Определение № 321 от 17.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Благоевград, 17.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500234 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 19352/15.12.2025 г., подадена от въззиваемите С. Д. Т., ЕГН **********, К. Д. Т., ЕГН ***, М. Й. Т., ЕГН **********, и Л. К. К., ЕГН **********, чрез адв. В. В., с която е отправено искане по реда на чл. 248 ГПК да се измени въззивното решение № 555 от 06.11.2025 г. по в. гр. д. № 234/2025 г. по описа на ОС Благоевград в частта за разноските.

Молителите посочват, че по отношение на тях с въззивното решение е обезсилено първоинстанционното съдебно решение и е прекратено производството по делото в тази негова част. Оспорват изводите на окръжния съд, че в тази хипотеза не им се дължат разноски за въззивното производство.

Молят въззивното решение да се измени в частта за разноските, като им се присъдят сторените от тях разноски в размер на 1500 лв. Сочат, че исковото производство не е било инициирано от тях, а исковата молба е била подадена от ищците Л. И. Т. и С. И. Т., които са инициирали и въззивното производство с подадената въззивна жалба. Навеждат, че против тяхната воля са били въвлечени в този правен спор. Молителите сочат, че са били конституирани като страни в производството с депозирането на поправена искова молба на ищците. Считат, че се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като срещу тях е бил предявен недопустим иск. Сочат, че делото спрямо тях е прекратено, независимо от това, че въззивната жалба на насрещна страна по делото е довела до обезсилване на решението. Навеждат доводи, че са имали правен интерес да се защитават срещу наведеното възражение по чл. 75, ал. 2 ЗН.

Молят въззивното решение да се измени в частта за разноските, като ищците бъдат осъдени да им заплатят сумата от 1500 лв. разноски по делото, изразили се в заплащането на адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е връчен на насрещните страни по делото Л. И. Т. и С.

И. Т., но в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК те не са подали отговор .

Окръжен съд Благоевград, след като обсъди доводите и прецени данните 1 по делото, приема следното:

Съдебните производства по ГПК /включително и по чл. 248 ГПК/ започват по молба на заинтересованото лице, което определя предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие, като произнасянето на съда е недопустимо, ако не е бил сезиран по реда на чл. 248 ГПК със съответното искане (в този смисъл определение № 68 от 05.02.2016 г. по ч. т. д. № 823/2015 г., Т. К., ІІ Т. о. на ВКС). Затова с оглед на диспозитивното начало съдът следва да ограничи своята преценка относно разноските по делото само до въпросите, които са наведени в молбата по чл. 248 ГПК.

Обратното би било нарушение на диспозитивното начало и би обусловило недопустимост на определението на окръжния съд.

Настоящата молба по чл. 248 ГПК има за предмет само разноските във въззивното производство, които се претендират от С. Д. Т., К. Д. Т., М. Й. Т., и Л. К. К. с оглед на това, че спрямо тях първоинстанционното решение е било обезсилено и производството по делото е било прекратено.

Когато се обсъжда разпределянето на разноските във въззивното производство следва да се съобразяват общите постановки относно отговорността за разноски по делото. Отговорността за разноски е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност (Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС). Безвиновната отговорност е вид гражданска отговорност, защото и тя, както виновната отговорност, се предпоставя от наличието на човешко поведение, противоправност, вреди и причинна връзка (Калайджиев, А., Облигационно право. Обща част. Осмо издание, изд. „Сиби“, 2020 г., стр. 390 и Конов, Т., Основание на гражданската отговорност, С., 1995, стр. 219-230). Вината не е част от фактическия състав на отговорността за разноски, но останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност следва да са налице. Според доктрината (виж Голева, П. Отговорност за разноските по делото. – Търговско и облигационно право, 2014, № 10, стр. 51) те са: противоправно деяние на страната; вреда, изразяваща се в направените от насрещната страна процесуални разноски; причинна връзка между вредата и поведението на задълженото лице.

При произнасянето по въпР. за разноските във въззивното производство следва да се съобрази, че отговорността за тях се урежда от правилата на чл.

273 вр чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК. За тях не е важна уважената/отхвърлената част от иска и прекратената част от делото, а уважената/неуважената част от въззивната жалба и прекратената част от въззивното производство. Затова във въззивното производство могат да се присъдят разноски в полза на въззиваемия, когато предявената срещу него въззивна жалба е неоснователна (чл. 273 вр чл. 78, ал. 3 ГПК) или когато тя е недопустима и затова е прекратено въззивното производство (чл. 273 вр чл.

78, ал. 4 ГПК).

Следва да се отчете, че с оглед на общите постановки за отговорността за разноските за да е налице хипотезата на чл. 273 вр чл. 78, ал. 4 ГПК прекратяването на въззивното производство трябва да е било свързано с противоправно поведение на въззивника. Само в този случай биха били налице всички елементи на фактическия състав: противоправно поведение, обусловило образуването на недопустимо въззивно производство /например подаването на недопустима въззивна жалба или на нередовна такава, без впоследствие да се отстранят нейните нередовности/, вреди за въззиваемия, 2 изразили се в заплащането на разноски по въззивното производство и причинна връзка между поведението на въззивника и вредите на въззиваемия.

Затова невинаги при прекратяването на въззивното производство въззиваемият може да претендира въззивникът да бъде осъден да му заплати разноските по делото.

Според съдебната практика, обективирана в решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС отговорността за разноски е деликтна, тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск. Съгласно определение № 66 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС материалноправните предпоставки на чл. 78, ал. 4 ГПК са съдебно предявена претенция чрез недопустим иск, направени разходи от ответника и причинноследствена връзка между поведението на ищеца, сезирал съда с недопустимата претенция и направените от ответника разходи.

С оглед на тази съдебна практика и на съответното приложение на правилото по чл. 78, ал. 4 ГПК по реда на чл. 273 ГПК се извежда изискването да е била предявена недопустима въззивна жалба.

Във въззивното производство хипотезата на чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК би могла да се осъществи, когато въззивният съд е сезиран с недопустима въззивна жалба или с нередовна въззивна жалба, без впоследствие да се отстранят нейните нередовности. Това противоправно поведение на въззивника би обусловило образуването на недопустимо въззивно производство, което ще следва да се прекрати, а последица от това ще бъде влизането в сила на първоинстанционното решение. Прекратяването на въззивното производство в този случай ще осъществи хипотезата на чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК и ще обуслови право на въззиваемия да може да претендира разноските, които е сторил в хода на въззивното производство, да му бъдат заплатени от жалбоподателя. Това обаче не е хипотезата, която е настъпила по настоящото дело, понеже окръжният съд е бил сезиран с редовна и допустима въззивна жалба, поради което въззивното производство е било допустимо.

По отношение на молителите районният съд се е произнесъл по непредявен иск за делба, поради което е налице недопустимост на част от първоинстанционното решение, без спрямо молителите да е предявен недопустим иск /решението е недопустимо именно защото такъв не е бил предявен/. Това обуславя извод, че спрямо молителите хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК не е настъпила и по отношение на самото исково производство.

Липсата на недопустим иск и на недопустима въззивна жалба обуславя неоснователност на искането на молителите да им се присъдят разноски по правилата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Съдът не е бил сезиран с иск по чл. 75, ал. 2 ЗН и първоинстанционният съд не се е произнасял по такъв. Затова и този иск не е бил предмет на въззивната жалба и с въззивното решение не е било обезсилвано първоинстанционното решение и прекратявано производството по делото по отношение на него. Това обуславя невъзможност такъв иск да бъде уважен или отхвърлен, респ. въззивна жалба срещу решението по такъв иск да бъде основателна или неоснователна, или недопустима. Затова формирането на мотиви по въпР. за нищожността на договора за доброволна делба не може да обуслови разпределянето на разноските по делото, което зависи от 3 произнасянето по предявените искове, а не от произнасянето по преюдициалните въпроси, които обуславят тяхната основателност или неоснователност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не е налице и хипотезата на чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, при която поради неоснователността на въззивната жалба въззиваемият може да претендира разноски по делото. В случая именно поради подаването на въззивната жалба на Л. И. Т. е било образувано допустимо въззивно производство, в което въззивният съд е констатирал служебно по правилата на чл. 269 ГПК, че обжалвана част от първоинстанционното решение е недопустима. Затова не може да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, поради което и не може да се приеме, че на осн. чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски по делото в полза на молителите, които са въззиваеми.

По изложените съображения по делото не са налице хипотезите на чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, понеже спрямо молителите не е била подавана неоснователна или недопустима въззивна жалба. Затова е неоснователно искането им да им бъдат присъдени разноски във въззивното производство. Това обуславя неоснователност на молбата им по чл. 248 ГПК, поради което същата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 19352/15.12.2025 г., подадена от въззиваемите С. Д. Т., ЕГН **********, К. Д. Т., ЕГН ***, М. Й. Т., ЕГН **********, и Л. К. К., ЕГН **********, чрез адв. В. В., с която е отправено искане по реда на чл. 248 ГПК да се измени въззивното Решение № 555 от 06.11.2025 г. по в. гр. д. № 234/2025 г. по описа на ОС Благоевград в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4