Решение № 155 от 10.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Габрово, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело № 20214200100136 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, която е предявена от СТ. Б. СТ. от гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ *** с настоящ адрес в гр. Трявна, чрез адв. Св. Б. от Габровска адвокатска колегия против П.К. К. от гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № *** с цена на иска 16 540,00 лв. Прави доказателствени искания. Искът е предявен пред районен съд –Трявна. Между страните са разменени съответните книжа.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответницата П.К. К., чрез адв. К.Б. от Габровска адвокатска колегия, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба факти. Прави доказателствени искания.

С Определение № 3 от 08.01.2021 г. по гр.д. № 203/2020 г. по описа на Районен съд – Трявна е изготвен проект на предварителния доклад и е разпределена доказателствената тежест. Определената е правната квалификация на иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните.

С протоколно определение № 28 от 18.02.2021 г., съдът е оставил исковата молба без движение и е указал в срок да се отстранят нередовностите по нея. В указания от съда срок е постъпила молба от 1 процесуалния представител на ищеца, с която увеличава цената на иска, който да се счита предявен за сумата от 30 040,00 лв., ведно със законната лихва върху нея.

С Определение № 21 от 01.03.2021 г., съдът изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Габрово и е прекратил производството по гр.д.

№ 203/2020 г. на ТРС.

Съгласно чл. 118, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, действията извършени пред Районен съд- Трявна запазват силата. Настоящият състав следва да ги зачете и да насрочи делото в осз. Видно от предварителния доклад ищецът е бил задължен да представи извлечение от английската си Б. сметка, което не е сторил, поради което същия следва отново да се задължи да представи това доказателство в заверено копие. С Определение № 183 от 14.04.2021 г., ГОС е дал указания и е насрочил делото.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата по делото има открита Б. сметка, по която ищецът е превеждал подробно описаните в исковата молба и в допълнителната молба суми както следва: 04.10.2018 г.- 7000,00 лв.;

16.11.2018 г.- 5000,00 лв.; 21.01.2018 г.- 15000,00 лв.; 12.03.2019 г.- 500,00 лв.;

17.04.2019 г.- 100,00 лв.; 22.04.2019 г.- 550,00 лв.; 02.05.2019 г.- 1590,00 лв.;

01.07.2019 г.400,00 лв.; 01.08.2019 г.- 660,00 лв.; 09.09.2019 г.- 150,00 лв.;

10.10.2019 г. -1250,00 лв. или общо сумата от 32 200,00 лв. От така преведените суми, ответницата е върнала на ищеца сумата от 360,00 лв. на 21.10.2019 г., сумата от 1500,00 лв. на 31.10.2019 г. и сумата от 300,00 лв. на 11.11.2019 г. Претендира се заплащането на сумата от 30 040,00 лв., която неоснователно е била получена от ответницата.

В отговора на исковата молба, ответницата излага твърдения, че с ищецът са се запознали във Великобритания, в гр. Кроули, в един хотел, където и двамата са работели. На 28.02.2016 г. са заживели заедно на семейни начала. От представените по делото формуляри „Р60“ за годишните им доходи за 2017 г. и 2018 г. е видно, че адресът и на двамата е бил един и същ.

Твърди, че до раздялата им на 05.05.2020 г. са живели като семейство, първоначално във Великобритания, а после и в България. Парите, които са печелили са спестявали и харчели общо. Имали са желание да закупят 2 жилище в България. Заплатата на ответницата е била харчена за текущи разходи – месечен наем, храна, дрехи, развлечения и всичко необходимо, а заплатата на ищеца са спестявали и са я внасяли по негова Б. сметка. От представеното извлечение от 13.04.2018 г. по неговата сметка са постъпили сумите 21 889,02 лв. и 21913,75 лв. Дебитната карта по тази сметка е била държана от майката на ищеца Д.Б.. От нея е било теглено периодично от гр.

Шумен, където тя живее, докато страните са живели във Великобритания.

Това се установява от банковите извлечения. Твърди, че след завръщането си в България, първо са заживели в Шумен, а после в Трявна, като на 10.09.2018 г. по сметката на ищеца са внесена последната сума от 12 500,00 лв. След като си изважда дебитна карта на 13.09.2018 г., ищецът започва да превежда пари на ответницата от общо спестените, които са били харчени за общите им нужди. В отговора се твърди, че на 24.01.2019 г. заедно са закупили къща в гр.

Трявна, на ул. „Украйна“ **, като цената е заплатена с общите им спестявания. Твърди, че всеки от тях е станала собственик на ½ ид.ч. от имота, като преведените пари са били да заплати своята част от сделката и за ремонт на къщата. След раздялата им на 05.05.2020 г. С. не е превеждал вече пари по Б.та й сметка. За твърденията си представя извлечение от он лайн банкирането си. Невярно е твърдението в исковата молба, че е получавала сумите неоснователно. Видно от извлеченията, ответницата и нейната майка Т. К. са превеждали суми по Б.та сметка на ищеца. Като основание са посочвали „захранване на сметка“ и „превод“. Превежданите суми по Б.та сметка на П. са били общи спестявания, а не лични такива на С..счита, че не се дължи връщането на тези пари, тъй като изразходвани за общи нужди. С превеждането на сумите по сметката на ответницата, ищецът е изпълнявал своя нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, поради наличието на отношения между тях като съпрузи.

Не е спорно между страните, че ищецът е превел по Б.та сметка на ответницата посочените в исковата молба суми.

От представените формуляри „Р60“ за 2017 г. и 2018 г. се установява, че СТ. Б. СТ. и П.К. К. са с един и същ адрес – 25 Hollin Court, Crowley, West Sussex, RH10 8TX. В тези формуляри са били декларирани данните за годишната заплата и данък общ доход. За СТ. Б. СТ. за 2018 г. те са били 18 768 паунда и за 2017 г. съответно 17 991 паунда. За П.К. К. за 2018 г. са били 18 951 паунда, а за 2017 г. 14 917 паунда. Тези писмени доказателства 3 потвърждават твърденията, че страните са живеели заедно през 2017 г. и 2018 г.

Представеното по делото извлечение от сметката на П. К. освен, че се доказват постъпленията от С.С. на посочените дати в исковата молба, което не е спорно, се установява, че през 2018 г. и 2019 г. са правени плащания към „Техномаркет“, Кауфланд, Джъмбо и др. на различни суми.

Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, ангажирани от страните.

От показанията на св. С. С.а се установява, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, че ищецът, който е нейн брат, е живял в Англия от пролетта на 2015 г. до есента на 2018 г. Заминал е с още тир момчета, в които е живял в една квартира. Виждала е П. на семейни сбирки и в общи компании, когато са се прибирали и брат й е гостувал във Варна. В последствие е разбрала, че още четири човека са отишли да живеят при тях, като една от тях е била П.. През 2018 г. брат й си е дошъл в България, като е живеел при родителите им в Шумен, а П. е била във Варна, за да изкара курс за маникюр, за който тя й е съдействала. Не знае брат й и П. да са живели като семейство, нито да са правили годеж. Не знае дали при закупуване на имота са били вложени средства на П., както и дали С. й е превеждал пари. Не й е известно дали двамата са живели при родителите на П. в Трявна.

Свидетелят Д.Д., установява, че ищецът е идвал в Трявна, за ремонтите.

Познава го от пролетта на 2019 г. винаги е идвал сам. Не познава ответницата П.. Не му е споменавал за приятелка и за годеница. Споделил е с него, че имотът е закупен в съсобственост с някакво момиче. С. е започнал е да работи при свидетеля в края на 2019 г., началото на 2020 г. Свидетелят не е участвал в ремонта на имота, виждал е къщата отвън. Тези свидетелски показания съдът също ще ги преценява по реда на чл. 172 от ГПК, оглед възможността за тяхната заинтересованост.

От показанията на св. М.Е. се установява, че със С. се е запознала, когато двамата са живеели при родителите на П. в Трявна. През 2019 г. са си купили къща там. Знае, че имат общи спестявания от П., но парите са били по сметка на С.. Разбрала е за годежа между двамата от снимка във Фейсбук, защото П. е имала пръстен на ръката. В Шумен е бил годежа, с момче, с което са се запознали в Англия. Тогава и двете семейства са се били събрали. Двете 4 са си комуникирали през Месинджър, Скайп и Фейсбук, когато П. е била в Англия. В началото е виждала П. и С. на Демиев хан, когато са се преместили в Трявна. Засичала ги е в дискотеката, ходила им е на гости. Когато са били в Демиев хан са живели отделно, в пристройка,д а са самостоятелно, където е имало кухня и баня. Когато е ходила и двамата са били там. Спомня си, че тогава С. не е работел.

Свидетелят К.К. е баща на ответницата П., поради което показанията му ще се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелства, че познава ищеца С. от 2016 г., когато П. го е довела за първи път. Взел е двамата от летището в София. Изненадан е бил, че като са постояли малко в Трявна са ги поканили да отидат на гости в Шумен. Там С. е подарил на П. годежен пръстен. Всяка година, от тогава, когато си идвали в България, постоявали малко у тях, после Шумен, на море и после ги връщал на летището. През 2018 г. са решили да си купят къща. Казал им е, че ще им помага с ремонта, защото парите нямало да им стигнат. С. не е имал кола и инструменти. Били са все заедно и колегите му са се шегували с тях, че са все заедно. През това време са живели при тях.

Направил им е ремонт на едната стая. Около година са живели при тях. Не са плащали квартира,ток, вода. Всичко е било от тях, за да им помогнат. Когато са били в Англия са живели в една стая. Плащали са около 700 паунда, като двамата са били наели стаята. В къщата е имало и други хора, но те са били сами в стая. Споделили са, че едната заплата са я събирали, а другата е била за разходи. Ходили са на екскурзия в Германия с тези средства. По –късно е разбрал, че това е било със средствата от заплатата на П.. След като са се върнали окончателно в България са живели около месец в Шумен, докато им е направил ремонта на стаята у тях – пристройка с кухничка, тоалетна, баня, за двама човека. След закупуването на имота, десет месеца е правил ремонта на къщата, която е била със съборен покрив. Подменил е и стени. Имало е много работа. Ремонтирал я е заедно със С.. Бащата на С. три пъти си е взимал отпуска и също е помагал в ремонта. Заедно са събирали парите, за да си купят къща. През пролетта на 2020 г. са се разделили. Годежният пръстен го е видял в Шумен, когато са се събрали със семейството на С. и с баба му. Не помни дали тогава е била сестрата на С., но помни брат му Р.. Със сестра му се е запознал на юбилея на бащата на С.. Искали са да му направят изненада, защото той не е знаел, че са пристигнали в България. Минали са през „Пракиткер“ и са му купили едно барбекю. Бащата и майката на С. живеели в 5 къща. Споделя ли са с тях, че в Англия са били, за да спестят пари, за да си купят къща и за квартира двамата са плащали 700 паунда.

От свидетелските показания на св. Д.Б. се установява, че заедно със С. е заминал за Англия през м. Април 2015 г. С П. се е запознал в края на 2015 г.началота на 2016 г. Работили са заедно в блок хотел на Летище Гетуик.

Живели са тримата в една обща стая, хол, от 40 кв.м. Имали са едно голямо легло и надуваемо такова. Свидетелят е ходил в агенцията да заплаща наема, защото те се са говорили добре езика. Останал е една година там. Прибрал се е в България лятото на 2016 г. Докато са били заедно не ги е виждал да са двойка или семейство. Не знае някой от двамата да е издържал другия. Знае, че С. се е върнал в България 2019 г. Той не му е споменавал, че се е обвързал с П.. С. не е споделял на свидетеля, че иска да купува с П. общ имот.