Решение № 1038 от 27.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Варна, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110113855 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Поизводството по делото е образувано по предявени от К. Ж. Г., действащ чрез адв.

П. П., против „С.-К.“ АД, действащ чрез адв. Х. Н., първоначално обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 2-ро, евентуално предл. 3-то от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит № * от * г. поради противоречието му със закона, евентуално поради неговото заобикаляне, евентуално поради противоречието му с добрите нрави и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 108.30 лева, представляваща недължимо платена сума във връзка с нищожния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно 19.10.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди в исковата молба, че на * г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *, по силата на който е усвоена главница в размер от 950.00 лева. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 36%, а предвиденият годишен процент на разходите възлизал на 42.85%. Поддържа се, че в чл. 17 от процесния договр страните уговорили в 3-дневен срок от подписването на сделката ищецът да обезпечи кредита чрез солидарен длъжник или поръчител, или банкова гаранция. Било договорено, че при неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя, последният ще дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа 1 на всеки транш. Размерът на неустойката възлизал на 1190.34 лева за усвоена главница от 950.00 лева. Сочи се, че в конркетия случай ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в общ размер на 1058.30 лева, включваща заетата сума от 950.00 лева, ведно с лихвата и неустойката, за ползване на заетата сума за период от 19 дни.

Конкретно са релевирани следните основания за нищожност:

- Твърди се, че процесният договор от * г. е сключен в разрез с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като шрифтът бил по-малък от 12, включително не била спазена и формата на договора, доколкото волеизялвенията на страните не били материализирани нито на хартиен носител, нито на друг траен носител;

- Договорът бил сключен и в разрез с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, доколкото вземането за неустойка представлявало скрито възнагражениет за кредитора, което ответникът прикрил, обозначавайки го като неустойка и по този начин същият се стремял да заобиколи забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като последният изначално е очаквал ищецът да не изпълни задължението за осигуряване на лично обезпечение и банкова гаранция и е следвало да го включи при формирането на ГПР, който с неустойката би възлизал на 150%;

- Поддържа се, че договорът нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, поради което същият е нищожен и по арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП;

- Излага се, че заобикалянето на закона – в частност на чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК представлявало самостоятелно основание за нищожност на договора по арг. от чл. 21, ал. 1 от ЗПК;

- Сочи се, че договорът бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като възнаградителната лихва надхвърляла повече от три пъти размера на законната лихва, което обуславяло липсата на еквивалентност в насрещните престации;

Излага се, че в настоящия случай е неприложимо правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като клаузите в договора, уреждащи ГПР и годишния лихвен процент, са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В заключение моли за уважаване на предявените в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на договора за потребителски кредит.

С оглед нищожността на целия договор се претендира разликата над заплатената заета сума в размер от 950.00 лева до пълния размер на престираната в полза на ответника сума в размер на 1058.30 лева по арг. от чл. 23 от ЗПК.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Ответникът оспорва исковете по основание. Не оспорва твърдението, че страните в производството са страни и по договор за потребителски кредит от * г., сключен от разстояние, съобразно правилата на ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗПФУР, с предмет заета сума в размер от 950.00 лева. Сочи, че срещу ползването на заетата сума ищецът се задължил да заплаща възнаграждение, чийто размер не е прекомерен. Оспорва твърденията за нищожност на 2 целия договор, включително и на клаузата за неустойка. Твърди, че договорът е валиден и годни е породил своите правни последици. Същият нито противоречи на закона, нито го заобикаля. Не противоречи и на добрите нрави.

В заключение се моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 22.02.2023 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

Х. Н., чрез който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, евентуално предл. 2-ро, евентуално предл. 3-то от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД , ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан в разрезр с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП и че същият противоречи на добрите нрави; че в изпълнение на договора, страдащ от сочените пороци, е престирал в полза на ответника сумата в размер от 108.30 лева.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, включително следва да установи по несъмнен начин, че е получил претендираната сума от 108.30 лева на годно и валидно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните парични вземания, както и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на * г. между ищеца и ответника от разстояние е сключен договор за потребителски кредит № * с предмет заета сума от 950.00 лева, който факт се констатира по делото и от ангажирания на л. 66 електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната /л. 32 – л. 64/. От приобщеното експертно заключение по назначената СКТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че представените по делото разпечатки са идентични с наличните при ответника и по делото дигитални документи.

Системата на дружеството е записала хронологично стъпките по време на кандидатстването за кредит, промените по него и избора на бутона „подпис“. Потребителят е имал вече създаден профил в сайта на кредитора-ответник и към този момент не е била нужна повторна проверка за идентичността му. Вещото лице сочи, че е изпълнена процедурата по кандидатстване за договор за кредит № *, доколкото в базата данни на ответното дружество има регистрация на лице с лични данни на ищеца. Последният е изпълнил заложената процедура по кандидатстване и е получил документ към кредита – Договор и Общи условия.

В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че размерът на шрифта на договора е 12.

I . Относно положителните установителни искове за нищожност на договора за потребителски кредит № */* г., обективно съединени в условията на евентуалност:

По възражението за нищожност на договора по арг. от чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК съдът съобрази, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние № * от 3

* г. е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от цитирания нормативен акт, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие /арг. от чл. 6 във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР/ - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

В настоящия случай кореспонденцията между кредитора и кредитополучателя е била електронна. От заключението на вещото лице по назначената СКТЕ се установи, че "С. К." АД е финансова институция, която предоставя онлайн кредити чрез интернет сайта си „s.”, на който всеки кандидат може да се регистрира и попълни заявка за отпускане на кредит.

Констатира се още, че в базата данни на дружеството "С.-К." АД фигурира профил на лице на име К. Ж. Г., с ЕГН **********, към който профил има заем с номер * от * г., като процедурата по кандидатстване е спазена.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4 от същия закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, вкл. в текстови запис, а съгласно ал. 2 писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл. 13, ал.

4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

Крайният извод на съда е за доказаност на основанието на вземанията, а именно наличието на сключен от разстояние между страните договор за потребителски кредит от * г., който не противоречи на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което обуславя несъстоятелността на възраженията в тази насока.