Решение № 984 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110218269 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. *** срещу Наказателно постановление № ВG17052024/5800/Р8-425 от 18.10.2024 г., издадено от Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - гр.София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал.3а, във вр. с чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото НП, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че АУАН и НП не отговарят на изискванията относно тяхното задължително съдържание, регламентирани в разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.

4, т. 5 и т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както и че е налице неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че НП е явно необосновано, а приетите за установени факти не са подкрепени от събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства. Наложеното 1 наказание е определено неправилно, в нарушение на разпоредбите на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, чл. 12 и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна - Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - гр.София редовно призована за с.з., изпраща процесуален представител, който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Същият претендира в полза на АПИ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

С акт за установяване на административно нарушение № BG17052024/5800/P8-425 от 17.05.2024 г., съставен от М. К. К. на длъжност инспектор в Териториална дирекция „Митница София“ е установено, че на 17.05.2024 г. в 01:18:45 часа на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.№ ***, влекач, марка и модел „***“ с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона, управлявано от жалб. Г. А. М. ЕГН - **********.

Установено било също така, че горепосоченото ППС с рег.№ ***, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като цитираното превозно средство било засечено на 22.04.2024 г., в 08:41:56 часа на Чепинци по път А-6, км. 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Като място на нарушението е посочено с. Чепинци, път А-6, км. 60+705.

За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за 2 отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, дата, час и място на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местоложението на техническото средство /контролно устройство с идент.№ 10191/ - част от системата.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП.

В срока по чл.44 от ЗАНН срещу акта не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на горепосочения АУАН, Директорът на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - гр.София, издал процесното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал.3а, във вр. с чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното наказателно постановление на това основание. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП в приложимата й редакция, задължение на водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните 3 задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

В случая обаче се касае за заснемане на нарушение чрез техническо средство, като посредством изготвените веществени доказателства не може да се установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението.

От друга страна, проверката от органите на НТУ, при която е констатирано нарушението, следва момента на извършването му и не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката, е същият, който е извършил въпросното нарушение.

Превозното средство е собственост на юридическо лице /“***“ ЕООД /.

Липсват каквито и да е доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство на датата, за която е установено нарушението, което би обосновало ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. По делото не са налице доказателства на 22.04.2024 г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи или по друг начин да е установен водачът на същия към тази дата. От представеното по делото копие на пътен лист № 245458, издаден на 10.04.2024 г. за ППС с рег.№ ***, е видно, че жалбоподателят е управлявал автомобила по цитирани в документа маршрути, без да бъдат посочени конкретни дати, включително дали М. е управлявал превозното средство на 22.04.2024 г., когато се твърди да е извършено нарушението. Ето защо, наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно санционираното лице е управлявало ППС-то и на 22.04.2024 г. Необходимо е било преди съставянето на АУАН съответните длъжностни лица да съберат доказателства, които по достатъчно категоричен начин да установят самоличността на нарушителя. Обстоятелството, че жалбоподателят като водач на превозното средство в момента на проверката, не е възразил срещу констатациите в АУАН не освобождава административно-наказващия орган от задължението му да обоснове със съответните доказателства авторството на извършеното на конкретната дата нарушение. В този смисъл настоящият състав счита, че административно- наказващият орган не е ангажирал доказателства, които в 4 нужната степен да установяват, че на посочената в акта и наказателното постановление дата именно жалбоподателят е извършил посоченото нарушение, поради което оспореният санкционен акт следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се явява основателно.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил в брой на процесуалния си представител адв.К. С. сума в размер на 480 лева, която не е прекомерна предвид фактическата и правна сложност на делото и предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.

14 от 2025 г.), поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 245,42 евро, равняваща се на 480 лева, за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВG17052024/5800/Р8-425 от 18.10.2024 г., издадено от Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - гр.София, с което на жалбоподателя Г. А. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. ***, на основание чл. 179, ал.3а, във вр. с чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на жалбоподателя Г. А. М. ЕГН – **********, с постоянен адрес в с. ***, сума в размер на 245,42 евро /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента/, равняваща се на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6