Определение № 601 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. София, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600730 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу протоколно определение от двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година по наказателно дело от общ характер № 20251100206195 по описа за 2025 година на СГС в частта, в която е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните права, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, техните защитници, както и на частния обвинител и на неговия повереник.

В протеста са формулирани и обосновани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че обвинителният акт отговаря на изискванията, разписани в чл. 246, ал. 3 и ал. 4 НПК, както и на задължителната практика на ВКС в ТР № 2/2002 г. ОСНК. Намира, че обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа всички съществени елементи - време, място, начин на извършване на деянието, служебното качество на подсъдимия Б., конкретните действия по предоставяне и въвеждане на техническата спецификация, нарушените разпоредби, както и целта на деянието, което позволява на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Изразява несъгласие с тезата на съда, че липсата на основанието, на което подсъдимият Б. е заемал длъжността министър, съставлява процесуален порок, тъй като е посочено длъжностното му качество, което е достатъчно той да разбере обвинението в тази му част.

Подчертава, че в обвинителния акт са описани нарушените от подсъдимия Б.

1 правни норми по ЗЗКИ и ППЗЗКИ, уреждащи реда за създаване, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация, а именно на магнитен носител, който не бил регистриран по съответния, предвиден в закона ред. Възразява срещу констатацията за неконкретизиране на вредните последици, тъй като изрично е посочено, че от деянието са могли да настъпят такива, включително риск за киберсигурността и нарушаване на прозрачността при разходване на публични средства. Подчертава, че квалифициращото обстоятелство по предложение второ, ал. 2 на чл. 282 НК е заеманото отговорно служебно положение от подс. Б., в качеството му на министър. Намира, че класираното за изпълнител на обществената поръчка „Консорциум СисТел“ ДЗЗД включва две дружества - „Телелинк бизнес сървисис“ ЕАД и „Сиенсис“ АД, първото от които било „близко“ до подс. Б.. С нарушаването на посочените разпоредби подс Б. е целял да облагодетелства „Консорциум СисТел“ ДЗЗД чрез създаване на благоприятни за него условия по участие в процедурата по обществена поръчка и последващото изпълнение на възложените дейности. Неправилно съдът приема, че е налице неяснота относно изпълнителното деяние.

Престъпният състав на чл. 282, ал. 1 от НК не изисква немаловажните вредните последици да са настъпили, тъй като престъпният резултат е на поставяне в опасност, на създаване реална и обективна възможност за тяхното бъдещо настъпване в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение по служба, извършено от дееца. Сочи, че в обвинителния акт са посочени конкретни действия на подс. П., изразяващи се в отправяне на заплахи с цел принуждаване на длъжностно лице да извърши определено действие, като е индивидуализирано мястото и обстоятелствата на деянието.

От текста на обвинението става ясно какви са били думите, отправени от подс.

П. към пострадалия Й., чрез които е осъществено заплашването, като форма на изпълнителното деяние по чл. 143, ал. 1 НК. Намира неправилно приложение на разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като обвинението не е неразбираемо до степен обективно да възпрепятства правото на защита, а подсъдимите са упражнили правото си на защита и са направили конкретни възражения. Съдът недопустимо е навлязъл в преценка по съществото на обвинението в противоречие с Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСНК на ВКС. Моли за отмяна на протестираното определение, тъй като не са налице съществени процесуални нарушения и разглеждане на делото по същество.

Подсъдимите, защитниците им и частния обвианител, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не правят възражение срещу частния протест.

Въззивният съд преценява частния протест за допустим, като подаден в преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Апелативен съд, София, след като се запозна с наведените в частния протест доводи и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на атакуваното определение, преценява частния протест за основателен, поради което следва да бъде уважен.

2

Атакуваният съдебен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съображенията за това са следните:

Незаконосъобразни са констатациите на СГС за допуснати от прокурора, в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“, съществени отстраними нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.

249, ал. 4, т. 1 НПК, довели до накърняване правото на защита на подс. Б. П.

Б., на подс. К. П. П. и на частния обвинител А. И. Й..

От доказателствата по делото се установява, че подс. Б. П. Б., в качеството му на министър на електронното управление – длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, е предаден на съд с обвинение за извършено общо длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. 2, вр. ал.

1, предл. 1, алт. 2 от НК.

Наказателната отговорност на подс. К. П. П. е ангажирана за довършен опит към престъпление по чл. 143, ал. 1, предл. 1, алт. 2, вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК с пострадало лице частният обвинител А. И. Й., като министър на електронното управление.

При описание на фактическите обстоятелства, изпълващи състава на инкриминираното престъпно деяние по чл. 282, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, предл.

1, алт. 2 от НК, съставилият обвинителния титул прокурор надлежно е посочил особения субект на общото престъпление по служба. Очертал е длъжностното качество на дееца по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от НК, произтичащо от заеманата от него, за инкриминирания период, ръководна длъжност като министър на електронното управление, предопределила и квалифициращия признак по ал. 2 на чл. 282 НК - лице, заемащо отговорно служебно положение. Непосочването на акта на „съответния орган“, Народното събрание, съобразно компетенциите му по чл. 84, т. 6 от Конституцията, по силата на който подс. Б. е избран за министър в правителството с министър-председател К. П., която длъжност последният заемал за периода от 13.12.2021 г. до 02.08.2022 г. /фактическо обстоятелство, изрично конкретизирано на л. 17 от обвинителния акт/, неправилно е ценено от първостепенния съд като ограничаващо процесуалните права на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това е така, защото съставомерният за инкриминирания престъпен състав факт относно субекта на престъпление и неговите особености, е наведен по ясен и разбираем начин в обстоятелствената част на прокурорския акт, каквото е изискването на чл.

246, ал. 2 НПК, а неговото установяване е предмет на доказване в процеса по смисъла на чл. 102 НПК, в каквато насока е поддържаният в протеста довод.

Описани са и останалите базисни елементи, за да се ангажира отговорността на дееца по този престъпен състав. Бланкетната диспозиция на чл. 282 НК е запълнена с разпоредби от нормативни актове със законов /Закон за защита на класифицираната информация – чл. 33, ал. 1; чл. 91, ал. 2/ и подзаконов /Правилник за приложение на ЗЗКИ – чл. 101, ал. 1 и ал. 2; чл. 102, 3 т. 2; чл. 103; чл. 104/ характер, респ. вътрешни правила /Вътрешни правила на министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки с предмет, който попада в изключенията от приложното поле на Закона за обществените поръчки, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 13, букви „А“, „Е“ и „Ж“ от ЗОП, утвърдени от министъра на електронното управление – чл. 2; чл.

32, ал. 4/, които съставляват източник на нарушените от подсъдимия служебни задължения. Обсъжданият обективен признак от състава на престъплението по чл. 282 НК е очертан с изискуемата конкретика, доколкото всяко едно от задълженията за определено действие по служба е описано както с цифровото посочване на разпоредбите от съответния източник на властнически правомощия за длъжностното лице, така също и с възпроизвеждане и цитиране съдържанието на инкриминираната правна норма. Описаните в обстоятелствената част на прокурорския акт нарушени служебни задължения са съответни на посочените такива в неговата диспозитивна част, поради което не може да се сподели констатацията на СГС за противоречие между двете части на процесуалния документ, за посочени в него в „насипно от страна на държавното обвинение състояние“ нарушени разпоредби.

Преценката дали правилото на чл. 2 от Вътрешни правила на министерство на електронното управление за възлагане на обществени поръчки с предмет, който попада в изключенията от приложното поле на Закона за обществените поръчки, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 13, букви „А“, „Е“ и „Ж“ от ЗОП, утвърдени от министъра на електронното управление, установява конкретни изисквания от императивен характер за заеманата от подсъдимия длъжност, за които от дееца се претендира тяхното нарушение, е въпрос по същността на наказателното обвинение, процесуална дейност, дължима в последващ стадий на съдебното производство.

Въззивният съд преценява за основателен довода, поддържан в частния протест, за незаконосъобразност на констатацията на СГС за неяснота в обвинителната теза относно това дали от действията на подс. Б. са настъпили или не са настъпили немаловажни вредни последици. В съответствие със закона и съдебната практика е позицията на прокурора /л. 14 от обвинителния акт/, че престъпният резултат по ал. 1 чл. 282 НК е на поставяне в опасност и за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на значителни вредни последици за разлика от състава по алтернатива първа на ал. 2 на чл. 282 НК. Последователно в обстоятелствена и заключителна част на прокурорския акт е посочено, че квалифициращият признак е по втората алтернатива на ал. 2 на чл. 282 НК – отговорното служебно положение на дееца и настъпването на значителни вредни последици по първата алтернатива на ал. 2 на чл. 282 НК не е инкриминирано. Като се е позовал на указанията, дадени в ТР на ОСНК № 6/1973 г., прокурорът е развил съображения, че понятието „вредни последици“ е по-широко от термина „вреди“, като включва не само имуществените вреди, но и всички други негативни неимуществени последици, които засягат установеният правов порядък, създават недоверие в авторитета на съответната институция.

4

Позовал се е и на тълкувателната практика в Постановление № 2/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съобразно която немаловажните вредни последици могат да са имуществени и неимуществени, облагата може да бъде имуществена или каквато и да е друга полза или изгода, а вреда е всяко неблагоприятно изменение в имотното състояние или има морално изменение.

Като елемент от състава на престъплението вредните последици са уточнени по произход, характер, естество. Двукратно, на л. 14 и л. 15, както и в диспозитива на обвинителния титул са наведени фактически твърдения за немаловажността на вредните последици, в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на дееца, за настъпването на които последици била създадена реална възможност, „тъй като манипулирането на избор за изпълнител на обществената поръчка и компрометирането на реда за провеждането й би могло да доведе от една страна до непрозрачност при разходвани публични средства, както и да се наруши конкуренцията в страната, което неминуемо ще доведе до разколебаване авторитета и доверието на гражданите в Министерство на електронното управление“.