Решение № 28 от 24.02.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. В, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГПЙ при участието на секретаря ВВУ като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20241300100008 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на С. П. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на Е. Д. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Д. и партньори", БУЛСТАТ 180717303, представлявано от управителя си адвокат М. Д. от САК, чрез съдружника си адвокат Й. Д. от САК, със заявен съдебен адрес: гр. С, *** против ЗД „Бул Инс" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. ***, с която е предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 09.12.2021 г., около 19:00 часа, на път II -11, в с. А, обл. В, по ул. „А", Л. С. Р. управлявал л.а. „Сеат Леон", с рег. № ****.

По същото време, по същата улица се движил и велосипедистът ППК.

Движейки се по ул. „А" №**, в района „М", водачът на лекия автомобил, поради неопитност и движение със скорост около 85 км/ч., при разрешени 40 км/ч., реализирал ПТП, като блъснал с предната си част на автомобила, правомерно движещия се велосипедист ПК. От удара мъжът полетял и паднал на земята, като получил множество по вид и степен телесни увреждания.

За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на 1 местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР - В и екип на Спешна Медицинска Помощ.

Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 254/10.12.2021 г., като на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 246/2021 г. по описа на ОДМВР В, пр.пр. № 2631/2021 г. по описа на Окръжна Прокуратура В. От събраните в хода на разследването доказателства, по безспорен начин се установило, че единствената причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на автомобила Л. Р., поради което Окръжна Прокуратура В е внесла обвинителен акт в съда за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,б.

„в“ от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като било образувано НОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен Съд В.

Поддържа се ,че с Присъда № 7/19.10.2022 г., постановена по НОХД № 231/2022 г. по описа на Окръжен Съд В, съдът признал подсъдимия Л. Р. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В) от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като му наложил наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода", като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 371, т.

2 от НК редуцирал размера на наказанието с 1/3 или окончателно определения размер на наказанието е 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода", като на основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. С присъдата е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 година и 4 месеца.

Присъдата не била обжалвана и/или протестирана и е влязла в законна сила на 03.11.2022 г.

Поддържа се, че от така настъпилото ПТП пострадал велосипедистът ПК, който получил множество телесни увреждания. Вследствие на това, той бил транспортиран в МБАЛ „Света Петка" АД - гр. В, където въпреки положените грижи и усилия от страна на лекуващите лекари, поради несъвместимите с живота травматични увреждания, на 17.12.2021 г., ПК починал в лечебното заведение.

Сочи се ,че ПК бил баща на ищцата С. П. К.. Починалият, заедно със своята съпруга и дъщеря били едно задружно семейство, което споделяло както радостите на живота, така и тъгата. Ищцата била изградила специална и неповторима връзка със своя баща, а смъртта му била нанесла непоправим 2 удар в живота им занапред.

Твърди се ,че от дете ищцата била отглеждана от баща си и неговата съпруга Е. В., която възприемала за своя биологична майка. С. К. била силно привързана към баща си, както и той към нея. Помежду им съществувала силна емоционална връзка и чувство на привързаност. С. в ранна и крехка възраст била лишена от грижата, присъствието и любовта на баща си. Тя била лишена от възможността да израства и да се изгражда като личност в присъствието на своя баща, да бъде обгрижвана и отглеждана от него, тъй като бащата бил единствен и незаменим участник в живота на всяко едно дете.

Да имаш баща означавало да имаш човек, който винаги ще бъде до теб, който винаги ще те закриля и ще ти оказва нужната подкрепа. Покойният П бил грижовен, отдаден и любящ баща, който давал всичко от себе си за благополучието и щастието на семейството си. Връзката, която съществувала между П и С., била изключителна силна. П дарявал дъщеря си с безкрайно внимание, обич и грижа. Отделял й голяма част от времето си, като измислял най-различни забавления. Сега С. била емоционално срината, питайки се дали ще види баща си някога отново.

Загубата на един толкова скъп човек по такъв безсмислен и жесток начин, без да има каквато и да е вина, била сложила отпечатък върху ищцата, като този спомен щял да я преследва завинаги и щял да остави една рана, която никога нямало да заздравее напълно. Датата на трагичното събитие се превърнала в най-тежкия и най-черния ден за С., като нямало ден, в който тя да не усеща липсата му и да не тъгува по него.

Нямало паричен еквивалент на загубата на ищцата, никой и нищо на този свят не бил в състояние да върне светлината в дните й, да запълни празнотата, която баща й бил оставил след себе си. Никой и нищо не можело да го замести. Въпреки това, с оглед на справедливостта, С. следвало да бъде компенсирана по някакъв начин.

Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „Сеат Леон" с рег. № **** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/02/121000250502, валидна от 18.01.2021 г. до 17.01.2022 г., сключена със ЗД „Бул Инс" АД, то дружеството се явявало пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.

Поддържа се ,че с оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането 3 искане от 04.02.2022 г., била предявена доброволна претенция за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени от Е. Д. В. и С. П. К., като била образувана щета № 2210003273.

С Писмо Изх. № НЩ-1010/15.02.2022 г., от ЗД „Бул Инс" АД поискали представяне на допълнителни документи от образуваното и водено досъдебно производство, документи, с които към тогавашния момент ищцата не разполагала, поради което било невъзможно представянето им.

След изтичане на 3-месечния законоустановен срок от датата на искането, дружеството нито отказало, нито изплатило застрахователно обезщетение на С. К.. С оглед на това, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция.

С. К. считала, че сума в размер на 150 000,00 лв., би успяла до някаква степен да притъпи непоносимата мъка, която изпитва от загубата на баща си ПК.

С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ, във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължал и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволна претенция, до датата на плащането на обезщетение.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се осъди ответника ЗД „Бул Инс" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. С, *** да заплати на С. П. К., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на Е. Д. В., ЕГН **********, следната сума:

150 000,00 (сто и петдесет хиляди лева) лв.

- главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на баща й ПК, настъпила при ПТП от 09.12.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 04.05.2022 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателно изплащане на обезщетението.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото, в цялост.

Към исковата молба са приложени следните писмени документи:

1.Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 254/10.12.2021 г. ; 2.

Протокол за оглед на местопроизшествие; 3. Фотоалбум; 4.

Присъда №

4

7/19.10.2022 г. по НОХД № 231/2022 г. на Окръжен Съд В; 5.

Епикриза,

Изх. № 9284/2021 г., при МБАЛ „Света Петка" АД - гр. В; 6.

СМЕ на труп

№ 162/2021 г.; 7.

Препис-звлечение от акт за смърт № 1140/20.12.2021 г.;

8.

Удостоверение за наследници, Изх. № 8/05.01.2022 г.; 9.

Искане до

ЗД „Бул Инс" АД от 04.02.2022 г.; 10.Писмо, Изх. № НЩ-1010/15.02.2022 г. от ЗД „Бул Ине" АД; 11. Справка от Информационен център на Гаранционен фонд; 12.

Удостоверение за банкова сметка. Правят се доказателствени искания.

В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“АД е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва изцяло иска по основание и размер, като неоснователен.

Твърди се, че исковата претенция е недопустима. Ищцата била непълнолетна. Съгласно чл. 28 ал. 2 ГПК непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. В случая липсвало съгласие на родител или попечител на непълнолетната ищца. Лицето Е. В. била съпруга на покойния ПК, но не била майка, нито попечител на непълнолетната ищца С.

К..

Оспорва се иска по размер. Претенцията не отговаряла на икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и действителната вреда.

Вредата като елемент от фактическия състав на деликта подлежала на пълно главно доказване от страна на ищеца. Тя не била безспорно обстоятелство и установяването й било в тежест на ищеца. Ищцата и биологичния й баща ПК не живеели заедно. С. К. била живяла със своята майка, а не се мащехата си Е. В. и баща й ПК.

Във връзка с процесното ПТП били заявени и други искове от различен кръг роднини на покойния ПК. По търг.д. № 101/2023 година и 102/23 година по описа на ОС В била заявена претенция брат, две сестри, едната от които едноутробна и съпруга, като всеки от тях претендирал да имал „особена” и „изключителна” връзка с покойния. По настоящето дело била заявена претенция от дъщерята на покойния.

Твърди се от ответника, че покойният ПК е страдал от алкохолна 5 зависимост. Възниквал въпросът колко да са били в добри отношения близките с един алкохолик. Ищцата твърди да била много привързана към баща си. Колко да е привързана към алкохолно зависим човек, макар по документи неин баща?

Прави се възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния ПК, като участник в движението по пътищата. Той бил управлявал велосипед по противоправен, рисков и опасен за него самия начин, като е можел да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е представлява опасност за него, но не бил сторил необходимото. Така с бездействието си се поставял в превишен риск, който можел да избегне, но не го бил сторил, без значение правилата за предимство в конкретната пътна ситуация. При проявена елементарна грижа и инстинкт за самосъхранение ищецът можел да избегне удара, но не го бил сторил. ПК нарушил чл. 80, т.

1и т. 2 ЗДП ,който текст го задължавал да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост; да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

Твърди се, че ПК управлявал велосипед в тъмната част на денонощието без задължителни по закон светлоотразители и светлоотразителна жилетка, като така намалявал видимостта към себе си и допълнително се поставял в риск. Управляваният от него велосипед не разполагал със задължителните реквизити визирани в чл. 79 т. 3 и т. 5 ЗДвП.

ПК управлявал ППС върху пътното платно в тъмната част на денонощието, като е бил със съдържание на алкохол в кръвта от 2,33 промила, което обективно му е пречело да реагира на създалата се опасност.

Алкохолното опиване се било отразило върху него, като той бил със значителни нарушения в мисловната дейност, съобразителността, вниманието, координацията. С поведението си, резултат от което е значително снижената реакция и самокритичност на велосипедиста, той се поставял в значителен риск, който бил реализиран. Изложеното съставлявало съпричиняване, тъй като поведението на пострадалия било източник на повишена опасност, която надхвърляла нормалните нива на риск.

Разпечатката съдържа 59 от 162 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84a5ffb2-6103-4de5-b19a-506562f1543e