Решение № 15516 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15516 гр. С, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т. като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110116417 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****** срещу „В ****“ ЕООД с ЕИК ****** седалище и адрес на управление: гр.С, общ. “П“, ж.к. “Суха Река“ бл.221, вх.Г, ет.7, ап.71, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания за сумата 75,35 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2016г. до 11.07.2019 г. поради неизпълнение на задължение за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на топлинната енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот - ателие №4 на адрес гр. С, бул.“В Л“ №140, вх. А с аб.

№ ******; сумата 27,13 лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата 4,62 лв – обезщетение за забава плащането му за периода от 31.07.2016 г. до 11.07.2019 г. ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44300/2019 г. по описа на СРС, 142-ри състав.

Ищецът твърди, че на 31.07.2019г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3055227 срещу „В ****“ ЕООД за сумата 480,52лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016 г. до м.04.2018г., сумата от 75,35лв. — законна лихва за забава от 01.10.2016г. до 11.07.2019г., както и сумата от 27,13лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2016 г. до м.04.2018г. и сумата от 4,62лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2016г. до 11.07.2019г., ведно със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на задължението.

1

С исковата молба ищецът твърди, че с ответника не е сключен индивидуален писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Поддържа, че ответното дружество не е заплащало дължимата цена за топлинна енергия, с което се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на ищеца. Твърди, че на ответника е изпратена покана за заплащане на задълженията, но изпълнение не е последвало. Поддържа, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т С“ ЕАД на потребители в гр. С, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ, в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката и след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат на ищеца дължимите за нея месечни суми. Твърди, че въпреки изпратената покана, ответникът не е заплатил месечните сметки в срок, поради което същият е изпаднал в забава. Сочи, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сочи, че етажната собственост в сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис“ ЕООД, поради което от последното са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. Не оспорва цената от 480,52 лв, но възразява да дължи претендираните лихви в размер на 75.35 лв и 4.62 лв. Сочи, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Поддържа, че вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Възразява такава покана да съставлява заявлението по чл. 410 ГПК, поради което претендира, че не дължи претендираните обезщетения за забава.

Третото лице помагач писмени доказателства. на страната на ищеца „ТС“ ЕООД ЕИК ****** представя

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По заявление на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, депозирано на 31.07.2019 г., срещу „В ****“ ЕООД с ЕИК ****** е образувано ч.гр.д. № 44300/2019 г. по описа на СРС, 142-ри състав, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за сумата 480,52 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. . за топлоснабден имот - ателие №4 на адрес гр. С, бул.“В Л“ №140, вх. А, с aб.

№ ******, ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 75,35 лв - мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 01.10.2016г. до 11.07.2019 г., за сумата 27,13 лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г. и 4,62лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2016г. до 2

11.07.2019г., ведно със законната лихва от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането. След връчване на 29.11.2019 г. на заповедта в срока по чл. 414 ГПК на 11.12.2019 г. длъжникът е депозирал възражение, с което е посочил, че не дължи сумите по заповедта и е представил платежно нареждане за заплащане на 10.12.2019 г. на сумата 480,52 лева – топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. По възражението от страна на заявителя е взето становище от 07.01.2021 г., с което е признато получаване на плащането, като се претендира, че неизпълнение са останали задълженията за 18,75 лева – законна лихва, 25 лева – съдебни разноски, 79,97 лвеа – законна лихва, 27,13 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 09.03.2022 г. заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за сумите, за които има правен интерес, по които същият в срока по чл. 415, ал.

4 ГПК и по реда на чл. 422 ГПК е предявил исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното и при съобразяване фактическите твърдения на ищеца съдът намира, че по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника със стойността на услугата дялово разпределение и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за забава плащането на обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на топлинната енергия /което е заплатено преди депозиране на исковата молба/ и за забава плащането на претендираното в настоящото производство обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на услугата дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Неоснователно обогатяване по смисъла на цитираната разпоредба е налице, когато без основание имуществото на едно лице е увеличено за сметка на имуществото на друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Тези предпоставки са налице когато, при липса на валиден действащ писмен договор за доставка на ТЕ на стопански потребител, едно лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на ТЕ до имота и ползването й от ответника.

В случая не се спори между страните, че в рамките на процесния период за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г. ответното дружество е собственик на топлоснабден имот ателие №4 на адрес гр. С, бул.“В Л“ №140, вх. А с aб. № ******. Същото изрично с отговора на исковата молба сочи, че не оспорва главницата от 480,52 лева, като установява се от приложеното ч.гр.д., че след получаване на заповедта тази сума е заплатена именно за стойност на топлинна енергия. Плащането е прието от дружеството. Поради това и следва да 3 се приеме, че страните не спорят по отношение възникването на това вземане, респ. същото е погасено чрез плащане в хода на процеса, доколкото искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен от датата на депозиране на заявлението.

Не се спори между страните, че в рамките на процесния период помежду им не е налице действащ договор, като това обстоятелство се потвърждава и от представените доказателства. В този смисъл към исковата молба е представен договор №105/Т ****** от 08.12.2008 г., сключен между страните за продажба при общи условия на топлинна енергия за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за срок от пет години. Следователно срокът на договорът е изтекъл на 08.12.2013 г., т. е. преди процесния период .

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Предвид посоченото и доколкото не се твърди и не се установява ответното търговско дружество да ползва доставената до процесния имот енергия за битови нужди, в отношенията му с ищцовото топлопреносното предприятие е приложимо изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ.

При липса на облигационно отношение между страните, породено от договор за доставка на топлинна енергия на стопански потребител, доставката на топлинна енергия до процесния имот води едновременно до обогатяване на ответника, който получава енергията, но спестява разходи за нейната цена и до обедняване на ищеца, който обеднява, тъй като не получава цената на доставената топлинна енергия. Размерът на спестените разходи се определя въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия за сградна инсталация, възлизаща в случая на 708,70 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., съгласно неоспорените писмени доказателства, представени от третото лице помагач и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. Претендирана от заявителя в заповедното производство е сума в по-нисък размер, която е заплатена от длъжника, поради което и отношенията във връзка с дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване са уредени.

Претендира се в производството обезщетение поради забавеното изпълнение на това задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – ал. 2.

Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е без определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава, е 4 необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати обезщетение. По делото с исковата молба е представено писмо с изх. № П-9040/23.07.2019 г. до ответника за заплащане на сумите. Не са ангажирани обаче доказателства, от които да се установява, че тази покана е достигнала до ответника. В тази връзка – представената обратна разписка е недопълнена – липсва дата и подпис за получател. Следователно ищецът не доказва да е поканил ответника да изпълни и същият не е изпадал в забава за изпълнение на задължението за заплащане на процесното задължение и следователно не дължи мораторна лихва. По тези съображения предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава плащането на обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на ТЕ е неоснователен.