Решение № 48 от 22.03.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Разград, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20233300500041 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация – Разград“ АД гр. Разград чрез пълномощник против Решение № 769/ 25. 11. 2022 г. по гр. д. № 880/ 22 г. по описа на Районен съд Разград, с което се приема за установено по отношение на ТоплофикацияРазград ЕАД, ЕИК 116019472, представлявана по пълномощие от юк.И. Ю., че задължението на И. К. З. за заплащане на сумата 3462.87лв./три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект в ***, партида №***, сумата от 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното й плащане, сумата в размер на 83.29лв./осемдесет и три лева и двадесет и двете стотинки/ разноски по заповедно производство, сумата 402.90лв./четиристотин и два лева и деветдесет стотинки/ съдебни разноски пред първата инстанция и сумата 590лв./пестотин и деветдесет лева/ съдебни разноски пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист №10066/27.01.2017г., въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№10127/2015г. на РС-Варна е погасено по давност. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да го 1 отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявената от И. К. З. молба изцяло.

Въззиваемата страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор, като оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява основателна.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по молба от 27.

03. 2017 г. на „Топлофикация-Разград“ ЕАД, на 27. 03. 2017 г. е образувано изп. дело № 20179120400210 на ЧСИ, рег. № 912 с район на действие ОС Разград по издаден изпълнителен лист №10066/27.01.2017г. за сумата 3462.87лв., представляваща неплатена и ползвана топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект в ***, партида №***, сумата от 701.54 лева, представляваща общ сбор за мораторна лихва в/у главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015 г. по ч. гр. д № 392/2015 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 83.29 лв. разноски по заповедно производство, сторени по ч. гр. д № 392/2015 г., както и 402.90 лв.съдебни разноски пред първата инстанция и 590 лв. разноски пред въззива. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила решение на 13. 10. 2016 г. по гр.д.№10127/15 г. по описа на РС Варна в производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

От този момент в който е влязло в сила съдебното решение, е започнала да тече нова давност за вземането.

С образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил да се извършат справки, да се наложи запор на банкови сметки на длъжника и да се връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника. Извършени са справки за имуществото и банковите сметки. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на молба на взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. По този начин е уреден въпроса с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. По смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД 2 погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, на датата, когато е поискано или когато е предприето последното валидно изпълнително действие. От този момент започва да тече нова погасителна давност.

На 31.03.17 г. ЧСИ е присъединил като взискател Държавата за сума 1886.20лв. публични задължения. На 31.03.2017 г. ЧСИ е наложил запор на МПС, изпратил е запорни съобщения до банката и до работодателите, както и ПДИ-невръчени на длъжника. С това действие на ЧСИ е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност.

На 06.04.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху 1/2ид.ч. от два апартамента /№61 и №78/, като е изпратил възбраната с искане за вписване. Искането е вписано в Служба по вписванията гр. Варна на 11. 04. 2017 г. Давността е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок от този момент.

С Молба , изх. № 146/ 21. 02. 2019 г. на взискателя, вх. № 2476/ 22. 02. 2019 г. на ЧСИ, взискателят е поискал да бъде присъединено вземането му срещу длъжника по изпълнителни листи от 07. 11. 2018 г. и от 13. 11. 2018 г. , издадени от РС Варна въз основа на решение по гр. д. № 16259/ 2017 г. На осн. чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил правомощия на ЧСИ за проучване имущественото състояние на длъжника и да предприеме необходимите изпълнителни действия. Вземанията на взискателя по двата изпълнителни листа са присъединени и на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 2977/ 25. 02. 2019 г. Тъй като новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, подадената Молба вх. № 2476/ 22. 02. 2019 г. от взискателя е прекъснала давността и е започнала да тече нова давност. С молбата се възлага от взискателя на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. При което, в случая, следва да се приеме от въззивния съд, че тази молба за присъединяване на задължения, с която се възлагат правата по чл. 18 от ЗЧСИ, като възлагането спрямо ЧСИ да определя начина на изпълнение представлява и съставна част от изграждане на самото принудително изпълнение е редовна, /съгл. чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/ и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие / в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК. /В този смисъл Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК/.

Видно от приложената Покана за доброволно изпълнение, изх. № 22618/ 04. 12. 2019 г. , на осн. чл. 456 от ГПК е присъеди нено вземането по изп. лист № 642/ 21. 10. 2019 г. на друг взискател В. С. С.. Според приетите правни постановки с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 3 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, присъединяването на кредит е изпълнително действие, което прекъсва давността. С това действие на ЧСИ отново е прекъсната давността, която към датата на подаване на исковата молба – 16. 05. 2022 г. не е изтекла по отношение на вземането на ответника по изп. лист от 27. 01. 2017 г.

Перемирането на изпълнителното дело е ирелевантно по отношение на давностния срок за вземането. Перемирането и погасителната давност са различни правни институти (перемирането е институт на процесуалното право и не изключва принудителното изпълнение, а погасителната давност е институт на материалното право, като именно тя изключва принудителното изпълнение), както се приема в съдебната практика. Поради това перемирането няма правно значение за погасителната давност за изпълняемото вземане.

При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е основателна. Обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника разноските пред въззивната инстанция в размер на 104, 80 лева за заплатена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, 100 лева юрисконсултско възнаграждение пред районния съд.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на осн. чл. 439 от ГПК от И. К. З. ЕГН ********** да се приеме за установено по отношение на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК 116019472, че задължението на И. К. З. за заплащане на сумата 3462.87лв./три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект в ***, партида №***, сумата от 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното й плащане, сумата в размер на 83.29лв./осемдесет и три лева и двадесет и двете стотинки/ разноски по заповедно производство, сумата 402.90лв./четиристотин и два лева и деветдесет стотинки/ съдебни разноски пред първата инстанция и сумата 590лв./пестотин и деветдесет лева/ съдебни разноски пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изпълнителен лист №10066/27.01.2017г., въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№10127/2015г. на РС-Варна не се дължи, тъй като е погасено по давност, като неоснователен.

ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Разград“ АД гр.

Разград разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 104, 80 лева за заплатена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, 100 лева юрисконсултско възнаграждение пред районния съд.

4

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5