Решение № 270 от 02.07.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. С., 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100533 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Ф. А. Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес в гр. С., ул. ***, действаща чрез пълномощника си адвокат В.

П. - АК С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът О., с. Т., общ. С., представлявано от Д. Д. - *** да заплати на ищцата следните суми, след допуснатото изменение:

1906,30 лв, - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № *** към *** от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 26.06.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 431,42 лева, считано от 10.08.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда (01.04.2025г.) и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

99,83 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № *** към *** от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 10 дни , ведно с мораторна лихва в размер на 22,59 лева, считано от 10.08.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда (01.04.2025г.) и дължимата лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

3562,13 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № *** към *** от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно 1

КТД, ведно с мораторна лихва в размер на 806,16 лева, считано от 10.08.2023 г. до предявяване на исковата молба в съда (01.04.2025г.) и дължимата лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

Ищцата твърди, че по трудово правоотношение заемала длъжността „***“ в начален етап при ответника О., с. Т., общ. С., като със Заповед № РД-08 311 от 26.06.2023 г. трудовото правоотношение й е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.06.2023 г.

Твърди че е била член на синдикална организация към *** до м. май 2023г. включително.

Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № *** към КТД за *** *** от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - *** и *** към Конфедерацията на независимите синдикати в България, с който Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за „***“ е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г.

Твърди, че на 17.02.2025 г. е подала Заявление до *** на О. с. Т., общ. С., с което претендирала трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до 26.06.2023 г. /момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/ да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс, но отговор на заявлението не е получила. Ищцата определя липсата на отговор като „мълчалив отказ“, който от своя страна е в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, въвеждащ законовата презумпция за добросъвестност от страна на работодателя, както и че този отказ представлява дискриминационно третиране в нарушение на чл.6 КРБ, чл.18 и чл.4 ЗЗДискр., както и чл.14 ЕКЗПЧОС, което е противоправно и също е форма на злоупотреба с права по чл.8 КТ.

Ищцата твърди, че следва да й бъде заплатена разликата между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса за периода от 01.01.2023г. до 26.06.2023 г. / моментът на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника/, като посочва съответните суми, ведно със законната лихва и лихва за забава.

2

Ищцата твърди, че клаузата на Анекса, засягаща размера на минималното трудово възнаграждение, има обратно действие, тъй като законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023г., като по този начин е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в който е сключен Анекса за изменение на КТД. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА.

Ищцата твърди, че поради факта, че е полагала труд в процесния период, има право да получи предвиденото съгласно Анекса увеличение на работната заплата.

С исковата молба се прави искане и за допускане предварително изпълнение на присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О., с. Т., общ. С., представлявано от *** Д. Д., с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

В отговора не се оспорва, че ищцата се е намирала в трудовоправни отношения с О., с. Т., общ. С. до 26.06.2023 г. и че на 26.06.2023 г., трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-08-311/ 15.06.2023 година, поради придобиването на право на пенсия.

На 10.08.2023 г. е бил подписан Анекс № *** към *** от 06.12.2022, като по силата на този анекс, считано от 01.01.2023г. били увеличени основните заплати на педагогически и непедагогически персонал в образователната система. Не се спори и че ищцата е депозирала заявление вх.

№ 150 от 17.02.2025 г. до О., с. Т., с искане да й се заплати увеличението на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

3

Ответникът счита за неоснователна претенцията на ищцата за актуализиране и заплащане на работна заплата съгласно Анекс към КТД от 10.08.2023 година, като към 10.08.2023 година право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „***“ и са „заети“ в образованието, което е записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса.

Твърди, че ищцата не е в този кръг лица на „заети“ към датата 10.08.2023 година и поради това не може да се ползва от извършеното увеличение. Тя няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй като това качество съществува само при действащо валидно трудово правоотношение, а такова липсва за ищцата към датата на сключването на анекса. Така, че по смисъла на записа в чл. 27 от КТД, ищецът няма характер на правоимащ, тъй като не е педагогически специалист и не е зает към момента на анекса.

Твърди,че наличието на валидно индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023 год. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение. Лицата, за които анексът важи, трябва да са били действително заети в образователната институция, т.е. да са били в трудови правоотношения с нея. Качеството на служител се определя единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение. Следователно, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен, независимо от основанието, то той не попада в кръга лица, определен в нормативната уредба както и КТД, съответно в Анекса към него.

Твърди, че втора предпоставка е лицето към 10.08.2023 година да е обхванато от действието на КТД, т.е. да е синдикален член. В дадения случай, че няма основание да се приема, че лицето е обхванато от действието на КТД като синдикално членство. Ответникът оспорва, че посочената в Анекса дата 01.01.2023 год. представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, като твърди, че това е началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители синдикални членове към момента на постигане на договореността -10.08.2023 год., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 год. Предвиденият минимален размер на основната заплата за 4 системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал.

1 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023 год., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист.

Аналогично е и предвиденото в § 3 от Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 год. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ, бр.75 от 01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 1 януари 2023 год., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалист към момента на приемане на нормативния акт.

Ответникът възразява срещу твърдението, че със ЗДБ за 2023 година, законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на педагогическия персонал и то с определен процент, и то със задна дата.

Такава разпоредба в ЗДБ за 2023 година не съществува и не би могла, защото в този закон не се предвиждат конкретни увеличения на заплати.

На следващо място твърди още, че съгласно § 2 от НИД на Наредба 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда, законодателят единствено е приел нови минимални размери на основаните заплати на педагогическия персонал, считано от 01.01.2023 година, които се предвиждат за всички ***, независимо от тяхното членство или не в синдикални организации. Твърди също, че в случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигането на договореността 10.08.2023 година, т.е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023 година с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от писмените доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на 5 право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Няма спор, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата обезщетение по член 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати, както и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск.

Не се оспорва от страните и на съда е служебно известно, че на 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на *** в средното образование в Р. Б. /СДСОРБ/, от друга страна работодатели, *** към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна – сидникати, е подписан Анекс № *** г., както и че с анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността "***" да бъде в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.