Решение № 431 от 15.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пазарджик, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500495 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.

№ 3102/29.04.2026 г. подадена от Б. А. В. ЕГН ************ чрез адв. П. Ч. против Решение № 103 / 14.04.2026 г. постановено по гр.д. № 1107 / 2022 г. по описа на Велинградски районен съд, в часта , с която е уважен иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, а именно Б. А. В. с ЕГН ************12 и адрес, гр. Р., ул. “Д.” №8, е осъден да заплати на „ЛАГОС БЪЛГАРИЯ„ООД, с ЕИК 201461244, със седалище и адрес на управление гр.

К.,Стопански двор, на основание чл.45 от ЗЗД – сумата от 298,00 /двеста деветдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили на 07.02.2022г. вследствие на увреждане на елементи от ограда и оградна врата на недвижим имот, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.02.2022 г. до деня на окончателното плащане и са присъдени сторените по делото разноски.

Твърди се , че районният съд неправилно е приел предявеният иск за основателен в уважения размер, тъй като от събраните по делото писмени доказателства , както и от гласните събрани в съдебно заседание не се доказва исковата претенция на ищеца, а именно че ответникът виновно е причинал имуществени вреди. Твърди се, че в хода на делото не били събрани категорични и безспорни доказателства за това , че случилото се е вследствие на инцидент, а е по-скоро случайно събитие и за това би следвало да се потвърси оттговорност от застрахователя. Моли се съда след като извърши повторен анализ на събраните по делото доказателства да постанови съдебно решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо /чл. 269 ГПК/.

Предявени са искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди в резултат на противоправно поведение от страна на ответника Б. А. В., като от страна на ищеца „ЛАГОС БЪЛГАРИЯ„ООД, с ЕИК 201461244, със седалище и адрес на управление гр. К. стопански двор се твърди , че 1 притежава стопанска постройка в гр. Р. на ул. „Т.Т.“. Около постройката била изградена бетонна ограда с метална врата с ширина 4- 5 метра през която влизали товарни автомобили.

Ищецът поддържа твърдение, че на 07.02.2022 г. около 20:00 часа ответникът Б. В. нанесъл имуществени вреди на притежаваните от него вещи- оградна стена и входна врата. Вредите били причинени при управление от страна на ответника на товарен автомобил „В.” с регистрационен номер РА **** КК, който при извършване на маневра за движение на заден ход ударил порталната метална врата, част от оградата и изкъртил част от бетона на оградата. Изложени са твърдения, че по случая незабавно били уведомени органите на МВР, които направили оглед и снимки на пораженията. По изложените съображения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата от 350,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите на 07.02.2022г. до деня на окончателното й изплащане.Претендира и присъждане на разноски. Сочи доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът чрез подаден писмен отговор оспорва иска, като признава част от фактите, на които този иск се основава. Ответникът не оспорва факта, че на посочената в исковата молба дата и при извършване на маневра с управлявания от него товарен автомобил, той допуснал да настъпи удар между борда на ремаркето и част от оградната стена, разположена по границата на недвижим имот по трасето на движение.

Вредите обаче били минимални - освен счупения метален кол, нямало други повреди по оградата, вратата и пантите й останали здрави след удара, а за да се възстанови оградата трябвало само да се направи нова заварка на тръбите, които били използвани за ограда. Тези щети според ответника били на стойност не повече от 20,00 лева. Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат от удара била разрушена масивна бетонна ограда, защото такава на мястото обективно не съществувала.

В съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат така заявените становища.

След анализ на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа страна.

По делото са събрани гласни доказателства , чрез разпит на свидетелите К.М. – съпруг на управителя на ищцовата търговска фирма и Е.В.Л. – младши полицай в ПУ – Р.. Двамата свидетели поддържат , че имат непосредствени впечатления , които получили при посещение на мястото на инцидента. Св. М. твърди, че по времето, докато очаквал да превози работниците от обекта на дружеството, той забелязал, че част от оградата и входната врата са паднали – металната тръба, която напречно задържала половина от вратата, била прекъсната и повалена на земята, заедно с част от оградата на обекта. Сочи, че носещата колона на вратата била отрязана, като с трион. Твърди, че нямало нарушения на бетона, който държи коловете. Заявява, че наел частно лице - майстор, което ги заварило, като за свършената работа било платено възнаграждение в размер на 250,00 лева. В тази цена не била включена стойността на материалите за ремонта,включително и метални панти.

Свидетелят Е.В.Л. заявява, че работи като разузнавач в МВР. Той бил изпратен от дежурния да посети мястото на инцидента, по сигнал за повредена врата от ограда. Пристигнал с личния автомобил около 8.00 - 08.30 часа и установил, че кол от метална ограда бил повреден при паркиране на МПС. Изкъртен бил колът, на който се държала метална входна врата. Свидетелят успял да възприеме лично при посещението си, че металната врата на мястото, била паднала на земята вероятно при скъсване на металния кол.

От приетия като доказателство по делото снимков материал, както и от основното и допълнително заключение на допуснаната съдебно- оценъчна експертиза се установява , че щетата причинена на оградата на стапанкия имот собственост на ищеца „Лагос българия „ ООД гр. Р. се изразява в изкъртен метален кол , за който е заварено падналото платно на оградата. От платното било изкъртено и стърчало странично желязотръба, което според вещото лице налага извършване на възстановителни работи и по падналото платно. Планките е следвало да бъдат отремонтирани и заварени отново. Съдът кредитира допълнителното заключение на вещото лице, доколкото именно в това заключение, вещото лице е посочило по вид и стойност необходимите за извършване дейности и материалите необходими за да се възстаняват причинените вреди, а именно :

2 труда на заварчика е определен при 3,50 лв. на см. , което се равнява на 70,00 лв. / 2 планки по 10,00 см. равно на 20 см. Х 3,50 лв. / и 50,00 лв. за извършеното посещение общо 120,00 лв. Трудът за монтиране на кол и платно на вратата , вещото лице е оценило на 80,00 лв., като към тези суми е прибавило и сумата в размер на 50,00 лв. – „ отнето време на собственика „. Стойността на консумативите – планки , кол, електроди , вещото лице е оценило на 48,00 лв.

При тези фактически данни, съдът от правна страна приема следното :

Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът дължи пълно и главно доказване относно наличие на противоправно деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило вреда и освен това да установи причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства. Материалноправната разпоредба на чл. 45 ЗЗД предвижда възможност за репарация на вреди, претърпени от конкретно лице, което в случая е търговска фирма и претендира да е кредитор по вземането за репарация на причинени му имуществени вреди.

Страните в настоящото производство не оспорват, а и от всички събрани по делото доказателства/ снимков материал и свидетелски показания / се установява, че на процесната дата 22.07.02.2022 г. при управление на товарен автомобил с ДК № РА ****КК , „В. „ ответникът Б. А. В., удря с борда на автомобила оградата на притежавания от ищеца недвижим имот. Вследствие на този удар е бил изкъртен метален кол, за който е било заварено падналото метално платно на оградата. От гласните доказателства се установява още, че ответникът при разговор със съпруга на управителката , както и при разговор с посетилия произшествието полицай – не е оспорил и даже си и признал, че той с автомобила си е бутнал кола и вратата на оградата. Установява се , че даже е предложил на св. М. 50,00 лв. за да поправи вредите , но последният не приел, тъй като смятал , че вредите са в поголям размер. Св. Л. установява , че водачът на камиона изчакал полицейската проверка , но полицейският служител не съставил прококол , тъй като страните казали, че ще се разберат.

Вида и характера на вредите се установява от тези свидетелски показания , като от неоспореното заключение на вещото лице по допълнително поставени въпроси , се установява и стойността на услугите във връзка с отстраняването на вредите,/ заварка и монтиране /, както и стойността на материалите за тяхното отстраняване. При тези доказателства, съдът приема за доказано, че в резултат на противоправното поведение на ответника, на ищеца са причинени имуществени вреди , които се намират в причинноследвена връзка с поведението на ответника при управление на автомобила, а именно докато паркирал този автомобил закачил метален кол на оградата и го бутнал , като заедно с това бутнал и част от оградата и металната врата. Неоснователни са възраженията изложени с въззивната жалба , че ищецът не е доказал виновно поведение на ответника , доколкото в гражданското право вината се предполага до доказване на противното , а по делото не са събрани каквито и да било доказателства , изключващи вината на ответника. Дори и да се игнорира факта, че и пред двамата свидетели, ответникът си е признал, че при паркиране на автомобила е бутнал кола и оградата, то по делото не се установява, ответникът да е положил дължимата грижа за да избегне този вредоносен резултат. Не се твърди и не се установява това деяние да е извършено умишлено , но и непредпазливостта е също форма на вината и тя ангажира отговорността на ответника за репариране на причинените вреди.Неоснователно е възражението на ответника поддържано във въззивната жалба , че е налице случайно събитие и че ищецът следва да ангажира отговорността на застрахователя, тъй като претърпялото деликт лице , не е длъжно да претендира вреди от застрахователно дружество , а той може да насочи претенцията си направо и лично към деликвента. Както е постъпил в настоящия случай.

Въззивната жалба обаче се явява частично основателна , по отношение на уважения от първоинстанционния съд размер. Това е така, тъй като по делото са събрани гласни доказателства и са изслушани две експертни заключентия, с които вещото лице е посочило стойността на имуществените вреди , в които е включена стойност на труд и материали , а именно за труд 3,50 лв. на см. , което се равнява на 70,00 лв. / 2 платки по 10,00 см. равно на 20 см. Х 3,50 лв. / и 50,00 лв. за извършеното посещение общо 120,00 лв.