Разпореждане № 77 от 19.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 77 гр. Благоевград, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200501053 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 61415/31.07.2025 г., подадена от И. К. Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М. Ч., срещу Решение № 9390/09.07.2025г., постановено по гр.д. № 968/2019г. по описа на РС – Гоце Делчев.

В въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна от въззивния съд.

Сочи се в жалбата, че ищецът е оттеглил иска си за сумата в размер на 2 520 лв., представляваща част от просрочената договорна и наказателна лихва на основание т. 7 и т. 8 от Договора за кредит и е поддържал иска само за главницата в размер на 3 000 лв. Въпреки това, със съдебното решение жалбоподателя е бил осъден да заплати тази сума.

Упреква се първоинстанционният съд, че не е обсъдил и не е взел предвид доводите на жалбоподателя, посечени в писмено становище.

Сочи се в жалбата, че кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия от 02.04.2018г. на ищцовото дружество, като за извършената цесия било изпратено уведомление до ответника, връчено от служител при ЧСИ Б. В., peг. № 890, район на действие - Окръжен съд Благоевград при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК (чрез залепване на уведомление). Поради това се възразява, че за извършената цесия ответникът реално не е разбрал. Изтъква се, че по правило с договора за прехвърляне на вземания, кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, но за да произведе действието си спрямо него договора за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор, съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно 1 изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.

Сочи се, че в случая ответникът не е уведомен от предишния кредитор за цесията, поради което не счита това действие за валидно и правопораждащо действие. Сочи се също, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съответните книжа на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. В настоящия случай, това не се е случило и неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по предвидения ред и не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост, за да се фингира връчване на книжата на ответника. Няма данни за това, че след установяване отсъствието на ответната страна на посочения адрес е извършена служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване наличието на трудово правоотношение с оглед връчване по месторабота, съотв. невъзможност за това.

Предвид на гореизложеното се изразява становище, че не се е осъществила фикцията на закона, залегнала в посочената разпоредба на ГПК, като с изтичане на 14-дневен срок от залепване на уведомлението, ответника не следва да се счита за уведомен за прехвърляне на процесното вземане на ищцовото дружество.

Застъпва се и алтернативно становище, че дори съдът да приеме, че процедурата на чл. 47 ГПК е спазена от частният съдебен изпълнител, то кредитът не следва да се счита за предсрочно изискуем, считано от изтичане на 14-дневния срок от залепване на уведомлението (11.04.2019г.). Сочи се, че предсрочната изискуемост в случая отново е обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител по делото, но в производството по реда на чл. 422 ГПК това действие трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т. 18 на ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, защото установителният иск е обусловен от предмета на издадена заповед за изпълнение за вземане и е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б на ТР № 4/14 г. на ССГТК на ВКС, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. В тази връзка въззивникът се позовава на съдебна практика на ВКС и изразява становище, че така изложеното във въззивната жалба, е достатъчно и самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция в нейната цялост, без да се налага да се обсъждат други доводи.

Посочва се във въззивната жалба, че по своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период от пет 2 години (приложима давност за главницата в процесния случай), пасивността на кредитора рефлектира върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право – губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред). Сочи се, че съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, поради което, за да се прецени дали процесиите вземания са погасени по давност, следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. Сочи се също, че съобразно гл. I, т. 1, б. „з“, изр. „второ“ от действащите към момента на сключване на процесния договор общи условия, „за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден“. Същевременно в гл. V., т. 14 от общите условия е разписано, че за усвоения овърдрафт титулярът ползва гратисен период от 45 дни и ако в този срок погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва (тоест, лихва се начислява след изтичането на период от 45 дни). Сочи се още, че тълкувайки съдържанието на двете посочени клаузи от общите условия, падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец, като след тази дата, главницата става изискуема (кредиторът може да иска изпълнение). Лихва върху ползвания финансов ресурс обаче, страните са се договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни, след съответната транзакция. Изтъква се, че кредитът- овърдрафт разкрива специфика, съпоставено със стандартния тип кредитно финансиране- при последното, сумата се усвоява веднага или на предварително ясни периоди и траншове, а при кредита-овърдрафт е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на длъжника (в случая 3000 лева).

Овърдрафт кредита се усвоява по избран начин и период от длъжника, като последният може да дава нареждания и над разполагаемите суми по разплащателната си сметка.

Предвид това, релевантно за началния момент, от който ще се отброява давността е датата на последното осъщественото усвояване на парични средства от ответника. Сочи се, че в процесния случай, съобразно заключението на вещото лице, ответникът е усвоил обща сума в размер от 3 000 лева, като кредитния лимит е бил изчерпан на 20.06.2013г. До 17.07.2019г., когато е започнало заповедното производство не са осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността.

Сочи се в жалбата, че доколкото падежът на процесната главница е настъпил 2013г., то безпредметно е кредиторът да обявява предсрочна изискуемост на вземането в един последващ момент. Същото действие е без правно значение, след като падежът на вземането е настъпил в един по-ранен период. След като в процесния случай падежът на цялото вземане за главница е настъпил през 2013г., то кредиторът не би могъл да търси обявяване на предсрочна изискуемост. Приемането на противното, на практика би означавало да се предостави възможност на кредитора едностранно да удължава периода на погасителна давност на вземането, като „обявява“ предсрочна изискуемост дълго след изтичането й.

В тази връзка въззивникът се позовава на заключението по назначената по делото СИЕ, съгласно която „Кредитния лимит от 3 000 лв. е бил изчерпан на 20.06.2013 година. След тази дата дори лицето да разполага с платежен инструмент, не може да го използва.“. Сочи 3 се, че крайният срок на погасяване на овърдрафта е изтекъл на 04.08.2013г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на процесиите вземания е било подадено в съда на 17.07.2019г., т.е. след като са изминали повече от 5 години между двете дати, поради което правото на иск на ищеца за дължимата по договора за кредит главница е погасено по давност. Застъпва си становище, че поради тази причина, искът за установяване на това вземане следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

По отношение на твърдението на ищеца, че срокът за ползване на овърдрафта е бил продължен автоматично при условията на т 36.1 от ОУ се застъпва становище, че това обстоятелство е останало недоказано- по делото не е било установено, че след изтичане на уговорения в договора срок, кредитодателят да е издал нова карта на титуляра, каквото е изискването по т. 36.4 от ОУ.

На следващо място, сочи се в жалбата, че съгласно Договор за издаване на кредитна карта, в чл. 9 е посочено, че Общите условия са неразделна част от договора. Изтъква се, че Общите условия по договор за кредит трябва да се подпишат от потребителя, за да покаже съгласие с тези условия и да се обвърже със тях.

Сочи се, че в хода на производството пред районния съда ответникът е изискал да бъдат представени в оригинал Общите условия. Същите не били предоставени, поради което е направил искане на основание чл. 183 от ГПК, да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и не следва да се приеме, че представените ксерокопия съществуват в правния мир. От друга страна, ако същите са били представени в оригинал, ответникът е щял да открие процедура по оспорване на истинността, тъй като твърди, че не ги подписал. Сочи се, че за да бъдат валидни и относими за страната, Общите условия следва да бъдат подписани от кредитополучателя, така както е подписан и договора. Отделно от това, сочи се в жалбата, че по делото са представени два различни екземпляра на Общи условия и за ищеца не става ясно кои общи условия от двата представени варианта, се твърди от ищеца, че са действали по отношение на него и са действително подписани от ответника, както и че са му съобщени, следователно се е съгласил с тях. При това положение представеният от кредитора част от договор, на който основава вземанията си, не отговаря на изискванията на чл. 6 и чл.7, т. 4-11 от ЗПК (отм.), в редакцията му към посочената дата, поради което, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗПК (отм.) е недействителен. Изтъква се също, че по делото липсва и Протокол за получаване на международна кредитна карта с чип, с който ответникът да е удостоверил, че е получил действително кредитна карта.

Въззивникът посочва в жалбата, че за сключения между страните договор за кредитиране се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, т. 9 и т. 10 от ЗЗП, съгласно които на въззивника е наложено с договора приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, както и че банката е променила едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Твърди се също, че обоснован извод в тази насока може да се направи от събраните по делото доказателства, конкретно договора, в който почти всяка разпоредба препраща към Общите условия. По време на подписване на 4 договора не са били представяни на ответника самите Общи условия и така жалбоподателя е бил лишен от възможността да се запознае и да даде декларирано съгласие с Общите условия. В договора липсва изрична разпоредба, така както изисква нормата на чл. 22, т. 7 от Закона за потребителския кредит, конкретно разпоредбата за потребителския кредит, при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, следва да съдържа ясни данни за общия размер на кредита и условията за усвояването му. Сочи се, че в случая единствено ясно между страните е общия размер на кредита, съгл. чл. 2 от договора. Докато по отношение на условията за неговото усвояване в чл. 3 и 4 е посочено, че се прилагат Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни карти. Изтъква се, че сочените в договора Общи условия, всъщност представляват едностранно създадени предварително от банката условия, които не се самостоятелно договорени и потребителят не е имал възможност да повлияе на съдържанието им. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Сочи се, че наличието на Общите условия на определена позиция на страниците на сайта на банката, който е достъпен в свободното интернет пространство не освобождава страната, която договаря и се позовава на тях от задължението да ги предостави на всеки свой клиент изрично и той изрично, предварително, преди договаряне и подписване па договора да ги приеме или не, удостоверявайки това изрично в писмена форма. Сочи се също, че в настоящия случай банката при договарянето си с жалбоподателя се позовава именно на такива общи условия, които са утвърдени от банката предварително, преди сключването на договора между страните, като тези Общи условия видно от съдържанието на договора не са приложени към него – нито на гърба на договора, нито самостоятелно към него, нито пък са описани в съдържанието на самия договор, т.е те не са част от него.