Решение № 113 от 19.09.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600190 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 7/07.05.2025 г. по НОХД № 547/24 г. на окръжния съд в град Силистра, с която Д. З. е бил признат за виновен и осъден по чл.124, ал.1, пр.3, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.54 от НК на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел, че на 10.01.2022 г. в гр.Силистра, подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на П. О., вследствие на умишлено нанесена на 02.01.2022 г. лека телесна повреда чрез удар в лява челно-слепоочна лицева част, обусловил болка. Присъдата съдържа и оправдателен диспозитив, съгласно който подсъдимият е признат за невинен по обвинението леката телесна повреда да е нанесена чрез удар в брадата.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, като е осъден да заплати четири обезщетения за претърпени неимуществени вреди – две от по 100 000 лева на бащата и брата на загиналия, и две от по 200 000 лева на съпругата и дъщеря му, всички конституирани и 1 като частни обвинители по делото.

Въззивната проверка се инициира с:

- протест от прокурора в първоинстанционната прокуратура, с искане за постановяване на нова присъда, в която подсъдимият да бъде признат по първоначалното обвинение,

- жалби от частните обвинители и граждански ищци, чрез поверениците адвокати Н. и Й., с искания, в условията на алтернативност, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд, за изменение на присъдата и признаването му за виновен по първоначалното обвинение, и за завишаване на наказанието до максималния размер,

- жалба от защитника на подсъдимия, адвокат Г., с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд, за отмяна на присъдата в осъдителната част, или намаляване на наказанието с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста и моли присъдата да бъде потвърдена, частните обвинители и граждански ищци обосновават искането за завишаване на наказанието, защитникът се основава на всички оплаквания от жалбата си, подсъдимият също моли тя да се уважи.

Делото се проверява по въззивен ред за втори път, след като предходно решение на настоящата инстанция е било отменено с Р 157/24 г., ВКС, ІІ н.о., а делото върнато в първоинстанционния съд. Процесуалното развитие, което това решение е обусловило, предвид констатацията в него за противоречия в обвинителния акт, рефлектиращи съществено върху правото на защита, се е изразило с прекратяване на съдебното производство в разпоредително заседание, връщане на делото в прокуратурата, и внасянето му с нов обвинителен акт, инициирал проверяваното производство.

Доколкото в жалбите на страните отново се съдържат доводи за нарушения на процесуалния закон, въпросите, свързани с тяхната основателност следва да получат приоритетен отговор.

Повторното разглеждане на делото пред окръжния съд в процедура с признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК е било недопустимо, както предвид наличието на предходни решения на ВКС по този въпрос, така и обусловено от конкретното цитираното Р 157/24 г., ВКС, ІІ н.о. и разпоредбата 2 на чл.355, ал.1, т.3 от НПК, поради което и не е налице твърдяното от защитата нарушение в този смисъл.

Наред с констатираното от състава на касационния съд разминаване в обвинителната теза относно начина на извършване на деянието, довело до неяснота на обвинението със съществено значение в обсъжданата диференцирана процедура, в решението изрично е било посочено и, че окръжният съд не е следвало да проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК предвид необходимостта да изслуша вещите лица, изготвили двете съдебно медицински експертизи, с оглед избягване на двусмислието на първата, необходимо за изясняване начина на нанасяне на телесната повреда на пострадалия, и за преодоляване на вероятно привидното противоречие между заключенията.

Недопустимостта на претендираното от защитата съкратено съдебно следствие, в случая изключва и основателността на оплакването, че съставът на съда е бил предубеден, като е изразил предварително формирано становище по този въпрос, и макар процесуалното му поведение в заседанието от 25.03.2025 г. да търпи донякъде отправените с жалбата забележки, въз основа на него не следва извод за решаване на делото от незаконен състав.

При проведеното на 27.01.2025 г. разпоредително заседание, съдът е изслушал страните по всички въпроси в чл.248, ал.1 от НПК, като е протоколирано и искането на защитата за разглеждане на делото по Глава двадесет и седма, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, но същото не е получило отговор, тъй като съдът служебно е констатирал несъответствие на обвинителния акт с изискванията в чл.246, ал.2 от НПК, обусловило произнасяне с определение за прекратяване на съдебното производство.

След отмяна на последното по въззивен ред, разглеждането на делото е продължено в съдебно заседание от 25.03.2025 г., дефинирано от първоинстанционния състав отново като разпоредително, а след даването на ход съдът е направил извънпроцесуален доклад, в рамките на който, по повод споменатото по-горе искане на защитата, е изложил мотиви за налични пречки да се проведе процедура по чл.371, т.2 от НПК, отново свързани с дефицити на обвинителния акт. Мотивната част обаче не е била последвана от произнасяне с диспозитив, а страните са били приканени да изразят 3 становища по въпросите от чл.248, т.4-8 НПК /вероятно визирайки ал.1/ нещо, което всички вече са били сторили в предходното заседание. И макар в последното представителите на частните обвинители и граждански ищци да са считали, че делото следва да се разгледа по общия ред, запитани наново, вече са изразили желание за предварително изслушване по въпросите в чл.371, т.1 от НПК, споделено в условията на алтернативност и от защитата, наред с отправено към съда искане да реши не са ли налице основания за самоотвод поради предварително изразено становище във връзка с чл.371, т.2 от НПК.

Отново излагайки решението си за липса на основания процедурата да протече в условията на чл.371, т.2 от НПК само под формата на мотиви, и като констатирал допустимост на исканията относно реда на чл.371, т.1 от НПК, съдът пристъпил към незабавно разглеждане и решаване на делото по този ред.

Като е процедирал по описания начин, съдът не е допуснал нарушения, с които съществено да са били накърнени процесуалните права на страните.

Той не може да се счита за предубеден, доколкото, макар и преди ги изслуша, но след като изрично се е позовал на искането на защитата от предходното съдебно заседание, е изразил становище, в съответствие с дадените му задължителни указания, а липсата на изричен диспозитив за отказ да проведе процедура при условията на чл.371, т.2 от НПК, не внася съмнение в действителната му волята. Мотивите към крайното решение по процедурата не съдържат произнасяне относно фактическата обстановка, респ. наличието или липсата на доказателства, за което съдът неоснователно е упрекнат от защитата. Изложеното в т.нар. „доклад“ също не е достатъчно да обоснове последното оплакване, защото, макар да си е позволил коментар на обвинителния акт, съдът го е сторил единствено в подкрепа на разбирането си, че той не е годен да обезпечи процедура по чл.371, т.2 от НПК, което обаче, освен че е било погрешно /доколкото основанието за отказ, съгласно решението на ВКС и при внесения нов обвинителен акт, се открива единствено в необходимостта от разпит на вещите лица/, не е довело до засягане на въпроси от съществото на делото, или до предварителни отговори по чл.301, ал.1 от НПК.

Основателно е оплакването, направено от всички страни, че подсъдимият неправилно е осъден в отклонение от фактическото обвинение, според което умишлено нанесената лека телесна повреда е причинена с удар в 4 брадата, докато той е признат за виновен да я е причинил чрез удар в лява челно-слепоочна област. Допуснатото нарушение обаче не налага разрешението, предложено от прокурора с протеста, тъй като отстраняването му е допустимо чрез изменение на присъдата с прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без да се налага нейната отмяна, каквото е разбирането на останалите страни, изводимо от жалбите им. Мотивите относно начина на извършване на престъплението се дължат при проверката за обоснованост на съдебния акт.

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт, събрани според изискванията на НПК, и проверени на съдебното следствие, накратко са следните:

Подсъдимият З. и пострадалият П. О. били втори братовчеди, и двамата живеели в с.Добротица. За стопанската 2021-22 г. подсъдимият отдал под наем свой имот - градина, на свидетеля М. К., като се уговорили на цена 300 лева.

От своя страна свидетелят К. предоставил на пострадалия О. да обработва градината безвъзмездно. Подсъдимият изразил несъгласие с това и пред двамата, но претендирал сумата от пострадалия, макар според свидетеля К. той лично да му я бил платил. Преди Нова година П. О. споделил със свидетеля К., че подсъдимият му се заканва, и че не знае какво да прави.

На 02.01.2022 г. към 09:50 часа свидетелят К. и пострадалият разговаряли по телефона във връзка с ремонт на трактор, като О. казал, че ще отиде да помогне след като мине през магазина на ул.“Стадиона“, към който в момента вървял. Свидетелят решил да го вземе от магазина с автомобила си, за да извършат ремонта по-бързо.

В това време и подсъдимият З. се насочил към същия магазин с лекия си автомобил. По пътя застигнал пострадалия, спрял и слязъл от колата. Двамата се заговорили, възникнал спор за въпросната градина и претендираната сума, в хода на който подсъдимият З., с дясната си ръка в юмрук, ударил пострадалия по лицето. От удара пострадалият паднал назад на пътното платно, ударил главата си в асфалта, и останал неподвижен. Подсъдимия се качил на автомобила си и потеглил.

Като навлязъл със своя автомобил по същата улица, свидетелят К., видял, че на пътя до бордюра лежи човек, и разпознал в него П. О.. Възприел 5 и отдалечаващия се автомобил на подсъдимия, който за кратко спрял и разговарял със свидетеля И. Л.

Тялото на пострадалия било разположено успоредно и в близост до бордюра, върху пътното платно, като положението му било по гръб, главата леко настрани, а едната ръка опъната над нея. Якето на пострадалия било вдигнато нагоре към мишниците и коремът му бил гол, а панталонът свлечен, като се виждало бельото. Обувките били събути, до краката. П. О. бил неконтактен, устата му била пълна с кръв, каквато имало и по носа и брадичката му. Свидетелят К. проверил дали не си е глътнал езика, и го повдигнал в скута си. Той позвънил на баща му – свидетелят К. О., който веднага пристигнал на мястото, събрали се и други хора от околните къщи и магазина, които възприели вида и състоянието на пострадалия, а част от тях непосредствено преди това видели и подсъдимия с автомобила си в този район.

След съобщение до спешен номер 112, пристигнал медицински екип, който оказал първа помощ и транспортирал пострадалия в медицинско заведение, където, независимо от проведеното лечение, той починал на 10.01.2022 г. Контузията на главата, която П. О. получил при падането на асфалта, се изразила в тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. Въпреки адекватното лечение, мозъчната контузия се развила неблагоприятно, и довела до засягане на жизнено важните центрове на дишането и на сърдечната дейност, обусловило настъпването на смъртта.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от достатъчен по обем доказателствен материал, като не се оспорват от никоя от страните. Спорно е единствено обстоятелството, в коя част на лицето е попаднал ударът, нанесен от подсъдимия на пострадалия – дали в лявата слепоочна област, или в брадичката, последното, неизменно поддържано от подсъдимия, при липсата на очевидци на този удар.