Определение № 4048 от 05.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4048 гр. Варна, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Въззивно гражданско дело № 20263100501244 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от юрк.К. З., насочена против постановено Решение №611/18.02.2026г. по гр.д.№9669/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което по искане на ищеца П. Г. Т., с ЕГН **********, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съдът е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит с №7053430776 от 07.04.2023г., сключен с ответника, поради противоречието му със закона. Неразделна част от обжалвания съдебен акт, е постановено на основание чл.247 от ГПК, Решение №2527/22.06.2026г. по гр.д.№9669/2025г. по описа на Районен съд Варна.

С въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно в своята цялост, поради което моли за неговата отмяна, респ. отхвърляне на исковата претенция.

Поддържа се още, че съдът погрешно е направил извод за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Намира, че напротив, всички изисквания на нормата са спазени, доколкото в договора е посочен ГПР, както и точно дължимата сума, към момента на сключване на договора, включително са упоменати всички съобразени допускания. Излага се, че правилно и с основание, застрахователната премия не е била включена в размера на ГПР, тъй като тя не отговаря на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, т.е. не е задължително условие за отпускане на кредита. Сочи се, че сключването на застраховката е изцяло доброволно, а отказът от нея, след сключването на договора за кредит, не променя условията на кредита. Твърди се, че съдът не е съобразил аргументите, че застраховката е услуга, която е предоставена с оглед сключване на отделно договорно отношение-Договор за застраховка. Сочи се, че именно поради това, когато настъпи съответното застрахователно събитие, обезщетението се превежда на застрахованото лице, което само преценява как да се разпореди с него, като не е налице възможност за реализиране на автоматично погашение със средствата от страна на Банката.

Твърди се, че когато срокът на застрахователното покритие се намали, поради прекратяването на застрахователния договор, то неизползваната част от застрахователната премия, се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице. Наред с изложеното, се поддържа, че съдът не е обсъдил доводите, че в чл.19 от договора, е предвидено, че 1 сключването на договор за застраховка, не е условие за получаване на кредит. Поддържа се още, че с попълване на заявление-декларация за установяване на договорни отношения, и по-конкретно с т.13, преди сключването на договора, ищецът изрично е декларирал съгласието си за сключване на застраховка. Излага се, че в хипотеза на отказ от застраховка, застрахователната премия следва да бъде възстановена на потребителя, съобразно т.10 от Общите условия. Сочи се, че ако това се случи в деня на сключването на договора за кредит или в непосредствена близост след това, то застрахователите биха възстановили пълния размер на застрахователната премия. Сочи се още, че описаната възможност е предвидена и при пълно предсрочно погасяване. С оглед изложеното се поддържа съдът неправилно е приел, че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Моли се отмяна на атакуваният съдебен акт и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените разноски.

С подадения отговор на въззивна жалба, от въззиваемата страна се поддържа, становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за оставянето й без уважение.

Излага се, че съдът правилно е приел, че макар закупуването на застрахователни услуги да не е предвидено като задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, то това представлява търговска практика, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Твърди се, че застрахователната премия има характер на “общ разход по кредита“, поради което следва да бъде взета предвид при формирането на ГПР. Сочи се, че само по този начин може да бъде направена реална преценка за спазването на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че съдът правилно е приел за незаконосъобразно приобщаването към главницата на застрахователната премия, тъй като тя е съществен разход по кредита. Излага се, че противно на предвиденото в договора, застраховката е била условие за сключването на договора за кредит, тъй като е била включена в предварително подготвен от дружеството-ответник документ, върху който потребителят не е можел да влияе. Освен това последният е бил лишен от други възможности да обезпечи своя дълг.

Твърди се, че в заявление-декларация за установяване на договорни отношения между страните, предварително са били обозначени полетата, които потребителят следва да зачертае, за да му бъде отпуснат кредита. Поддържа се, че реализирано противоречие с нормите на чл.143, ал.1, т.13 и т.14 от ЗЗП, поради неяснота как е определена застрахователната премия. Излага се, че същата има завишен размер, но покрива ограничен брой и вид застрахователни рискове. Твърди се, че процесният договор не е изготвен на разбираем език, според изискването на чл.11, ал.1 от ЗПК и съдържа подвеждаща информация за реалния лихвен процент и за ГПР. Поддържа, че възползвайки се от положението на заемодател, ответникът е принудил потребителят да му заплати допълнителна скрита лихва под формата на застрахователна премия в полза на трето лице.

Твърди се, че поради високия размер на премията, последната всъщност е поделена като печалба между кредитора и застрахователното дружество. Поддържа се, че допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума. Поддържа още, че коментираните клаузи от договора не могат да бъдат служебно заменени от съда с императивни разпоредби. Ето защо се моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

При служебната проверка за допустимост на производството, настоящият съдебен състав констатира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация при изготвяне на доклада по делото и решението по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е неправилна. С аргумент от т.2 от 2

Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, същата подлежи на корекция от въззивния съд.

Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения пред първоинстанционният съд е бил предявен иск за установяване недействителността на договор за потребителски кредит, поради несъответствието му със специалните изисквания на Закон за потребителския кредит. Ищецът е извлякъл правен интерес за предявяване на иска от последиците, предвидени в нормата на чл.23 от ЗПК, а именно-дължимост единствено на чистата стойност на кредита. Касае се за специално предвидена хипотеза, различна от общата, уредена в Закона за задълженията и договорите, чийто последици са потежки.

Ето защо въззивният съд намира, че пълната и коректна правна квалификация на предявената претенция е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.22, във вр. чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Въпреки променената квалификация на иска, съдът намира, че осъщественото разпределение на доказателствена тежест е било коректно, поради което то не подлежи на изменение.

С оглед на изложеното, съобразявайки, че страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания, на основание чл.267 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №5254, представлявано от юрк.К. З., насочена против Решение №611/18.02.2026г. постановено по гр.дело №9669/2025г. по описа на Районен съд Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №2527/22.06.2026г., с което по искане на ищеца П. Г. Т., с ЕГН **********, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съдът е установил нищожността на Договор за потребителски кредит с №7053430776 от 07.04.2023г., сключен с ответника.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3