Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 07.11.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 8/2022
Вид
Решение № 102
Подписан
07.11.2022
В сила
26.10.2022
Състав
Евгения Тодорова Генева, Светослав Николаев Николов, Кристина Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. С., 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора З. Ив. К. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600008 по описа за 2022 година Производството e по реда на глава ХХІ НПК .

С присъда № 26/31.03.2021 г., постановена по н.о.х.д. №200/2019 г. по описа на Районен съд - С., подсъдимият- В. В. А., ЕГН **********, живущ с.

Ц., общ. С., ул. „Искър” № 3, е признат за виновен в това, че в периода от 02.04.2017 г. до 03.04.2017 г., в с. Ц. и с. З., общ. С., при условията на продължавано престъпление, когато две деяние, които осъществят поотделно състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го, с цел да принуди лицата П. И. Л. и Е. Р.

П., да се разпоредят с вещи - парични суми, ги е заплашил, чрез изпращане на писма на хартиен носител, с увреждане на имуществото им и други противозаконни действия / насилие / с тежки последици за техни ближни, както следва:

1) на 02.04.2017 г., в с. Ц., общ. С., е изпратил на П. И. Л., ЕГН **********, като поставил в пощенската му кутия писмо със съдържание:

„огромен палеж - а не един джип само”, „отвличане на дъщеря ти след училище”, „рязане на пръсти - уши”, „саморазправа по пътищата”, „при първо съмнение за нещо нередно, сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно с отрязан пръст на някой от семейството ти”, за да се разпореди с вещ сумата от 7 000 лева, които пари да остави на главния път Ц.- Б., на 300 м.

1 след разклона за с. З. до мантинелата, и

2) на 03.04.2017 г., в с. З., общ. С., е изпратил на Е. Р. П., ЕГН **********, като поставил върху барака в двора му, писмо със съдържание :

„Следим твоите деца”, „Рязане на пръст на някое от децата ти”, „Огромен пожар и може и може да изгорите живи”, „Отрязаните неща се изпращат в плик”, „Не се опитвай да хитрееш, за да не патят децата ти”, „Ако има сигнал в полицията до месец два ще - има огромен пожар”, да се разпореди с вещ парична сума в размер на 20 000 лева, които П. да остави на отбивката в посока с. Б., общ. С., след табела край на с. Ц., зад мантинелата, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 НК и чл. 54 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

На подсъдимия е наложено и наказание „глоба” в размер на 1000 лева .

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, което е за срок от две години и десет месеца, постановено по НОХД № 105/2013 г. по описа на С. окръжен съд.

Времето през което подсъдимият е бил задържан на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК е приспаднато за периода от 30.10.2012 г. до 20.02.2013 г.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият е осъден на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплати на П. И. Л. от с. Ц., общ. С., обл. С., ул. „Александър Стамболийски“ № 8, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск до пълния му претендиран размер от 4600 лева.

На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Е. Р. П. от с. З., общ. С., обл. С., сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск до пълния му претендиран размер от 4600 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати сума в размер на 589,47 лева по сметка на ОДМВР- С., представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, сумата от 679,84 лева по сметка на Районен съд- С., представляваща направени разноски в хода на съдебното производство и сумата от 160 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата е протестирана от Районна прокуратура- С. с оплакване за явна несправедливост по отношение на размера на определеното наказание 2

„лишаване от свобода“, като се отправя искане за увеличаване на размер му до срок от три години. Отправено е искане за увеличаване и на размерът на предвиденото кумулативното наказание – „глоба“, до размер от 1500 лева.

Присъдата е била атакувана и от защитниците на подсъдимия- адв. Б. и адв. А., с жалба, определяща постановената присъда като неправилна.

Отправено е искане за нейната отмяна и постановяване на нова в обратния смисъл, съгласно която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

С решение №32/15.10.2021 г., постановено по в.н.о.х.д №386/2021 г. по описа на С. окръжен съд, състав на въззивния съд е изменил първоинстанционната присъда в частта, касателно размера на определеното наказание „лишаване от свобода“, като същото е било увеличено с девет месеца и е определено да се изтърпява при „строг“ режим.

С искане вх. №261643/04.11.2021 г. по описа на Районен съд- С., е отправено искане от В. В. А. за възобновяване на ВНОХД №386/2021 г. по описа на СОС.

С решение от 22.12.2021 г., постановено по н. д. №1224/2021 г. по описа на С. апелативен съд, е отменено като незаконосъобразно решение №32/15.10.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. №386/2021 г. по описа на СОС и производството по делото е било възобновено.

Състав при САС е приел, че процесния акт на СОС, е постановен при липса на мотиви и липса на анализ на престъпната деятелност от обективна и субективна страна и се явява незаконосъобразен по своя характер.

Постановил е възобновеното наказателното производство да бъде разгледано от друг състав при С. окръжен съд.

Делото се поставя на вниманието на С. окръжен съд за втори път.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на СОП, поддържа подадения протест и допълнението към него. Отправя искане за изменение на наложеното от първоинстанционния съд наказание “лишаване от свобода” като се увеличи размера му.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец П. И.- адв. С. И.САК, отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда и оставяне без уважение на подадената въззвина жалба.

Частният обвинител и граждански ищец- П. И. поддържа изложеното от неговия процесуален представител.

Подсъдимият и неговият защитник- адв. Д. отправят искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Отправено е искане и за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

При условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на районния съд за разглеждането му от друг състав на съда или намаляване на наложеното наказание и размера на присъденото обезщетението.

3

Защитата релевира възражения, че не е установено по делото, подсъдимият да е извършител на посочените в обвинителния акт деяния, тъй като по делото не било установено как и кой е връчил процесните писма на пострадалите, така и кой е бил техен автор. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че деятелността на подсъдимия е била доказана по един категоричен начин като се сочи, че присъдата се крепяла на съществуващи предположения, които не са били отстранени в хода на производството.

На следващо място се прави оплакване, че не са били оценени правилно фактите по делото, поради което впоследствие се е достигнало до погрешен правен извод, относно това извършено ли деянието от подсъдимия, както и дали е извършено виновно.

Твърди се, че не са били положени необходимите процесуални усилия от страна на първоинстанционния съд, които да доведат до разкрИ.е на обективната истина по делото.

Сочи се, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и това, че не е налице съставомерност на деянието по чл. 213а, ал.

1 НК.

Прави се оплакване, че има достатъчно съмнение относно това, коя е компетентната прокуратура да повдигне и поддържа обвинение за посоченото в обвинителния акт престъпление.

В последната си дума подс . А. иска да бъде оправдан.

Въззивният съд, след като разгледа протеста и допълнението към него, както и подадената въззивна жалба осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 НПК, въз основа на приложимия закон, като намери за установено следното:

Подсъдимият В. В. А., българин, български гражданин, роден на 21.01.1989 г. , в гр. С., със средно образование, осъждан, неженен, българин, български гражданин, работещ.

С р е щ у него е внесен за разглеждане обвинителен акт от Районна прокуратура- гр. С., с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.

213а, ал. 1, чл. 26, ал. 2 НК.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият- В. А. и П. Л.- частен обвинител и граждански ищец по делото, живеели в едно населено място, а именно село Ц., община С.. Двамата се познавали като имало случаи, в които П. Л. помагал финансово на подсъдимия. Л. работел като международен шофьор, имал транспортна фирма и финансовото му положение било добро. Същият си бил закупил камион и строял къща в селото. Подсъдимият бил наясно с финансовото състояние на Л., както и бил запознат с факта, че през 2017 г., е бил запалена кола на Л. в селото, където живеят.

Частният обвинител и граждански ищец- Е. П., живеел в село З., община С., като посоченото населено място се намира в близост до село Ц.. Е. П. се занимавал с животновъдство, от което се прехранвал и изкарвал добри 4 доходи. Неговото благосъстояние било известно на живеещите в околността, като децата му били на възрастта на подсъдимия.

На 02.04.2017 г. свидетелят И. Л./баща на П. Л./ намерил в пощенската кутия на външната врата на имота обитаван от неговия син, находящ се в село Ц., писмо поставено в плик, което било изготвено от подсъдимия. Текста на писмото бил със следното съдържание: „цената на спокоиния живот на теб и семеиството ти за момента е 7000 седем хиляди лева:, „дата на предаване на парите: 03.04.17 г., час на предаване 20.00, място- отбивка на главния път Ц.- Б.- 300 м след разклона за З.. На обивката на мантинелата ще има червена боя- остави парите в червен плик запечатан с тиксо.“, „не се опитвай да хитрееш наблюдаваме децата ти от доста време и не се знае какво може да им се случи и кога имаме поставени хора в полицията и на куп други места. Ако не направиш това което искаме ще получиш: 1. Огромен палеж- ане един джип само, 2. отвличане на дъщеря ти след училище, 3. рязане на пръсти- уши!!!, 4. саморазправа по пътищата“, „Остави парите и си живеи спокоино има хора дето ще наблюдават всичко!!!!!“, „При първо съмнение за нещо нередно сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно с отрязан пръст на някои от семейството ти и умножаване на паричната сума“, „Остави 7000 седем хиляди лева, 400 метра след разклона за З. посока Б., червена боя на мантинелата“.

Върху пощенския плик били изписани имената на П. Л./ частен обвинител и граждански ищец по делото/, който впоследствие се запознал със съдържанието на писмото. Свидетелят И. Л. предал писмото на свидетелката С., която информирала по телефона П. Л., след което му изпратила снимка на писмото чрез мобилно приложение „Вайбър“. С посоченото писмо, подсъдимият се е стремял да принуди П. Л. да се разпореди със сумата от 7000 лева, които е трябвало да се остави до главния път на село Ц.- гара Б., на 300 метра след разклона на с. З., до мантинелата.