Решение № 3592 от 02.08.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3592/2.8.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4437 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 21162/ 28.03.2018 г. от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * срещу П.Р.Я.,

ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да:

- приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 47.94 лв., представляваща сбор от абонаментни такси за далекосъобщителни услуги, начислени за периода 05.02.2016 год. – 05.05.2016 год., както следва: 15.98 лв. по фактура

№ **********/ 05.03.2016 год., 15.98 лв. по фактура №

**********/ 05.04.2016 год. и 15.98 лв. по фактура № **********/ 05.05.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 18263 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед № 9883/ 04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;

- приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 197.97 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за мобилно устройство, начислени за периода 05.02.2016 год. – 05.05.2016 год., както следва: 65.99 лв. по фактура № **********/ 05.03.2016 год., 65.99 лв. по фактура №

**********/ 05.04.2016 год. и 65.99 лв. по фактура № **********/ 05.05.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 18263 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед № 9883/ 04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;

- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 41.97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по допълнително споразумение от 26.05.2015 год., касаещо абонатен номер *;

- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 725.89 лева, представляваща неизплатени вноски по договор за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер *, за която сума е издадена фактура № **********/ 05.07.2017 год.

Претендират се и извършените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги, по силата на който ответникът е ползвал доставените от ищеца далекосъобщителни услуги. Уговорено е заплащането на цената да се извършва въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната. Ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване за визираните задължения.

Ответникът – П.Р.Я., чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва възникването на облигационното правоотношение между страните при посочените от ищеца параметри, а също и предоставяне на мобилното устройство на ответника. Релевира възражение за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.01.2013 год. между “*” ЕАД и П.Р.Я. е сключено Допълнително споразумение по програма “*” към Договор за мобилни/ фиксирани услуги с номер *, за срок от 24 месеца, при абонаментен план * мин, с посочени брой минути за група „*, цени на разговори, кредитен лимит и др. Посочено е, че с подписване на договора, потребителят получава устройство *. Договорът съдържа подпис на представител на мобилния оператор и на потребителя.

С Допълнително споразумение от 26.05.2015 г. Абонаментния план е изменен, като е между страните е постигнато съгласие за заплакщане на месечна абонаментна такса от 13.32 лв. без ДДС, респ. 15.98 лв. с вкл. ДДС. Отразено е също така, че потребителят получава устройство *.

Приобщена на л. 11 е ценова листа за абонаментни планове на частни лица от 26.05.2015 год.

На 26.05.2015 год., на потребителя – П.Р.Я. е предоставен подписан от оператора екземпляр от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД, видно от приобщената на л. 12 декларация – съгласие.

На 26.05.2015 г. е сключен Договор за лизинг, съгласно който “Т. Б.”АД предоставя на П.Р.Я. за временно възмездно ползване мобилно устройство марка *, с телефонен номер *. Видно от съдържанието на същия, между страните е постигнато съгласие за заплащане от страна на лицингополучателя, на обща лизингова цена в размер на 1583.76 лева, която съгласно обективирания з договора погасителен план е платима на 23 месечни вноски, по 65.99 лв., всяка. Съгласно отразеното в чл. 4 от договора, от страна на линизгополучателя е направено изявление за потвърждаване, че устройството му е предадено от лицингодателя. Договорът съдържа подпис на представител на лизингодателя и на лизингополучателя.

Приобщени по делото са 5 бр. фактури, издадени от „Т.Б.“ ЕАД, с посочен получател- П.Р.Я., както следва:

- № **********/ 05.03.2016 год., за отчетен период 05.02.2016 г. – 04.03.2016 год., на обща стойност 81.94 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска, и след приспадане на надплатена сума за предходен период;

- № **********/ 05.04.2016 год., за отчетен период

05.03.2016 г. – 04.04.2016 год., на обща стойност 163.91 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска; 81.94 лв. с ДДС – задължения за предходен период;

- № **********/ 05.05.2016 год., за отчетен период 05.04.2016 г. – 04.05.2016 год., на обща стойност 245.88 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска; 163.91 лв. с ДДС – задължения за предходен период;

- № **********/ 05.06.2016 год., за отчетен период 05.05.2016 г. – 05.06.2016 год., на обща стойност 309.35 лв. с ДДС, формирана както следва: 65.99 лв. – лизингова вноска и 245.88 лв. с ДДС – задължения за предходен период;

- № **********/ 05.07.2016 год., за отчетен период 05.06.2016 г. – 04.07.2016 год., на обща стойност 1177.09 лв. с ДДС, формирана както следва: 141.85 лв. – начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 725.89 лв. – лизингови вноски, 309.35 лв.

– задължения за предходен период.

От заключението на вещото лице Р.Х. по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява следното: за ползваните услуги, за номер **********, за периода 05.02.2016 год. – 04.07.2016 год., са фактурирани следните суми: по фактура № **********/ 05.03.2016 год., за отчетен период 05.02.2016 г. – 04.03.2016 год., 81.97 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска, с отчетено плащане от 0.03 лв.; по фактура № **********/ 05.04.2016 год., за отчетен период 05.03.2016 г. – 04.04.2016 год., 81.97 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска; по фактура № **********/ 05.05.2016 год., за отчетен период 05.04.2016 г. – 04.05.2016 год., на обща стойност 81.97 лв. с ДДС, формирана както следва: 15.98 лв. с ДДС – месечни и еднократни такси, 65.99 лв. – лизингова вноска; по фактура № **********/ 05.06.2016 год., за отчетен период 05.05.2016 г. – 05.06.2016 год., 65.99 лв. – лизингова вноска, като е приспадната сумата от 2.52 лв.

Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92, ал.

1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 18263/ 2017 г. на ВРС.

Предмет на претенцията по установителния иск за вземания по фактури, вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски. Предвид съвпадението между номерата, датата и сумите на фактурите посочени от заявителя в заповедното производство и от ищеца в настоящото, и до колкото договорът за лизинг на мобилно устройство е сключен във връзка с предоставените от ищеца далекосъобщителни услуги, то следва да се приеме, че в случая е налице идендитет между спорното вземането по заповедното и в настоящото производство.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни услуги и договор за лицинг, по който е изправна страна, доставката на далекосъобщителни услуги за релевирания период, респ. предаване на лицинговата вещ, въз основа на които съглаза ответника е възникнало задължение за заплащане на търсените цена, лизингови вноски и неустойка; настъпване изискуемостта на задълженията.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

На първо място, от представеното допълнително споразумение от 26.05.2015 год. се установява наличие на валидни облигационни отношения между стратите, с предмет – доставка на съобщителни услуги от ищеца към ответника, при уговорена месечна абонаментна такса от 15.98 лв. с ДДС С подписа си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие за заплащане за месечни абонаментни такси, при описаните условия. Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на абонаментна такса по процесния договор в размер на 15.98 лв., месечно. До колкото предмет на спора е вземането на оператора за абонаметни такси, ирелевантен в случая е начина на отчитане и фактуриране останалите предоставени услуги – разговори, кратки съобщения, уведомяване за просрочено задължение и др.

На следващо място – от приобщения по договор за лизинг се установява облигационна обвързаност между страните по силата на договор за лизинг, относно мобилно устройство. С подписа си, положен в договора и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя е изразил съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните условия. Към датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на последната вноска.

Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане на 23 лизингови вноски от 65.99 лв. месечно.

На следваща място – ответникът не ангажира доказателства, установяващи погасяване на задължението за абонаментни такси по договора за мобилни услуги, а също и за заплащане на дължимите вноски договора за лизинг.

Ето защо, следва да се приеме, че предявените установителни искове относно вземанията, съставляващи абонаментни такси и лизингови вноски, са основателни и следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 41.97 лв., съдът приема следното:

С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.

В случая, ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в процесния договор и приложенията към същия, съгласно които в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от абоната до изтичане на посочения в договора срок.