Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 19.12.2024, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 346/2024
Вид
Решение № 260
Подписан
19.12.2024
В сила
23.04.2025
Състав
Огнян Кирилов Маладжиков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Тутракан, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова в присъствието на прокурора М. Вл. Р. като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100346 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Н. А. И. с ЕГН ********** и Ф. Ю. Е. с ЕГН ********** против П. на Р. Б.

Предметът му е иск за обезщетение на вреди от повдигнато и поддържано пред съда наказателно обвинение, по което ищците са били оправдани.

Тутраканският районен съд е родовокомпетентен да гледа делото, тъй като цената на иска на първия ищец е 1500 лева за имуществените и 4000 лева за неимуществените, а на втория ищец е 900 лева за имуществените и 4000 лева за неимуществените вреди. С определение № 373/31.05.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 256/2024 на ОС-Силистра делото е изпратено за разглеждане на ТнРС.

Ищците И. и Е. твърдят, чрез процесуален представител, че са претърпели имуществени и неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, вследствие на привличането им като обвиняеми по ДП № 259 ЗМ-209/2022 на РУ-Дулово, пр.пр.№ 2597/2022 на РП-Силистра, за това, че на 07.08.2022 г. в *** в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство – каруца, теглена от кон, са отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – 60 кг царевица на стойност 24,00 лева от владението на Ф. И. М. от ***, без съгласието на собственика ЗП „Ф. И. М.”, с 1 намерение противозаконно да ги присвоят, като на Н. И. квалификацията била за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.2 и т.4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 1 НК, а на Ф. Е. – по чл. 195, ал. 1, т.2 и т.4. пр. 2, вр. с чл. 194, ал.

1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 1 НК.

Впоследствие с обвинителен акт от изх. № 2597/22; ПД68/23 от 06.04.2023 г. на наблюдаващия прокурор П. С. от РП-Силистра, ТП-Дулово по ДП № 259 ЗМ-209/2022 г. на РУ на МВР-Дулово, пр.пр. № 2597/2022 г. на РПСилистра било образувано НОХД № 103/2023 г. по описа на PC-Дулово и били предадени на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.2 и т.4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 1 НК.

Поради объркване на датите на насрочено заседание по делото, ищците, които тогава били подсъдими, не се явили и съдът изменил мерките им за неотклонение от „подписки“ в „задържане под стража“, която А. И. търпял в арест в продължение на 13 дни, а Ф. Е. от 22 до 29.01.2024 г.

Последвала оправдателна присъда за повдигнатото обвинение в престъпление, като съдът приел, че се касае за административно нарушение.

Въззивният протест бил оттеглен от прокурора при ОП-Силистра и така първоинстанционната присъда влязла в сила.

В исковата молба са изложени твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи исковата претенция за обезщетяване на имуществените (разноски по наказателното дело) и неимуществените (морални) вреди. Ищците молят за уважаване на исковата молба, претендират разноски в настоящото производство.

П. на Р. Б., съгласно т. 5 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, може да се представлява по право от структурните ѝ звена по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДОВ, каквото се явява РП-Силистра. Съдът служебно знае, че прокурор Р. заема длъжността именно в РП-Силистра, поради което отговорът на исковата молба е редовен. С него се оспорва като неоснователна исковата молба, тъй като ищците са били оправдани за квалификацията на деянието, но не и за извършването му, и на това основание съдът е разпоредил след влизане на присъдата в сила подсъдимите да бъдат наказани по административен ред с изпращането на присъдата на РУ на МВР-Дулово. За претендираните неимуществени вреди прокуратурата излага подробни аргументи срещу основателността и размера им. За имуществените вреди също са изложени подробни аргументи. Ответникът моли за отхвърляне на иска.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба, а прокуратурата – отговора си.

След преценка на доказателствата, исканията и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на исковете е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В относимите към казуса хипотези разпоредбата гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при обвинение в 2 извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано поради това, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Ищците са били привлечени в качеството на обвиняеми с постановления на разследващия полицай от 08.02.2023 г., за това, че на 07.08.2022 г. в ***, като съучастници съизвършители (Ф. като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си) и с използването на техническо средство – каруца, теглена от кон, са отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – 60 кг. царевица на стойност 24 лева, от владението на трето лице, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С обвинителен акт за същото деяние и квалификация на престъплението е образувано на 07.04.2023 г. НОХД № 103/2023 на РС-Дулово.

С влязла на 25.04.2024 г. в законна сила Присъда № 3/29.01.2024 по НОХД № 103/2023 на ДлРС двамата ищци са признати за невинни по така повдигнатото им обвинение.

Налага се изводът, че фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е изпълнен и исковата молба се явява доказана по основание.

Претендираните обезщетения за имуществените вреди - от ищеца Н. И. в размер на 1500 лева и от ищеца Ф. Е. в размер на 900 лева са за платените хонорари в наказателното производство на защитниците адв. В. Г., който е бил защитник на Ф. Е., и адв. Н. Д., който е бил защитник на Н. И., и двамата от АК-Силистра. Представените от тях по реда на чл. 192 от ГПК договори за правна помощ по наказателното дело доказват направеното от ищеца Ф. Е. плащане в полза на адв. Г. в размер на 900 лева, видно от договора за правна помощ серия Б № 076709/25.01.2024 г.; както и договорения между Н. И. и адв. Д. хонорар в размер на 1500 лева по договор серия Б № 079463/12.01.2024 г., но с изричното отбелязване, че са платени само 500 лева, а остатъкът се дължи до 29.01.2024 г. Изявлението на адв. Д. в придружителното писмо с вх.

№ 4692/03.10.2024, че е получил остатъчното плащане от 1000 лева в срок, съдът квалифицира като разписка по чл. 77, ал. 1 от ЗЗД. Разноските за защитниците са довели до намаляване на имуществото на ищците и са в пряка причинна връзка с неоснователно повдигнатото им обвинение, поради което представляват имуществени вреди, за които отговорност следва да понесе ответникът. Ето защо, исковете за имуществените вреди се явяват доказани в пълен размер и следва да се уважат.

Всички останали факти и обстоятелства, установени в хода на съдебното производство, имат значение за определяне на справедливия размер на неимуществените вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

По отношение на Ф. Е.:

В полза на ищцовата теза за обосноваване на поискания размер на обезщетението съдът намира за доказано по отношение на Ф. Е., че същият е 3 неосъждан, видно от справката му за съдимост, която е приложена по наказателното дело. Към момента на привличането му в качеството на обвиняем е бил на 17-годишна възраст. На досъдебното производство е взел участие в два дни за извършване на процесуални и следствени действия като обвиняем – на 22.02.2023 г. му е връчено постановлението за привличане в това качество и е разпитан, а на 06.03.2023 г. пак е разпитан и му е предявено разследването. Преди да бъде привлечен като обвиняем, е бил разпитван като свидетел на 28.09.2022 г., а на 23.11.2022 г. и 01.12.2022 г. е освидетелстван амбулаторно от вещите лица по назначената комплексна психиатрична и психологическа експертиза. Или, на ДП е бил ангажиран общо в 5 дни. В съдебна фаза на наказателното производство е взел участие в разпоредителното заседание на 07.06.2023 г. и на последното о.с.з. на 29.01.2024 г. По време на съдебното производство по НОХД № 103/2023 на ДлРС е изменена мярката му за неотклонение от „Надзор на инспектора при детска педагогическа стая“ в „задържане под стража“ и е престоял в ареста от 24.01.2024 г. (която дата единствено се установява от „Молба“-та на Н. И. до съда по НОХД № 103/2023 на ДлРС, с информация, че е уведомен от кварталния полицай, че синът му е задържан във Варна на 24.01.2024 г.), до 29.01.2024 г., когато е изменена мярката му в о.с.з. с Определение № 10/29.01.2024 г., или това са 6 дни.

След освобождаването му от ареста е изпитвал срам и неудобство и не е искал да излиза сред хората, бил е разстроен, плачел и се затворил вкъщи – за което показания дава свид. А. И., съсед от селото. Свид. Е. С., който също е съсед, казва, че Ф. бил много наплашен, пожълтял, треперел от страх. В показанията на свид. Ю. Азис, майка на Ф., същата споделя, че по време на задържането му и след това не бил на себе си, бил разстроен, плачел, бил пожълтял, срамувал се да излезе сред хората, които започнали да му се подиграват, за първи път му било да е в арест, жена му го напуснала заради този случай заедно с детето. Свидетелските показания са логични, последователни, без вътрешни противоречия и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги цени като достоверен доказателствен източник.

Изложените факти, ако нямаше други, които да са в полза на ответниковите възражения, биха обусловили в пълна степен поискания размер на обезщетението за неимуществените вреди от 4000 лева, тъй като съдът приема, че това са обичайните вреди, които настъпват в такива ситуации, и за тяхното доказване не са необходими специални знания из областта на психологията. От тази сума 2000 лева са за обезщетяване на вредите от самото образуване на наказателното производство, а другите 2000 лева – за обезщетяване на вредите от 6-дневния престой в ареста.

С оглед хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се преценяват мотивите за оправдателната присъда, тъй като има разлика между това дали подсъдимият е оправдан, защото деянието не е извършено, или защото е извършено, но не представлява престъпление. Последното може да е защото деянието е малозначително – по чл. 9, ал. 2 от НК, или е административно 4 нарушение, или пък защото е изцяло несъставомерно – нито като престъпление, нито като административно нарушение. В случая мотивите към присъдата на Дуловския районен съд са противоречиви и от тях не може да се извлече волята на съда, какво точно е основанието да оправдае Ф. Е..

Изложени са както съждения, че не е доказано по безсъмнен начин авторството на деянието, което би означавало, че то не е извършено по смисъла на чл. 304, пр. първо от НПК, но и на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ. В противорчие, присъстват аргументи, че деянието е маловажен случай, попадащ в състава на чл. 218б от НК и затова в диспозитива на присъдата има разпореждане да се изпрати на началника на РУ-Дулово, който да се произнесе по административен ред. Тоест, в тази част става въпрос за основанието по чл. 304, пр. последно от НК и чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. второ от ЗОДОВ – има деяние, но то не е престъпление, а административно нарушение.

Произнасяне на административнонаказващ орган е налице, видно от събраните пред настоящия граждански съд доказателства – Наказателно постановление № 13/08.06.2024 г., и писмо от РУ-Дулово, независимо че НП не е връчено на ищеца Ф. Е. и не е влязло в сила. Настоящият граждански съд няма правомощието да анализира доказателствата в наказателното производство, за да прецени правилността на присъдата, но от факта, че и в диспозитива ѝ присъства разпореждане за приложението на чл. 218б от НК, което е изпълнено, означава, че наказателният съд приема за доказано наличието на деяние, което обаче не е престъпление. Изводът, че е извършено деяние от Ф. Е., се потвърждава и от неговите обяснения пред настоящия съд: