Решение № 3312 от 01.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3312 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330100506 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от С. В. А. с ЕГН ********** против Община Хисаря, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор №****, местност ******с площ от 2311 кв.м. по кадастралната карта на гр. Х. от 2019г. на основание наследяване и придобивна давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание наследство от дядо му С. В. А. и давностно владение продължило от 1957 година до понастоящем - от покойния му дядо С. В. А., бивш жител на град Х., починал на****** г., а след неговата смърт от ищеца.

Сочи, че трите недвижими имоти, понастоящем обединени в един, находящи се в землището на град Х., квартал „****”, са били закупени от дядо му от наследниците на М. Р. Т. преди 1957 година.

През 2024-та година ищецът поискал да се снабди със скици на имотите, с цел снабдяване с нотариален акт за тези имоти, но му било отказано, тъй като тези три имота били обединени и заснети като един с кадастрален номер**** с площ от 2311 кв. метра, местност *****със собственик Община 1

Хисаря - по действащата карта на възстановената собственост на квартал *****.

Поддържа, че имотите са негова собственост по наследство от дядо му С.. Същият бил купил тези имоти през 1957г. Пояснява, че в имот 1354 имало построена къща с дворно място, в което живеели баба му и дядо му, като в имота имало стълби, които отвеждали в другия имот. До смъртта на дядо му през 2007 година, той, баба му Р., неговата ****, обработвали имотите и се грижели за тях. След смъртта на дядо му, ищецът помагал на баба му да обработва имотите. След смъртта на ***** през 2022г., ищецът като единствен наследник владеел и ползвал процесните имоти.

Твърди имотите да не са внасяни в ТКЗС и да не са били част от блокове на ТКЗС. Също така твърди, че семейството му никога не е губило фактическата власт върху имотите, като повече от 60 години, неговите наследодатели и той са упражнявали непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху тях. Сочи, че в разписната книга по плана на квартал *******, одобрен със заповед ***** година, имотите били записани като празни места под № *** № **** и № **на**** С. В. А.. Имотите били с трайни белези, като в имот **** има три, четири стъпала, по които от съществуващата сега пътека се влиза в този имот, а между имот ***** съществува каменна стена за укрепване на терена, поради голямата денивелация, а в имот **** съществува голяма скала, която заема част от имота. В северната си част имотът граничил с гора. Заявява се, че процесните имоти не са били държавни или общински. Моли за неговото уважаване и присъждане на разноски.

Ответникът счита исковете за недопустими, респ. за неоснователни.

Сочи, че Община Хисаря не разполага с претендираните имоти. Същите били предоставени на Община Хисаря по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед №*****. на ******* гр. П.. Твърди, че за процесните имоти не били издадени актове за общинска собственост. Настоява, предявеният иск за собственост да е погасен по давност, т.к. процесният имот бил предоставен в стари реални граници в собственост на Община Хисаря на ****, като същият не бил заявен за възстановяване пред Поземлена комисия по реда на ЗСПЗЗ от ищците. Прави възражение, че процесния имот не бил идентичен с имота предаден по член 19 ЗСПЗЗ.

2

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници с изх. № ******г. ищецът е наследник по закон на починалия на *****г. С. В. А..

От представените извадка от разписен лист към кад. план на кв. ****, гр.

Х. имот №****с площ от 680 кв.м., № **** с площ от 982 кв.м. и № ***** с площ от 982 кв.м., с начин на трайно ползване на имота: двор. Според забележка - тези имоти са извън регулационните граници на гр. Хисаря.

От показанията на разпитаните свидетели Г.М. и К. С., съседи по имоти, се установява, че процесните имоти са се ползвали от дядото на ищеца, и са представлявали дворни места, като в имота е имало жилищна сграда, кладенец, като трите имота били разположени терасовидно и отделени с каменни зидове, които играели ролята на подпорни стени. Понастоящем имотите се обралотвали от ищеца след смъртта на баща му и баба му. В имота имало овошки. И двамата свидетели категорично заявяват, че тези места не са влизали в ТКЗС.

От заключението на СТЕ на вещо лице В. К., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че ПИ с идентификатор № **** по КК на гр. Х., е с трайно предназначение: земеделска. Имотът не е бил включен в ТКЗС и не е застроен.

В разписния лист към КРП имотът е заснет под № **** обозначен с буквите ******, с изчислена площ по графични данни от 2390 кв.м.

По КП от 2000 година са заснети три имота - имот № ******с площ от 680 кв.м., предназначение – двор, с посочен собственик С. А.; имот с пл. № ****с площ от 781 кв.м., предназначение -двор с посочен собственик С. А. и имот пл. № **** с площ от 982 кв.м. предназначение -двор с посочен собственик С. А..

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

3

Пловдивски районен съд, I граждански състав е сезиран с установителен иск за собственост, с предявяването на който ищецът се стреми да докаже правото си на собственост спрямо ответника по отношение на процесния поземлен имот, на посочените от него основания.

В настоящия случай се установява, че имотът е бил заснет в КП от 1957 година и е бил записан по разписния книга като собственост на дядото на ищеца. От събраните свидетелски показания се установява, че имотът е ползван от наследодателя на ищеца и семейството му, като в имота е имало построена жил. сграда, в която семейството А.и са живеели до **** година, когато са си построили къща в регулацията на Х., но са продължили да обработват имота. След смъртта на дядото имотът се работил от бащата и бабата на ищеца, а след тяхната смърт се стопанисвал и и обработвал от ищеца. И двамата свидетели сочат, че това място не е било обобществявано и не е влизало в блок на ТКЗС.

Съгласно приложение № 1 към раздел І, т. 1 от протоколно решение № *****г. на Община Хисаря е предоставена нива с площ от 2.311 кв.м. нива във възстановими стари реални граници, като в т. Б от това приложение е посочено, че земите станали собственост на общината поради изтичане на 10годишния срок преди влизането в сила на измененията на ЗСПЗЗ на осн. пар.

26 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Общината не е актувала имота като общински, но е била посочена за негов собственик по закон на осн. разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Същата земя представлява остатъчен фонд, който се придобива от общината и съответно тя има право да се разпорежда с нея. В цитирания смисъл са решение № 212/06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г., решение № 203/18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. и решение № 62/06.07.2020 г. по гр. д. № 2517/2019 г. на първо г. о.

За да е налице релевираният придобивен способ следва да са се 4 проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки, а именно: процесният имот да е бил включен в ТКЗС или да е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ; да не е бил заявен за възстановяване от собствениците му в сроковете и при условията на ЗСПЗЗ, т.е. да е представлява т.нар. „невъзстановен имот“; да е влязъл в сила плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници; да е налице решение на комисия, назначена от директора на областната дирекция „Земеделие“, която да определи кои са имотите от „остатъчния фонд“; заповедта да е одобрена със заповед на директора на ОДЗ. Така нареченият остатъчен фонд на земеделската земя по чл.19 ЗСПЗЗ, се формира след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти – физически или юридически лица, държавата и общините. Служебно задължение за общинските служби по земеделие и гори по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ е те да установят земеделските земи от държавният и общинският поземлен фонд. При наличието на законовите изисквания, те според чл. 45, ал.

2 ППЗСПЗЗ вземат решение за възстановяване правото на собственост на общините в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този смисъл е решение № 16/ 31.07.2012 г. по гр.д. № 1409/ 2010 г. на ВКС, I г.о.

Следва също така да се има предвид, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, съгласно чл.12 от ПУ на ТКЗС и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които го владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници в зависимост дали са били членове на ТКЗС, или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл.

5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл.

86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Тези земи и овощните градини не са подлежали на земеустрояване в блокове на ТКЗС. Използването им става от 5 собствениците им в размер на определената за лично ползване площ съгласно чл. 5 от Примерния устав на ТКЗС. В посочения смисъл е налице еднопосочна съдебна практика, обективирана в решение № 122/01.10.2019 г. по гр.д. № 3153/2018 г. по описа на Първо г.о. на ВКС, решение № 145 от 16.11.2016 г. по гр.д. № 2412/2016 г. І гр.о., решение № 100 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 3426/2008 г. ІV г. о., ВКС, решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. І г. о., ВКС.

Предвид така изложените принципни правни съображения, отнесени към установената по делото фактическа обстановка, за съда се налага изводът, че ответната община не е придобила процесния недвижим имот по силата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като същият не попада в т.нар. „остатъчен фонд“ земеделска земя. В действителност, налице е решение на комисия по смисъла на чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ за определяне на имотите по ал.1 от цитираната норма, като сред тях е и имотът, от който е образуван процесният имот. Не са били обаче налице материалноправните предпоставки за издаване на посоченото решение. Това е така, доколкото имотите ******по кад. план от****** година, съвпадащи с ПИ с идентификатор №7****по КК на Община Хисаря, не са били включвани в ТКЗС. Именно поради това за този имот не намира приложение нормата на чл.19 ЗСПЗЗ и този имот няма как да стане общински, доколкото за негоне може да се реализира фактическият състав на посоченото придобивно основание. Община Хисаря не е придобила собствеността по отношение на процесния имот, въпреки издаденото решение на комисията.