Решение № 650 от 15.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. гр. Хасково, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640100357 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес:

*************, съдебен адрес: **************, адв. А.Д., член на САК, личен № ******, против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК: 203939675, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, представлявано от С.И.А. – управител.

Ищцата твърди, че на 18.07.2023 г. между нея и ответника – дружеството „Моят Кредит“ ЕООД бил сключен Индивидуален договор за заем Код № 89836 от 18.07.2023г. /наричан по-долу още Договора за заем/ Съгласно чл.2 от договора заемодателят се задължил да предостави, в зависимост от изразената воля на заемателя, заем на последния в размер на 306,78 EUR или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1.95583 лева, а заемателят се задължил да върне заемната сума на заемодателя при условията 1 на този договор. Съгласно чл.3 от договора, параметрите на последния били следните: срок на заема: 30 седмици; Размер на двуседмична погасителна вноска: 23,06 EUR (45,10 BGN); Брой погасителни вноски: 15; Общ размер на всички плащания по заема: 345,89 EUR (676,50 BGN); Лихвен процент по заема: 40,01 %; възнаградителна лихва за срока на договора – 39,11 EUR (76,49 BGN); ГПР на заема: 41.21 %.; Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план (Приложение 1), който представлява неразделна част от този договор или съгласно погасителен план, посочен в чл.1.6 от договора, като погасителни вноски се плащат: по банков път , в брой - в някои от офисите на заемодателя или на изрично упълномощен негов представител или чрез организираната система за разплащане ePay.bg..

Съгласно чл. 4 от договора, заемателят дължал връщане на получената заемна сума при условията на чл.3 и съгласно погасителен план (Приложение 1), неразделна част от договора, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и датите на тяхното падежиране. В случай, че датата на първата погасителна вноска по договора съвпада с датата на неговото сключване, страните се съгласяват заемодателят да признае сумата на първата погасителната вноска с общата сума на предоставения паричен заем, като преведе разликата след прихващането.

На същата дата между ищцата и ответника бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: 89836/18-07-2023 /наричан по-долу още Договор за допълнителни услуги/, с който ответното дружество предоставяло на ищцата допълнителни доброволни услуги - „Избягване на предсрочна изискуемост“, „Възможна промяна на погасителен план“, „Предоговаряне срока на договора“, „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и „Комфорт“ , като последните две от тях - „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и „Комфорт“ били регламентирани, съответно: в чл.8 / услугата „Участие в допълнителни томболи и награди“/ и в чл. 9 /услугата „Комфорт“/.

Съгласно чл.8 от Договора за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: 89836/18-07-2023 от 18.07.2023г., под допълнителна услуга „Участие в допълнителни томболи и награди“ страните се съгласявали да разбират възможността на Ползващия услугата да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, от 2 месечни кампанийни промоции и отстъпки и от индивидуални отстъпки.

Възнаграждението за същата, съгласно чл.8, ал. 2 от договора било в размер на 142,09 лева.

Съгласно чл.9 от Договора за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: 89836/18-07-2023 от 18.07.2023г., под допълнителна услуга „Комфорт“ страните се съгласявали да разбират възможността на ползващия услугата да заплаща вноски по кредита на домашния адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес в населенето място, където се сключва договора, който е различен от предходните изброени. Възнаграждението за същата, съгласно чл.9, ал. 2 от договора било в размер на 331,55 лева

В чл.1.1 от Договора за индивидуален заем код: 89836 от 18.07.2023г. било посочено, че с подписването му заемателят е декларирал, че е поискал да му бъдат предоставени посочените по-горе услуги: „Участие в допълнителни томболи и награди“ и услуга „Комфорт“, като съгласно т.1.2 от договора за заем възнаграждението за услугата „Участие в допълнителни томболи и награди“ било 142,08 лв., а съгласно чл.1.3 това за услугата „Комфорт“ 331,55 лева. Съгласно т.1.4 възнагражденията по чл.1.2. и чл. 1.3. за допълнителни услуги се дължали заедно с погасителната вноска по кредита и съгласно чл.1.6 от Договора за заем ставали изискуеми с подписването на договора за заем, но се разсрочвали за срока на кредита и се добавяли към всяка вноска за погасяване на кредита съгласно погасителния план.

В Приложение № 1 към договор код: 89836/18-07-2023 се съдържал погасителен план, според който в края на срока на договора ищцата следвало да върне обща сума в размер на 1150,13 лв, като сбор от 15 вноски, която включвала: 600 лева - главница; 76,49 лева – лихва; 142,08 лв – услуга съгласно чл. 1.1. /Услуга за участие в допълнителни томболи и награди/ и 331,55 лева – услуга съгласно чл.1.2 /Услуга Комфорт/.

Твърди се, че ищцата била заплатила общо сумата от 784,00 лв., за което се представят разписки.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, се сочи, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит действала извън 3 рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Поддържа се, че процесният договор за заем е недействителен, тъй като в същия не било упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Това според съдебната практика поставяло потребителя в неравностойно положение и го възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Според чл.

19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяло потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

На следващо място, ищцата поддържа, че изискваната от нея такса за 4 допълнителни услуги представлявала пряк разход по кредита и следвало да бъде включена в ГПР, което обаче не било сторено, тъй като таксите за двете допълнителни услуги се явявали общо 78,94% от главницата и щяло да се стигне до надвишаване на императивно заложения лимит в чл.19, ал.4 ЗПК.

Налице било и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и напрактика същият не знаел колко точно е оскъпяването му по кредита, което се явявало в противоречие с чл.3 пар.1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО. Обстоятелството, че таксата не била включена в ГПР водело и до неправилното му посочване, което се приравнявало на липсващо ГПР. Записването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в кредитното отношение представлявало и „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Ищцата поддържа още, че процесната такса е нищожна на основание чл.

10 а ал.2 ЗПК, а процесната клауза е недействителна поради противоречието й с чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Сочи, че към момента на сключване на договора размерът на законната лихва за забава бил 13,12%, съответно - максималният размер на ГПР – 65,60 %, а при включване на процесната такса в ГПР доколкото според ищцата същата несъмнено представлявала разход по кредита, то същият щял да надхвърли законоустановения максимум. Предвид изложеното, на основание чл.22, вр.чл. 11, т.10 ЗПК, целият договор за кредит се явявал нищожен.

Според ищцата, клаузата на чл.3, ал.7 от процесния договор, уреждаща възнаградителна лихва също била нищожна, тъй като размерът на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави. Действително, към датата на уговарянето му нямало императивни разпоредби, определящи максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означавало, че свободата на договаряне не била ограничена и то при положение, че се касаело за потребителски договор, при който потребителят като по-слабата икономически страна се ползвал със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приемало, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД било налице, когато се нарушавал правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване 5 на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице била трайно установена практика на ВКС и други съдилища, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва било действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва.

След справка в електронната страница на БНБ се установявало, че към датата на сключване на договора - 18.07.2023 г., основният лихвен процент бил 3.12 %, от което следвало, че размерът на законната лихва бил 13.12 %, т.е. уговореният в договора за потребителски кредит годишен лихвен процент в размер на 40.03 % годишно надхвърлял повече от 3 пъти законната лихва.

Така клаузата на чл. 3, ал.7 от договора накърнявала равноправието между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.