Решение № 25 от 23.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000652 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото e изходяща от ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1211/2021 г. по описа на С. окръжен съд, решение № 153 от 14.06.2022 г., с което ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** е осъдено да заплати на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С., **** като кредитор по Договор за банков кредит № *******/25.05.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 50 965, 97 лв., представляваща непогасената част от задължението по Договор за банков кредит № *******/25.05.2018 г., за обезпечение на което е сключен Договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Ю.Б.”АД, между „Ю.Б.” АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, включващо остатък от главница в размер на 50 872,70 лв. и лихва в размер на 93,27 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а на М. Т. К., ЕГН **********, К. А. П., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер на 7 028 лв.

1

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението иска се отмяната му и отхвърляне на иска.

Въззиваемите изразяват становище за неоснователността й.

Участващата като съищец ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. не е изразила становище по жалбата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 28.06.2021 г. в С. окръжен съд е постъпила изходяща от М. Т. К., ЕГН **********, К. А. П., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН ********** искова молба против ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата е споменато, че и щците са наследници по закон на починалия на 08.04.2021 г. в с. Г.Б., община С.З. А.Т.

К.. Сочат и че за смъртта му въз основа на Съобщение за смърт № ***/08.04.2021 г. издадено от АИППМП „Х.**” ЕООД, гр.С.З., д-р Ж.Т. бил съставен Акт за смърт № ****/ 08.04.2021 г.

Споменават също, че наследодателят им сключил на 25.05.2018 г. договор за банков кредит НL 9154 с „Ю.Б.” АД за сумата от 61 840 лв.

От чл. 3а, ал.1, т. 3 на същия ставало ясно, че кредитополучателят подписал съгласие за сключване на застраховка със застраховател посочен от банката и ползващо се лице самата банка.

Задължение за сключване на застраховка материализираните в чл. 18, ал. 1 договорености. било поето и в

Самото съгласие било подписано на 08.05.2018 г. С него А. К. във връзка с договора за кредит се съгласил да бъде застрахован при условията на Договор за групова застраховка на получателите на ипотечен кредит на „Ю.Б.”АД, сключен между „Ю.Б.”АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, за негова сметка и в полза на банката при покритие - пакет „Злополука и заболяване”.

Във връзка със същото на 30.05.2018 г., застрахователят и действалата като застрахователен посредник банка предоставили на наследодателя на ищците в качеството му на застраховано лице Сертификат № НL ***************-1 по Договор за групова застраховка на получателите на ипотечен кредит.

По – надолу в исковата молба се сочи, че на 08.04.2021 г.

2 наследодателят им бил поканен от свои колеги и приятели на събиране за колене на прасе в с.Г.Б., общ.С.З.. Той заминал за селото рано сутринта след закуска. Там около 11, 00 ч. изведнъж се свлякъл и паднал по гръб, след което хората около него започнали да му дават първа помощ и извикали линейка.

Тя пристигнала в селото преди 12, 00 ч. Лекарят установил, че лицето е безсъзнание и с витални показатели. В съставения фиш за спешна медицинска помощ № *******, била записан работна диагноза „заварен екзистус леталис“.

В периода от време между прилошаването и пристигането на линейката първата ищца била уведомена по телефона за случилото се и веднага тръгнала за селото. По пътя й се обадили, че пристигналата линейка прибрала тялото. По тази причина тя тръгнала да се връща към С.З., където заедно със сина си отишли до болницата - спешния център в гр.С.З..

С оглед шоковото си състояние тя не можела да прецени какви действия да предприеме и потърсила приятели за съвет и помощ. Те веднага се обадили на личния лекар на семейството д-р Ж.Т. в кв.Ж., за да издаде Съобщение за смърт. След това обаждане съпругата лично провела разговор по телефона с д-р Т., за да му продиктува личните данни на съпруга си, както и да му посочи какво е записано в издадения от МЗ-ЦСМП гр.С.З. фиш за спешна медицинска помощ № *******.

Д-р Т. съставил Съобщение за смърт с № ***/08.04.2021 г. и го предоставил на посочените приятели, за да го донесат на ищцата.

По повод на същото се твърди, че ищците дни по-късно прочели, че в него лекарят посочил, че смъртта е настъпила в дома им в С.З., а не в с. Г.Б..

Установили също, че тя според съобщението е следствие от заболяване, била установена от издателя, а причина за същата била „остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната страна“. По този повод се твърди, че тези обстоятелства не отговарят на истината, което сочело, че нямало как и изводът на д-р Т. относно причината за смъртта да е верен. Наред с това в исковата молба се твърди, че нито във фиша на ЦСМП, нито в съобщението за смърт имало отбелязване, че при падането наследодателят им си удря главата и е имал голяма кървяща рана, която също би могла да е причина за смъртта му.

На база изложеното се правди извод, че не били спазени нормативните 3 изисквания за издаване на писмено съобщение за смърт съгласно ЗГР, ЗЗ, Наредба 14 за медицинските критерии и реда за установяване на смърт, Наредба

№23 за съдебномедицинските,съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи.

След смъртта на наследодателя си ищците посетили офис на „Ю.Б.“ в гр.С.З. и се запознали с подробности, свързани с изтегления от него ипотечен кредит и застраховката. Във връзка с кредита им била предоставена информация, че към датата на смъртта на А. К. оставащите вноски за погасяване на кредита били 276 на обща стойност 50 696 лв. По повод смъртта на кредитополучателя им казали, че задължението за уведомяване на застрахователя не било на банката, а на наследниците.

Те уведомили застрахователя за смъртта на наследодателя им и отправили искане за плащане по договор за групова застраховка на ипотечен кредит, след настъпило застрахователно събитие - смърт. Той с писмо изх. № 01-21-1824 8 от 31.05.2021 г. им отговорил, че има обявени и премълчани обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на застрахованото лице и с оглед чл.363, ал.4 от КЗ не са налице основания за изплащане на застрахователната сума по предявената застрахователна претенция. В подкрепа на това се сочело, че то в предоставения от застрахователя въпросник за здравословното му състояние не било отбелязало, наличието на заболявания, които са му били известни. Сочело се и че съществуващото заболяване на наследодателя им преди, сключване на застраховката било в причинно-следствена връзка с причината за смъртта посочена в съобщението за смърт. Самите заболявания не били конкретизирани, но се споменавало, че наличието им следвало от разгледаната във връзка с искането медицинска документация.

По повод на изложеното в това писмо на застрахователя от страна на ищците е посочено, че А. К. на 04.05.2018 г. подписал декларация за здравословно състояние от пет страници. Та била част от електронните документи на застрахователя и по тази причина всеки отговор в декларацията се отбелязвал от и на компютър от служител на ответника, а не от декларатора. Това и странните отговори на някои от въпросите сочело, че попълването било набързо и след това тя била разпечатана и предоставена на наследодателя само за подпис без проверка на същите.

4

От ищците не се оспорва, че на 08.05.2018 г. наследодателят им е подписал съгласие за застраховане, в който се съдържал и въпросник съставен само от 6 точки. В т.2 и т.3 той дал отговор, че не е получавал лечение за тежко хронично заболяване и приемане на медикаменти. В тази връзка се споменава, че въпросите били зададени без да е посочено подробно, изброено и уточнено за какви точно заболявалия се касае, за да знае отговарящия какво го питат и как в тази връзка следва да отговори.

Споменава се също, че при подписване на съгласието не бил представен на застрахованото лице информационен документ за застрахователен продукт застраховка „Живот” при условие, че същия е се явява неизменна част от документите за съгласието за застраховката.

Във връзка със заболяването на А. К. се твърди, че той имал поставена диагноза „хипертонично сърце без (застойна сърдечна недостатъчност)”, за което му било предписано медикаментозно лечение, редовни прегледи през 6 месеца и консултации при личния лекар. Периодичните му изследвания били с много добри показатели, не е имал оплаквания, а лекарствата, които приемал нормализирали кръвното му налягане. Твърди се също, че починалият работил като заварчик в М.М.-И. и се пенсионирал в края на 2020 г. До пенсионирането си не е ползвал болнични и не е бил на болнично лечение за това заболяване.

На база така изложеното от страна на ищците е изразено мнение, че не следва да погасяват останалите задължения по договора за ипотечен кредит, тъй като към него имало сключена валидна застраховка с покрит риск „смърт” на кредитополучателя, която следвало да покрие остатъка по кредита, като считат още, че претенцията на банката следва да бъде насочена към застрахователя.

С оглед на това е отправено искане към съда да постанови осъждането на ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на „Ю.Б.”АД сумата от 50 596 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Ю.Б.”АД, сключен между Банката (кредитор) и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт” на А. Т. К. - кредитополучател по Договор за банков кредит № *******/25.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане на 5 сумата.

На 30.06.2021 г. съдът е разпоредил препис от тази искова молба да се изпрати на ответника застраховател за отговор в двуседмичен срок.

Такъв е постъпил на в срок на 30.07.2021 г.

В него на първо се възразява, че от началното съдържание на исковата молба би могло да се достигне до извод, че предмет на иска е оспорване на процедурата по установяване смъртта на наследодателя на ищците и по точно истинността на съобщението за смърт. На тази база е достигнато до заключение, че ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД няма как да бъде ответник по такъв иск, което правило насочената срещу него искова претенция недопустима и налагало прекратяване на производството по делото.

Наред с това е изразено и становище във връзка с претенцията за осъждането на дружеството да заплати претендираното застрахователно обезщетение.

По повод на същото се споменава, че А.Т. К. е бил застраховано лице по Договор за групова застраховка „Живот и Безработица“ на получателите на ипотечни кредити на „Ю.ИЕ.Д.Б.” АД, сключен на 24.08.2009 г. Сочи се, че той дал съгласие за застраховане на 08.05.2018 г., като на същата дата е подписал въпросник и декларация за здравословно състояние. В тях на писмено зададени от застрахователя въпроси отговорил, че е здрав, не приема медикаменти под каквато и да е била форма, както и че през последните пет години не е получавал лечение, преглед или консултация от лекар за заболяване, телесно нараняване и инвалидност.

Не се оспорва и че през м. април 2021 г. в дружеството било подадено заявление за изплащане на застрахователна сума по повод настъпило с А.Т. К. застрахователно събитие „смърт“. В него било посочено, че причина за смъртта е остър трансмурален инфаркт на миокарда на предна част. Тя съвпадала с информацията съдържаща се в представеното със заявлението съобщение за смърт.