Решение № 15 от 03.02.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Асеновград, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200799 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0325-001047/03.11.2025 г., издадено от Началника на РУ-Първомай - Г. Запрянов Г., с което на П. Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 500 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.

140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. Ц. в депозираната жалба чрез пълномощника си– адв.Ч. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно приложение на материалния закон. Моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна Началникът на РУ–Първомай, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С наказателното постановление, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.07.2025 г. около 13:00 ч. в Община Садово на гл.път Първи клас № I8 км. 253 е управлявал т.а. „Ивеко 35 С 15“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ООД-гр. Първомай, което не е било регистрирано по надлежния 1 ред, тъй като регистрацията на същото е била служебно прекратена на 26.06.2025 г. поради неизпълнение на задължението на собственика в двумесечен срок от придобиването да регистрира на свое име превозното средство. НП е издадено въз основа на Постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП, като преписката е изпратена на АНО с оглед преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност. В постановлението за отказ, прокурорът е приел, че не е реализиран съставът на престъплението по чл. 345 ал.2, вр. с ал.1 от НК от жалбоподателя П. Ц., поради липса на субективна съставомерност, т.е. липсата на знание от страна на водача, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация и оттам липсата на изискуемия умисъл, като задължителен елемент от субективния състав на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК.

След като извърши пълна служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП, Съдът намери, че същото е необосновано, тъй като извършването на нарушението не е надлежно установено, като от събраните доказателства не се доказва по несъмнен начин вината на нарушителя.

Административното нарушение по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП се припокрива като фактически състав със състава на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, като разграничителния критерий между двете е само степента на обществена опасност. От субективна страна обаче, изискуемата форма на вината за съставомерност и на двете деяния е пряк или евентуален умисъл, в съдържанието на който имплицитно се включва и знанието от страна на дееца, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация. В постановлението за прекратяване на РП-Пловдив ТО-Първомай, прокурорът е приел, че при процесното деяние, водачът Ц. нито е знаел, нито е могъл да предполага, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е с прекратена регистрация, като е изключил обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК. Поради идентичност на съставите обаче, това изключва и обективната и субективна съставомерност и на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. В хода на административно– наказателното производство се установява, че жалбоподателят Ц. не е бил наясно с факта на служебната дерегистрация на управлявания от него товарен автомобил и на практика същият е разбрал за това от контролните органи в момента на проверката. Същият е работил като шофьор във фирма „***“ ООД-гр. Първомай, която е собственик на товарния автомобил и на процесната дата изпълнявал трудовата си функция като управлявал автомобила предоставен му от работодателя и по негово нареждане.

Процесният товарен автомобил „Ивеко 35 С 15“ с рег. № *** е бил закупен от фирмата на лизинг, а след изтичането на лизинговия договор бил придобит от фирма „***“ ООД. Управителят Г. Г. обаче пропуснал в двумесечен срок от придобиването да регистрира автомобила на името на новия собственик, а регистрацията била служебно прекратена. По делото обаче не са представени никакви доказателства от въззиваемата страна относно обстоятелството,че жалбоподателят Ц. изобщо е знаел за тези обстоятелства, както и че регистрацията на автомобила е прекратена, когато го е управлявал, а както вече се каза в тежест на АНО е да удостовери и докаже този факт представляващ елемент от субективния състав на нарушението. Не са представени и никакви доказателства, че за прекратяването на регистрацията е 2 бил уведомен и собственикът на автомобила - фирма „***“ ООД чрез управителя- свидетеля Г., за да е потенциално възможно същият да уведоми за това и жалбоподателят П. Ц.. От показанията на свидетеля Г. се установява, че той е разбрал за своето нарушение в момента на проверката, за което е понесъл административно-наказателна отговорност и по-късно извършил регистрацията. Въпросът за субективната съставомерност на нарушението по чл. 175 ал.3 пр.1 е решен по задължителен начин с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС, според който тълкувателен акт, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Действително, в конкретния случай служебното прекратяване на регистрацията е реализирано на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, при която хипотеза за служебното прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, няма изисквания да се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Но съгласно постановките на тълкувателното постановление е необходимо във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административно-наказателния процес не се предполага. В конкретния случай, в тежест на административно наказващия орган е да докаже факта, че собственикът респективно водачът при управлението на автомобила е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Естествено това не отменя административно-наказателната отговорност на собственика поради неизпълнение на задължението си в законовия срок да регистрира на свое име придобитото МПС. От гледна точна на умисъла на водача П. Ц., който е управлявал служебен автомобил, предоставен му от работодателя, като е изпълнявал възложената му задача, част от трудовата му функция тази връзка не е очевидна, дори и от гледна точка на задължението му по ЗДвП, като водач да носи и да предостави свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Същото очевидно е имало свидетелство за регистрация, още докато автомобилът е бил на лизинг и само въз основа на него е нямало как водачът да знае, че е лизингът е изтекъл и собствеността е прехвърлена, а пък в последствие и регистрацията е била прекратена. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. За обратното не са приложени никакви доказателства, а от събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство този факт се опровергава по категоричен начин, което води до недоказаност на нарушението от субективна страна. Това налага отмяна на атакуваното НП, незаконосъобразно и необосновано.

3

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 100 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв. или 53,13 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.3 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0325-001047/03.11.2025 г., издадено от Началника на РУ-Първомай - Г. Запрянов Г., с което на П. Х. Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 500 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.

140 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя П. Х. Ц., ЕГН:

********** сумата от 53,13 евро, представляващи направени разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съдПловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Асеновград, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200799 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0325-001047/03.11.2025 г., издадено от Началника на РУ-Първомай - Г. Запрянов Г., с което на П. Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 500 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.

140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. Ц. в депозираната жалба чрез пълномощника си– адв.Ч. оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването му и за неправилно приложение на материалния закон. Моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна Началникът на РУ–Първомай, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.