Решение № 10 от 24.02.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велики Преслав, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20243610200242 по описа за 2024 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Б. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.***, общ.***, обл.Шумен, ул.“***“№* срещу НП №11-01429/08.08.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление, поради неправилно и необосновано приложение на материалния закон.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и се представлява от редовно упълномощен защитник. Защитникът поддържа изложеното жалбата за незаконосъобразност на НП, допълва го с представяне на подробни писмени бележки. Моли наказателното постановление да бъде отменено и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощник, който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съдът да го потвърди изцяло, подробно излага мотиви за това в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на претендираното адвотаско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: Със Заповед №2594/11.11.2019 г. на Кмета на Община Върбица на осн.чл.7, ал.1 от ЗОП е определен жалбоподателя, в качеството му на зам.кмет на Община Върбица за възложител на обществени 1 поръчки. В това си качество . жалбоподателят с Решение №F286934/11.11.2022 г. е одобрил обявление за оповестяване откриване на процедура и документация за обществена поръчка с предмет: “Доставка чрез покупка на хранителни продукти в натурален и консервиран вид, с транспорт на изпълнителя, за нуждите на домашен социален патронаж на територията на Община Върбица, финансирана по Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане 2021 – 2027, съфинансирана от Европейски социален фонд плюс/ПХОМП ЕСФ+/ операция G05SFPR003-1.001 „Топъл обяд““. В обявлението обществената поръчка не била разделена на обособени позиции. В обявлението било посочено, че хранителните продукти следвало до бъдат доставени по групи. В резултат от проведената процедура е сключен договор №2/03.01.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка с участника, определен за изпълнител „АННАМАРКЕТ“ЕООД, гр.Смядово с предмет периодични доставки на храни и хранителни продукти в натурален и консервиран вид, с транспорт на изпълнителя, за нуждите на домашен социален патронаж на територията на Община Върбица, финансирана по Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане 2021 – 2027, съфинансирана от Европейски социален фонд плюс/ПХОМП ЕСФ+/ операция G05SFPR003-1.001 „Топъл обяд““, като стойността на договора е 3 140 800 лв. с ДДС.

В хода на извършената от П. С. – финансов инспектор в АДФИ ИРМ Шумен, проверка било установено, че в обявлението за обществената поръчка са посочени хранителните стокиартикули като общ брой 294 броя, които едновременно с това са изброени в 12 групи. Според административнонакзващия орган е следвало предмета на поръчката-хранителни стоки да бъдат разделени на обособени позиции, като се вземе предвид вида им, а не да се обединяват в една категория – хранителни продукти. Независимо, че в документацията на обществената поръчка са изложени мотиви защо, същата не е разделена на обособени позиции, административнонаказващия орган счита че е нарушена разпоредбата на чл.2, ал.2 вр. с чл.46, ал.1 от ЗОП.

Според административнонаказващият орган обединяването на различни по вид, естество и характеристики хранителни продукти в натурален и консервиран вид за нуждите на Домашен социален патронаж на територията на Община Върбица не е позволило на стопанските субекти, които са специализирани да извършат доставки на част от артикулите-обект на доставка, да изготвят предложения само за тази част, вместо това те са били принудени да подават оферти за всички групи продукти. По този начин се ограничавали и поставяли в неравностойно положение онези стопански субекти, които биха могли да изпълнят поръката за доставка на хранителни продукти, които съответстват на техния предмет на дейност.

За установеното нарушение по чл.2, ал.2 вр. с чл.46, ал.1 от ЗОП на жалбоподателя бил съставен АУАН. Въз основа на акта, било издадено обжалваното НП №11-01-429/08.08.2024 г. от директора на АДФИ гр.София, с което за административно нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП и на основание чл.247, ал.1 от ЗОП вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000.00 лв. Други нарушения при изпълнение на обществената поръчка не са констатирани при проверката.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му(съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

2

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, но Наказателното постановление е незаконосъобразно от материална страна, съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е субект на повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение съгл.Заповед №2594/11.11.2019 г. на Кмета на Община Върбица на осн.чл.7, ал.1 от ЗОП.

Спор по фактите няма, а спорният по делото въпрос е правен и се свежда до това дали неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции, необосновано ограничават участието на стопански субекти по смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗОП и дали посочените мотиви за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции обосновават в изискуемата от закона степен, съобразно изискванията на чл.46, ал.1 от ЗОП, съответства ли на нуждите на възложителя обединяването, съответно налице ли са обективни причини за това.

Според правилото на чл. 2, ал. 2 от ЗОП , при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Анализът на посочения текст разкрива законодателен стремеж при възлагането на обществените поръчки и разходването на публичните средства да бъде гарантирано спазването на основния принцип по ал. 1, т. 2 от същата норма – свободна на конкуренция. Това правило търпи и нормативно предвидени изключения.

Налице са случай, при които законодателят допуска "пресяване" на участниците в съответна процедура чрез поставяне на условия и изисквания от възложителя – напр. чл. 47, ал. 1 от ЗОП , но винаги при съобразяване на спецификите на съответната поръчката при неизменно спазване на останалите принципи – пропорционалност, публичност и прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация /чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 и 4 ЗОП/. Тоест, когато предметът, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка налагат поставяне на условия и/или изисквания на възложителя, които ограничават кръга на потенциалните участници, те следва да са пропорционални на засегнатия обществен интерес и публично оповестени. Така в чл. 46, ал. 1 от ЗОП законодателят е допуснал при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят да прецени възможността за разделянето й на обособени позиции, а когато реши, че това не е целесъобразно, в решението за откриване на процедурата да посочи конкретни мотиви. Смисълът на тази преценка е, когато въпреки наличието на предмет на доставка, позволяващ възлагане по "обособена позиция" (част от предмета на обществената поръчка, който въпреки че може да бъдат самостоятелен предмет на обществена поръчка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка) и предполагащ възможност за участие на по – широк кръг от изпълнители, възложителят да обоснове наличието на специфики от дейността му, които налагат поръчката да бъде възложена като едно цяло. В тези случай пропорцията и балансът следва да са налице между ефективното и ефикасно разходване на бюджетните средства, свободата на конкуренция и най – целесъобразното задоволяване на нуждите на конкретния възложител.

3

Последните по аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОП се окончават до придобиването посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от избрани изпълнители, предназначени за обществени цели или за нуждите на публични възложители, а при секторни възложители – за изпълнение на секторни дейности.

Пред оперативната самостоятелност на възложителя се поставя ясна граница чрез изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП , както и от императивното изискване по чл. 46, ал. 1 ЗОП – когато възложителят реши, че не е целесъобразно поръчката да се разделя на обособени позиции, да посочи причините за това.

Този законодателен подход изисква преценката за спазването на принципа по чл. 2, ал. 2 ЗОП да се прави винаги ведно с отчитане на специфичните потребности на отделните възложители, които не могат да бъдат обхванати и ограничени в универсални за всички случаи правни рамки (в този смисъла Решение № 4770 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2017 г., IV о.).

Тук следва да се отбележи, че не иде реч за обективна невъзможност за разделяне предмета на поръчката, поради наличие на "обективно неделими части" (§ 2, т. 28 от ДР на ЗОП ), а за доказване на обективни обстоятелства от спецификите на конкретната поръчка, които оправдават поставяне на нуждите на конкретния възложител пред общия принцип за гарантиране на свободната конкуренция.

Безспорно е също, че предметът на поръчката – периодична доставка на хранителни стоки, обхващаща 294 вида изделия, чието доставяне би могло да бъде извършвано и самостоятелно за всяко едно тях. Предвид липсата на "обективно неделими части", този предмет би могъл да бъде обособен и в отделни обособени позиции, било то за всяко изделие или в групи по номенклатурни единици. Поръчката би могла да бъде възложена и като едно цяло, без обособени позиции. Всички обсъдени до тук възможности за възлагане на поръчката са нормативно допустими, при спазване на съответните правила. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОП , целта на процедурата, без значение от подхода на възложителя, е да бъде придобита собствеността върху стока, строителство или услуга. За да бъде постигната тази основна цел, всеки от участниците следва да представи пред възложителя оферта, която да кореспондира с неговите конкретни нужди, т.е. офертата следва да покрива в цялост тази нужда, а не отделни нейни части. Така, ако поръчката се възлага общо за съответен брой изделия (затворен тип), се предполага участниците да оферират цени за всяко едно от тях. В противен случай би се стигнало до погазване на принципите по чл. 2, ал. 1 ЗОП, чрез класиране на участник, който не отговаря на извикванията за възлагане.

Незаконосъобразно е изискването по чл. 2, ал. 2 от ЗОП да се поставя изолирано и извън контекста на преследваната от закона цел. Противно на всякаква логика е да се приеме, че решението на възложителя да не създава ситуация, при която ще следва да сключи 294 отделни договора за доставката на всяко от нужните му изделия или 12 договора съгласно посоченото от администравнонаказващия орган – тъй като в обявлението хранителните продукти били изброени в 2 групи е немотивираната и не е съобразена с нуждите на възложителя доставка на хранителни продукти за нуждите на „Домашен социален патронаж“ на територията на Община Върбица. В случая макар да е налице ограничаване на свободната конкуренция, същото се явява обективно обосновано и нормативно допустимо, поради което не се установява да е извършено нарушение на забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП , а от там не са и налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на възложителя.