Решение № 810 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501493 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1530 от 15 март 2024г. по гр. д. № 44/2022г. Софийски градски съд, ГО, 29 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Р. В., ЕГН ********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК, по което е оправдан с влязла в сила на 09.07.2020г. присъда по н.о.х.д. № 3349/2016г. по описа на Специализирания наказателен съд, образувано по внесен обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.07.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 520 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение и държавна такса, като отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 12 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на 1 ответника ПРБ срещу решението по гр. д. № 44/22г. на СГС, ГО, 29 състав в осъдителната му част. Счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено като резултат в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

Поискал е, преди да уточни искането си пред въззивния съд, след отмяната му в атакуваната част да се постанови отхвърляне на предявения иск, евентуално частичната му отмяна и съответно отхвърляне на иска.

А. Р. В. е оспорил въззивната жалба на първо място като недопустима, евентуално като неоснователна.

Въззивната жалба е допустима - исканията в нея се квалифицират според естеството им и целените правни последици, а и в случая в открито заседание пред въззивния съд ПРБ е уточнила, че обжалва решението в частта, в която е присъдено обезщетение над размера от 5 000 лв.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 12 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищеца наказателно производство, към момент, в който той е бил на 22г., приключило с оправдателна присъда след разглеждане от три инстанции, при много обвиняеми и проведени редица съдебни заседания, за период от около 6 години и 1 месец, по което той е бил заплашен от налагане на наказание лишаване от свобода от една до шест години, бил е и задържан за срок от 24 часа от органите на МВР, ищецът е претърпял обичайните при несправедливо обвинение неимуществени вреди, като СГС изрично е посочил, че то се е отразило неблагоприятно върху психическото му състояние – неблагоприятни психични изживявания, съобразно кредитираните показания на разпитаните свидетели, както и дефинитивно то е отнело и част от времето му за полагане на труд, като се е отразило негативно и на процеса на обучението му, с оглед стреса, притесненията и ангажираността с явяването му в рамките на наказателното производство, без да става причина за възпрепятстването му, като обезщетението е определено и след съобразяване, че по същото време ищецът е бил признат виновен - с решение от 19.04.2027г. - и за извършване на престъпление против транспорта. Присъдената лихва за забава е от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на 2

ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалваната му част, така както е уточнена.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищeцът е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, но спорът пред въззивния съд е сведен до част от размера на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд, - над размера от 5 000 лв. от 12 000 лв.

Ищецът е посочил и по делото се установява, което не е спорно на етапа на въззивното производство като фактическа обстановка, от която изхожда и въззивният съд в правоприлагащата си дейност, че със заповед за задържане на лице от 12.06.2014г. е бил задържан за срок до 24 часа от служители на МВР на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) във вр. чл. 354а НК. С постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. ищецът А. В. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 64/2014г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014г. по описа на Специализираната прокуратура, затова че за периода от неустановена дата и месец на 2010г. до 12.06.2014г. в гр. София е участвал в организирана престъпна група структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от И. Х. Д. и К. Х. Д., с участници посочените в постановлението лица, сред които и А. В., като зареждал дилъри и сам разпространявал наркотични вещества в изпълнение на решенията на ръководителите на организираната престъпна група, създадена с користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност) и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК на територията на гр. София - да държи с цел разпространение и да разпространява наркотични вещества престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК. С постановление от 13.06.2014г. на разследващ полицай при СДВР по досъдебно производство № ЗМ 64/2014г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура спрямо ищеца А. В. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 лева. От протокол 3 за предявяване на разследването се установява, че разследването е предявено на А. В. на 20.05.2016г., а разследването срещу него е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда на 28.11.2016г. по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК, като било образувано НОХД № 3349/2016г. по описа на Специализиран наказателен съд. В така образуваното съдебно производство били насрочени общо 18 съдебни заседания за периода 10.01.2017г. - 12.10.2018г., на които ищецът е присъствал. Не е спорно и, че отлагането на делото е било породено от неявяването на подсъдими, на техни защитници, както и от необходимостта от събирането на доказателства. Първоначално подсъдимите са били 12, а след сключване на споразумение с част от тях, са останали 5-ма, измежду които и ищецът, по отношение на които е продължило производството.Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с постановяване на присъда от 12.10.2018г., с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение, като е била отменена и взетата спрямо него МН. Присъдата е била протестирана от Прокуратурата в частта, с която ищецът е бил оправдан, подадени са и въззивни жалби от признатите за виновни подсъдими, по тях е било образувано ВНОХД № 547/2018г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, в рамките на което са насрочени пет открити съдебни заседания, на четири от които ищецът се е явил. С решение от 20.01.2020г., постановено по ВНОХД № 547/2018г. по описа на АСпНС, 4-ти състав, присъдата на СпНС е била потвърдена. С окончателно решение от 09.07.2020г., постановено по делото, ВКС е оставил в сила решението на АСпНС. По делото няма спор, а и с оглед диспозитивното начало, това е началният момент на забавата за изплащане на търсеното обезщетение /въпреки че ищецът е бил оправдан изцяло и не е подаден протест от прокурора срещу акта на въззивната инстанция/.

От справка от СДВР от 14.04.2022г. е установено, че спрямо ищеца е водено и наказателно производство за извършено престъпление против транспорта - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК - управление на МПС след употреба на наркотични вещества на 24.09.2016г., като с решение от 4 април 2017г., влязло в сила на 19.04.2017г., постановено по НАХД № 300/2017г. по описа на СРС, 131-ви състав, ищецът е признат за виновен за извършването му и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с 4 налагане на административно наказание глоба /така справка за съдимост, издадена от СРС/.

В срока за отговор на исковата молба о тветникът ПРБ е оспорил иска с правоизключващи спорното право възражения, че не са представени и посочени доказателства, които да установяват действително търпени вреди, като сочените от ищеца, а евентуално с оглед интензитета на упражнената наказателна репресия, съдебното минало на ищеца и икономическия стандарт в страната претендираното обезщетение е завишено. Тези възражения от защитата по същество основно ответникът преповтаря и във въззивната си жалба като доводи срещу решението на първоинстанционния съд в обжалваната частично осъдителна част, което счита за неправилно.

С оглед установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства – чрез разпит на св. Н. - приятел на ищеца, и на св. П. - майка на ищеца, преценени през призмата на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, като фактическите положения, установени въз основа на тях не са оспорени от жалбоподателя, оспорена е оценката им от съда. От показанията е установено, че воденото наказателно производство променило ищеца в негативен план, той се затворил и се дистанцирал от обкръжението си. Явяването в съдебни заседания довело до изпадането му в „депресивно състояние“, бил стресиран и потиснат, изпитвал страх от ново задържане след първоначалното. Наказателното производство се отразило неблагоприятно и върху работата му - налагало се да взема отпуск за явяване в съдебни заседания, за да не съобщава, че е обвинен в извършване на престъпление; обвинението се отразило неблагоприятно и върху обучението му като студент - първо прекъснал обучението си, а впоследствие отново започнал да учи, но пропускал изпити във връзка с явяването си в съдебни заседания и невъзможността да си взема допълнително отпуск.

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство от следния незаконен акт - обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, - независимо от това дали вредите са причинени виновно от 5 съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Следователно едно от основанията за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е било оправдано. Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни и се констатира незаконосъобразността на обвинението на посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 основания. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.