Определение № 278 от 25.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. П., 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500285 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.

Същото е образувано по подадена частна жалба с вх.№6610/06.03.2025г. подадена от Т. Г. Х., чрез процесуалния му представител адв.Е. И. против Определение №551/18.02.2024г., постановено по гр.д.№5340/2024г. по описа на РС- П..

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно незаконосъобразно. В тази насока се излагат подробни съображения. и

Искането е да се отмени обжалваното определение.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от страна на Т. Г. Х., чрез ЕАД Е. И. против „Креди Йес“ ООД, представлявано от В.М.И. с която е направено искане, да бъде прогласена нищожност на Договор за кредит №59808/11.11.2024г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално- правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Видно от Разпореждане №10654/18.12.2024г. е оставена без движение 1 исковата молба, като едно от посочените нередовности е, ищецът, на основание чл.128, т.2 от ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПТК, да плати държавна такса в размер на 114,92лв. и да представи по делото в указания срок документ за платена държавна такса.

Видно от Молба с вх.№762/10.01.2025г. подадена от ЕАД Е. И., п/к на Т.

Г. Х. е поискано да бъде освободен последния от внасяне на ДТ, тъй като сумата е непосилна за него.

Установява се от приложената към молбата декларация, че молителят е декларирал, че не получава доходи от трудови възнаграждения, а неговата съпруга З. М. Х.а получава заплата в размер на 1000лв. също така е декларирано, че семейството му е тричленно- състои се от него, съпругата му и малолетното му дете Т.Т. Х., родено на 16.11.2017г. Декларирано е от Х., че притежава лек автомобил марка „Пежо 308“, производство 2009г., и че притежава апартамент в гр.П., на ул.“К.Б.“ №2- 53кв.м., не притежава акции, облигации, не притежава движими вещи със значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземания от трети лица.

Констатира се, че в декларацията се съдържа отбелязване, че дължи вноски към бързи кредити и банки в ежемесечен размер от 2000лв., като общият размер на задълженията му към банкови и небанкови институции възлиза на сумата от 70000лв.

Установява се, че първоинстанционният съд е извършил служебни справки, като е изискал информация от НАП, НОИ, ОД на МВР- П., Сектор “Пътна полиция“ и Агенция по вписванията с оглед преценка на релевантните обстоятелства във връзка със сезиращата молба.

От изисканите служебни справки е видно, че към настоящия момент ищецът работи по трудово правоотношение, с основна заплата от 1200лв., като видно от справката от ТД на НАП в противоречие на заявеното в молбата от 17.02.2025г., трудовият договор е сключен преди завеждане на ИМ и депозирането на декларацията за семейно и материално положение.

От тези справки също така се установява, че ищецът е собственик на МПС „ВАЗ 2101“ от 09.01.2023г., МПС „Пежо 308“ от 29.04.2024г., както и че е собственик на апартамент с площ от 53кв.м. в гр.П., ул.“К.Б. I“ № 2, закупен през 2021г. около месец след като е продал друго свое жилище- апартамент в 2 гр.П., ул.“В.А.“ №3.

Установява се, че ищецът притежава апартамент в гр.П., ул.“Марица“, бл.3, с площ от 46кв.м. същият е собственик на идеални части от поземлени имоти, находящи се в гр.Д., Община Б..

Във връзка с констатираното несъответствие в декларираното от ищеца и установеното от извършената справка относно трудовата му ангажираност е депозирана молба от 17.02.2025г., в която ищецът е посочил, че получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на около 1600лв.

Видно от Определение рег.№551/18.02.2025г., постановено по гр.д.

№5340/2024г. по описа на РС- П. е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2 от ГПК, на Т. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„В.А.“ №3, за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса в настоящото производство.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе по този начин, първоинстанционният съд е приел, че молителят е трудово ангажиран и реализира месечен доход в размер от 1600лв., а неговата съпруга- в размер на 1000лв., осигуряват издръжката на едно малолетно дете. Молителят притежава МПС и жилища, респ. не му се налага да генерира допълнителен разход за наем на жилище. Същият е в трудоспособна възраст, липсват както твърдения от негова страна, така и доказателства за влошено здравословно състояние, налагащо постоянни разходи за лечение.

Като е съпоставил тези данни с пълния размер на дължимата държавна такса от 114,92лв. е приел извод, че молителят би могъл да заплати така опредЕ.та му такса без финансови затруднения.

Отбелязано е, че молителят не е ангажирал доказателства за размера на задълженията си към финансови институции /банкови и небанкови такива/.

Счел е, че фактът, че същият се е задължил по множество кредити не е достатъчен, за да обоснове различен от горния извод, имайки предвид, че получените средства по кредити генерират доход за молителя. Наличието на 3 облигационни задължения, поети доброволно от ищеца /няма данни кредитите да са за неотложни нужди/ само по себе си не е основание да се формира извод за липса на средства за заплащане на държавна такса в размер на 114,92лв.

В обобщение е прието, че декларираната информация от Т. Г. Х. относно имущественото му състояние, както и събраната информация посредством служебно изисканите справка обосновават извод, че ищецът има достатъчно финансови средства, с които може без затруднения да поеме дължимата държавната такса за воденото от него съдебно производство.

Поради това и отчитайки всички релевантни за искането по чл.83, ал.2 от ГПК факти, първата инстанция е приела, че по отношение на ищеца не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за производството от 114,92лв. предвид затруднено материално състояние.

Тези изводи в конкретният казус няма основание да не бъдат споделени изцяло. В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката е винаги конкретна с оглед на конкретния размер на таксата или разноските и на конкретните обстоятелствата, които препятстват възможността на страната да ги внесе. Възможността за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски е регламентирана от закона като изключение от общото правило, че за съдебните производства се внасят държавни такси- чл.71, ал.1 от ГПК, както и разноските по действията, които е поискала и, като всяко изключение, следва да се тълкува стеснително. При произнасянето съдът следва да съобрази доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства, които могат да способстват за формиране на извода. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса по делото или част от нея. Идеята на законодателя е да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по 4 производството само за онзи лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на държавната такса и разноски, при което отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от правосъдие.

В случая, на база изложеното няма основание да се счете, че на представените от страна на ищеца писмени доказателства относно доходите му удостоверява невъзможност последния да заплати дължимата се от него държавна такса. В този аспект следва да се посочи, че от представените доказателства се установява, че неговото семейство реализира месечен доход между 2600лв. и 3000лв. От друга страна не може да се игнорира установеното в насока, че същият притежава достатъчно недвижими имоти, които реално могат да бъдат източник на доход, необходим да покрива, както месечните му задължения от всякакво естество, така и да финансира конкретно инициираното от него исково производство, като опредЕ.та му държавна такса не може да бъде приета, че е в един изключително висок размер.

При тези данни, няма основание да се приемат като основателни възраженията изложени в частната жалба, което води до извод, че същата следва да се остави без уважение, като неоснователна и се потвърди обжалваното определение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№551/18.02.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№5340/2024. по описа на РС- П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6