Решение № 4282 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. ***, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20221110115704 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ АД срещу Й. М. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 1495,06 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги през периода от 18.09.2012г. до 10.06.2017г. за недвижим имот, находящ се в гр. адрес, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 2.10.2017г. до окончателното плащане, и сумата от 300,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 19.10.2012г. до 10.06.2017г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 69413/2017г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са обвързани от договорно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот, по което ответницата – собственик на имота и в това си качество потребител не е заплатила цената на предоставените й услуги в рамките на исковия период. За дължимите суми за неплатена стойност на услугите и лихва за забава в плащането й в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за признаване съществуването на оспорените вземания. Претендира да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

От приложените книжа по ч.гр.д.№ 69413/2017г. по описа на СРС, 44 с-в, се установява, че по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за вземанията за исковите суми. В двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59 от 2007г.) ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за установяване на оспорените вземания по заповедта, като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок от съобщението за дадените в този смисъл указания от съда. Следователно исковете като допустими подлежат на разглеждане по същество.

По предявения главен положителен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на претендираното вземане. С приетия доклад по делото съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги, по което е изпълнил задълженията си на доставчик като през исковия период е доставил за процесния имот ВиК услуги на стойност, съответна на начисления размер на неплатена цена за същите, както и настъпила изискуемост на вземането за цената.

Въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал доказателства за това през исковия период страните да са били обвързани от твърдяното договорно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, по което потребител и съответно задължено лице за цената на доставените услуги се явява ответницата. Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. В случая по делото не са представени доказателства, сочещи на притежанието на вещно право върху процесния имот от страна на ответницата, с оглед на което да се приеме качеството й на потребител съобразно нормативната дефиниция. Липсват и доказателства за това ответницата да е встъпила по своя воля в договорно правоотношение с ищеца за доставка на ВиК услуги за имота, 2 независимо от принадлежността на правото на собственост или ограничено вещно право върху имота в правната й сфера.

По горните съображения, в приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване в процеса, следва да се приеме за недоказано съществуването на облигационно правоотношение между страните, на което ищецът се позовава като основание за възникване на вземането му срещу ответницата за цена на доставени ВиК услуги за процесния имот. Следователно липсва соченото от ищеца договорно основание за ангажиране отговорността на ответницата, а това обуславя извод за неоснователност на предявения иск за главница, както и на исковата претенция с предмет акцесорното вземане за мораторна лихва.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответницата, която не прави искане за присъждане на такива в настоящото производство.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, адрес, бул. „*** *** III” № ***, *** срещу Й. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на „фирма“ АД съответно за сумата от 1495,06 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги през периода от 18.09.2012г. до 10.06.2017г. за недвижим имот, находящ се в гр. адрес, и сумата от 300,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 19.10.2012г. до 10.06.2017г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 69413/2017г. по описа на СРС, 44 с-в.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3