Решение № 106 от 03.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ловеч, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500099 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 441/21.10.22 г. постановено по гр.д.№2361/21 г. по описа на ЛРС е обявено по иск, предявен от М. Ц. А. ЕГН **********, с постоянен адрес *** против „Фератум България“ЕООД ЕИК 200599406 със седалище адрес на управление ***, представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. за нищожен на основание чл.26 ал.1 пред.първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона/с разпоредбите на чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 и ал.4 от ЗПК/, договор №******* за предоставяне на потребителски кредит от 17.06.21 г., сключен между М. Ц. А. като кредитополучател и „Фератум България“ЕООД като кредитор, осъден е „Фератум Българя“ЕООД с горните данни да заплати на М. Ц. А. с горните данни сумата 310 лв разноски по делото за ДТ , както и да заплати на адв.Д. В. М. от АК-Пловдив сумата 660 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищцата по реда на чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 пред.2 от ЗА и е отхвърлено искането на адвокат М. за присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза по т.2 от списъка на разноски, както и искането на „Фератум Българя“ЕООД за присъждане на направените от него разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал „Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 259 от ГПК, подава настоящата въззивна жалба срещу решение № 441/21.10.2022 г. постановено по гр.д. 2361/2021 г. по 1 описа на на Районен съд - Ловеч, Граждански състав.

Счита решението за неправилно в цялост, поради което моли да бъде отменено същото, тъй като съдът неправилно е приел, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал 1 от Закона за потребителския кредит. Цитира разпордебите на чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като прави извод, че съдът неправилно е приел и не е мотивирал Решението си защо таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите на стр. 5 от Решението, като този извод е неправилен и не отговаря на изискванията на закона.

Счита, че сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк" ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум България" ЕООД и не подлежи на включване в годишния процент на разходите по Договора за кредит.

Сочи, че в приложение № 2 към Отговора на исковата молба ясно показва възможностите на потребителя за избор при кандидатстване, както и свързаните с избора на „Фератум Банк" ЕАД разходи, като потребителят може да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи. Изтъква, че Фератум предоставя кредити както със, така и без поръчител, за което представя извадка от системата си.

Относно характера на таксата счита, че договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и „Фератум Банк" ЕАД. „Фератум Банк ЕАД е дружество - партньор на Фератум, но същото е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 238 в нарочния регистър на БНБ (извлечение от регистъра е включено в Приложение № 1 към отговора на исковата молба).

Твърди, че по съществото си Договорът за гаранция е договор за поръчителство „Фератум Банк" ЕАД ще изплати задълженията на въззиваемия по договора по смисъла на Закона за задълженията и договорите.

Сочи, че дължимата по договора за гаранция такса е възнаграждение за поръчителя ЗЗД не съдържа забрана договорът за поръчителство да е възмезден.

Излага относно начина на сключване на Договора за кредит и незадължителността на сключването на договор за гаранция, че процесът на кандидатстване и отпускане на кредити през интернет страницата на Фератум включва следните стъпки, а именно потребителят:

1. Сам в процеса на кандидатстване преди сключване на договора може да избере дали да посочи собствен поръчител или да се договори с „Фератум Банк" ЕАД, като още в този момент (много преди сключване на договор), при избор на „Фератум Банк" ЕАД, може да види възнаграждението му като гарант.

2. При избор на „Фератум Банк" ЕАД, потребителят получава с електронно съобщение договора, заедно с вноските, дължими за възнаграждението на „Фератум Банк" ЕАД - отново преди този договор да е обвързващ за него.

2

3. Едва след като е получил както договора за кредит, така и договорът за гаранция, потребителят получава и код за потвърждение, който може да въведе на страницата на „Фератум България" ЕООД, за да се обвърже с Договора (чл. 6.3. от Общите условия).

Срокът за въвеждането на този код е 48 часа - два дни (чл. 6.4. от Общите условия) ‐ потребителят има повече от достатъчно време да се запознае с условията на договорите, в това число да ангажира консултант за преглед.

Сочи, че видно от изложеното, няма някакъв скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе, тъй като на всеки етап от процеса потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени дали посоченият договор е подходящ за него или не, като нещо повече, в конкретния случай процесния кредит дори не е първи за въззиваемия и същият е клиент на дружеството от февруари 2016 г.

Изтъква, че в хода на делото са доказали, че „Фератум България" ЕООД и „Фератум Банк" ЕАД оперират като отделни икономически субекти, макар да са част от една корпоративна група, те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото). Изтъква, че експертизата доказала, че задължението на въззиваемия към „Фератум България" ЕООД е било платено от „Фератум Банк" АД и услугата по договора за гаранция е била реално предоставена и българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден.

Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и потребителят има цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

Също така моли бъде да отменено присъждането на деловодни разноски, спрямо което „Фератум България" ЕООД трябва да заплати на адв. Д. М. сумата от 660,00 лева.

Счита, че налице е проява на недобросъвестно упражняване на произтичащите от пълномощието права и неявяването на пълномощника на ищеца в съдебното заседание, което показва бланкетно договаряне на посоченото в пълномощното, а претендирането на посоченото възнаграждение от адвоката цели лично облагодетелстване на адвоката за сметка на насрещната страна.

Твърди, че пълномощникът на ищцата претендира и суми по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА за оказана правна помощ по предявения от ищцата иск, но и такава по предявените срещу нея осъдителни искове. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвоката претендира възнаграждение в размер на 660,00 лв.

Изтъква, че съгласно посоченото в чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.

Материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, а посоченото от пълномощника на ищцата основание по т. 2 „материално затруднени лица" не е подкрепено 3 с каквито и да е доказателства и същите не биха били необходими само при условие, че не се претендира възнаграждение в посочения от него размер.

Сочи, че претенцията на пълномощника на ищцата се основава на произтичащото от Закона за адвокатурата, материално право на адвоката, да получи възнаграждение за положения труд съгл. чл. 36 от ЗАдв. Счита, че разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. е специална хипотеза, която сочи, кой заплаща дължимото на адвоката възнаграждение, при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на страна по делото, конкретно в случаите когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което от своя страна се определя по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде в размер по-нисък от предвидения в наредбата. В тези случаи възнаграждението се дължи от другата страна и съдът следва да я осъди да го заплати. Сочи, че реализирането на правото да получи възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.е резултат от упражненото от адвоката право да окаже безплатна правна помощ на страна (pro bono), при наличие на посочените от закона предпоставки. Това изисква от страна на пълномощника на ищцата, законосъобразно упражняване на процесуалните права, така както го изисква чл. 5 от ГПК, който е функция на чл. 4, ал.1 от 9 КРБ. Твърди, че спазването на този принцип е гаранция от най -висока степен и за спазването на останалите принципи на гражданския процес, вкл. и състезателното начало, съгласно което и на основание чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. Твърди ,че при несъответствие със самото материално право и/или неспазване на изискването за доказаност на защитаваното материално право (чл. 8, ал.2 ГПК), съдът може само да отхвърли претенцията. Изтъква, че спазвайки принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) всяка страна следва да установи фактите, от които черпи права, което отговаря на принципа на установяване на истината (чл. 10 ГПК) и този принцип засяга не само провеждането на процесуалните действия по основния процес, предмет на делото, но и свързаните с него действия на останалите участници и правата, които те имат.

Твърди,че това включва, съгл. чл. 3 от ГПК и задълженията на защитниците на страните и техните представители, които следва да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Сочи, че те са длъжни да изнасят пред съда само истината и единствено формално доказаните, а не предполагаеми, твърдени от страните или техните представители факти пораждат и т.н материална доказателствена сила, липсата на която, прави твърдените обстоятелства недоказани.

Излага, че претенцията на пълномощника на ищцата се явява посвоему една адхезионно съединена с основната претенция на самата ищца, претенция на нейния пълномощник, основана на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 и вр. чл. 36 от ЗАдв. Смята, че за да се приеме, че същата е основателна, следва пълномощникът на страната да докаже наличието на посочените в чл. 38, ал.1 от ЗАдв. Факти и това следва да се направи при условията на пълно и пряко доказване. Смята, че това означава, че ако пълномощникът на ищцата й е оказал безплатна адвокатска помощ, той да докаже основанията за това и конкретно, с оглед 4 на посоченото от него по делото и в пълномощното, че ищцата е лице в затруднено материално положение, а липсата на каквито и да е доказателства, а такива биха били доказателствата за предоставяне иа безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 95 от ГПК вр. чл. 22 или по чл. 23, ал.З от ЗПП, доколкото двата вида безплатна адвокатска помощ са равностойни по предмет и обем, но различни относно нейното заплащане, прави претенцията на пълномощника на ищцата недоказана.

Твърди,че пълномощникът на ищцата е бил длъжен да я информира, като негов клиент не само за правото на безплатна адвокатска услуга, но и за другите форми на безплатна правна помощ, вкл. и по чл. 95 от ГПК, но това обаче изключва изначално възможността настоящия пълномощник да бъде назначен за особен представител, поради това, че е вписан в адвокатската колегия на друг съдебен район, различен от този по седалището на настоящия районен съд и ако в действителност, ищцата е лице в затруднено материално положение, то същата би имала право както по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ, така и на освобождаване от заплащане на ДТ и разноски по делото, съгл. чл.