Решение № 8455 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8455 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110152869 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците Х. Б. Т. и Л. Б. Т., като наследници на Б. Х.

Т., да заплатят на ищеца – всеки по ½ идеална част от вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, както и мораторна лихва за забава в плащането на цената в общ размер на 1483.60 лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ ...

Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Моли ответниците Л. Б. Т. и Х. Б. Т., като наследници на Б. Х. Т. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност следните суми: всеки един от тях сумата от 625,56 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законна лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 99,20 лв. за периода от 15.9.2020 г. до 12.09.2022 г., главница за дялово разпределение за имота за периода 01.08.2019 г. – м.04.2021 г. в размер на 14,10 лв., мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 2,94 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 12.09.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост“ ... Претендира разноски.

Ответникът Х. Б. Т. не е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът Л. Б. Т. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като възразява, че не ясно кой е топлоснабдения имот. Прави възражение за наследствената му квота, като твърди, че част от имота е придобит в 1 условията на СИО, но Х. Б. Т. е негов еднокръвен брат, поради което неговата наследствената квота следва да бъде определена само от наследството оставено от баща му.

Прави възражение за давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Н“ ЕАД не изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. По делото не е спорно, а и се установява от приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства, че наследодателят на страните Б. Х. Т. е придобил процесния недвижим имот като обезщетение срещу отчуждения му недвижими имот на основание чл.134, ал.4 ЗТСУ, респ. след смъртта му по силата на наследственото правоприемство неговите наследници Х. Б. Т. и Л. Б. Т., са придобили всеки един от тях при съответните законни квоти – чл.5 ЗН .

Основателно е възражението на Л. Б. Т. за размера на неговата наследствена квота, тъй като видно от приложеното към отговора Препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, сумата от 2 935 лв. е заплатена по време на брака на Б. Х. Т. и С С С, чийто син не е Л. Б. Т..

Установява се от Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № УГ01-3094, СО, район Надежда, че Л. Б. Т. и Х. Б. Т. са еднокръвни братя, респ. наследствената квота на Л.

Б. Т. следва да се определи само от наследството оставено от баща му или същият притежава 109/250 идеални части от имота, за които на основание на основание чл.30, ал.3 от ЗС дължи съответните суми. Л. Б. Т. е син на Б. Т. от предходен брак с Ц Н Д.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, 2 доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, като наследници на П В А. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 217820 за периода м.11.2019 г. до м.4.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно от служители на ищеца. За процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., фирмата за ДР не е отчитала уредите в имота, тъй като ответникът не е осигурявал достъп до водомера за отчет.

По време на отчетите са попълнени Констативни протоколи за неосигурен достъп.

Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. По данни на ФДР в процесното жилище не имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. Поради липса на отчет на отчет на водомера за топла вода, разходът се изчислява на един брой потребител при норма 140 литра за едно денонощие, съгласно НТ, чл.69, ал.2. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 218 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 03.01.1975 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, изготвени от ФДР, са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за подгряване на вода. ТЕ за отопление на имота и за общи части не се начислява. За периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

3

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, при определяне дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 1251.15 лв., респ. Х. Б. Т. следва да бъде осъден да заплати на ищеца 625,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., а Л. Б. Т. 272,75 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.

Предвид извода за наличие на главен дълг, следва да се разгледа възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от Л. Б. Т.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.