Решение № 425 от 01.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно гражданско дело № 20261800500011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 208 от 27.06.2025 г., постановено по гр. д. № 895/2024 г. по описа на Районен съд - Костинброд, е уважен предявеният от ищеца Ловно сдружение „Свидня“ против ТП „Държавно горско стопанство – Годеч“ към „Северозападно държавно предприятие“ ДП гр. Враца и Сдружение „Ловнорибарско дружество Годеч“ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване на нищожността на договор № 18 от 02.09.2024 год. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини в състава на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) по отношение на ловностопанския район на Ловно-рибарска дружина „Голеш“.

В срока по чл. 259 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Държавно горско стопанство – Годеч“. Въззивникът оспорва решението като неправилно. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, неправилно е установил обстоятелствата по делото и погрешно е интерпретирал съдържанието и целта на договора. Счита, че решението не е достатъчно мотивирано и обосновано. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззивна жалба е подадена и от ответника Сдружение „Ловно-рибарско дружество Годеч“, който развива сходни доводи, с тези изложени от „Държавно горско стопанство – Годеч“. Поддържа, че съгласно чл. 31, ал. 4 от 1

ППЗЛОД, ако между страните липсва съгласие за подписване на допълнително споразумение, то тогава директорът на горското стопанство прекратява едностранно договора. Именно това редът, по който следва стопанисването на спорния ловностопански район да бъде предоставен на ищеца евентуално, но не и чрез прогласяване на нищожност на договора.

Уведомен за въззивната жалба, ищецът в първоинстанционното производство Ловно сдружение „Свидня“, се е възползвал от възможността да подаде в законоустановения срок отговори на въззивните жалби, с които ги оспорва.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадените въззивни жалби, съдържащите се в тях оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба на „Държавно горско стопанство – Годеч“ е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивната жалба на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Годеч“ е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.

Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно материалния закон.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд – Костинброд е бил сезиран с искова молба от Ловно сдружение „Свидня“, с която против ТП „Държавно горско стопанство – Годеч“ към „Северозападно държавно предприятие“ ДП гр. Враца и Сдружение „Ловно-рибарско дружество Годеч“ е предявил иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор № 18 от 02.09.2024 год. за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини в 2 състава на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД по отношение на ловностопанския район на Ловно-рибарска дружина „Голеш“.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че процесният договор е сключен в противоречие на чл. 30 от ЗЛОД. Ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество Годеч“ не е имал правомощията да стопанисва и ползва дивеча в ловностопанския район на Ловно-рибарска дружина „Голеш“ защото същата е била член на ищцовото Ловно сдружение „Свидня“.

По съществото на спора и в отговор на наведените с жалбата доводи е необходимо да се посочат следните съображения:

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожността е най-тежкият порок на сделката и може да бъде приета само когато нарушението на закона е такова, че самият правен ред изключва възникването на целените правни последици.

Нищожността е обективно състояние, което лишава сделките от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъде установен предварително по съдебен ред. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона (това е прието в мотивите на ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая се твърди, че сключеният между ответниците договор противоречи на чл. 29, ал. 2 от ЗЛОД.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЛОД български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Според ал. 2 в един ловностопански район по чл. 7, ал. 5, т. 1 се сформира само една ловна дружина. Същевременно един ловец може да членува само в една ловна дружина.

Ловната дружина, видно от разпоредбите на чл. 29 и чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗЛОД, е обединение на поне 20 ловци (български граждани, придобили право на лов) за стопанисване на един ловностопански район, която, въпреки че не е правен субект, може по силата на закона да провежда общи събрания на членовете на дружината, от чиято компетентност е и избора на председател и ръководство на ловната дружина. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЛОД и чл. 27 ППЗЛОД, ловците (лица по чл. 29 от ЗЛОД), обединени в ловни дружини (две или повече) вземат решение за учредяване на ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяването на дейности, свързани с възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча.

В чл. 29 от Правилника за прилагане на ЗЛОД е уреден редът за предоставянето на стопанисването на дивеча в съответния район като според ал. 8 това става със сключването на договор за предоставяне стопанисването 3 на дивеча между директора на държавното горско стопанство и съответното сдружение по чл. 30 от ЗЛОД. Според ал. 10 от правилника страните подписват допълнително споразумение към договора, когато ловна дружина премине в друго сдружение.

От представения по делото протокол от 21.06.2020 г. се установява, че на проведено общо събрание на ловната дружина на с. Голеш е взето решение за прекратяване на членството на ловната дружина към Сдружение „Ловнорибарско дружество Годеч“ и преминаване на членството към Ловно сдружение „Свидня“. Същевременно се установява и, че на проведено общо събрание от 25.06.2020 г. на управителния съвет на ловно сдружение „Свидня“, е взето решение да бъдат приети за членове на ловното сдружение участниците в ловната дружина на с. Голеш.

В резултат на това е сключен и Анекс от 07.08.2020 г. към договор № 25/12.08.2010 г. между ТП „Държавно горско стопанство – Годеч“ към „Северозападно държавно предприятие“ ДП гр. Враца и Ловно сдружение „Свидня“. По силата на този анекс е бил предоставен за стопанисване на сдружение „Свидня“ ловностопанският район на ловна дружина „Голеш“ за оставащия срок на договора до 12.08.2024 г.

По делото се установява, че на 02.09.2024 г. между ТП „Държавно горско стопанство – Годеч“ към „Северозападно държавно предприятие“ ДП гр.

Враца, в качеството му на възложител и Сдружение „Ловно-рибарско дружество Годеч“, в качеството му на изпълнител, е сключен и процесният договор за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружини в състава на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД. Договорът е сключен за срок от 15 години.

Предмет на договора е възлагането и извършването на стопанисване и ползване на дивеча в изрично изброени ловностопански райони, сред които и района на ловно-рибарска дружина „Голеш“ на основание чл. 29, ал. 8 от ППЗЛОД.

Основният спорен момент е дали този договор е нищожен в частта относно ловностопанския район на ловно-рибарска дружина „Голеш“.

В принципен план преминаването на една ловна дружина към ново сдружение не прави автоматично нищожен съществуващия договор със старото сдружение, а задейства специфични процедури за неговото частично прекратяване или изменение. При преминаване на ловна дружина от едно ловно сдружение в друго законодателят е предвидил специален ред за настъпване на последиците по отношение на действащия договор за стопанисване и ползване на дивеча.

Не е налице противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като ЗЛОД и ППЗЛОД не предвиждат нищожност като последица от предоставяне на ловностопански район на сдружение, в чийто състав към съответния момент не членува съответната дружина. Напротив, специалната уредба приема, че при промяна в принадлежността на ловната дружина правоотношението се урежда чрез допълнително споразумение, а при непостигане на съгласие – чрез едностранно прекратяване в съответната част.

4

Именно в този смисъл е решение № 97 от 18.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 50219/2016 г., IV г. о., ТК, където изрично е разяснено, че когато липсва съгласие между страните за подписване на допълнително споразумение при преминаване на ловна дружина в друго сдружение, договорът не е нищожен, а се прекратява едностранно от директора на съответното държавно горско или ловно стопанство в частта относно ловностопанския район на преминалата дружина. В същото решение ВКС изрично приема, че недопустимостта в един ловностопански район да е сформирана повече от една ловна дружина не обуславя най-тежкия порок на договора – нищожност поради противоречие със закона. Същата правна логика е възпроизведена и в Определение № 3348 от 11.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2507/2022 г., I т. о., ТК, в което е прието, че при преминаване на ловна дружина в друго сдружение следва да се подпише допълнително споразумение, а при непостигане на съгласие договорът със старото сдружение се прекратява едностранно в съответната част.

Следователно самият специален режим изключва извода, че в подобна хипотеза договорът е нищожен. Законодателят не е уредил недействителност, а изменение или частично прекратяване на вече възникналото облигационно отношение.

В настоящия случай договорът е бил сключен след като ловната дружина вече е преминала като член на друго сдружение, а именно на Ловно сдружение „Свидня“. В този случай законодателят не е предвидил изрично отделен механизъм за хипотезата, когато още към момента на сключването на договора дружината вече е преминала към друго сдружение защото се предполага, че такъв договор не би следвало да бъде сключван изначално, то съдът счита, че режимът следва да бъде приложен по аналогия. Действително ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество Годеч“ не е имал право да бъде страна по договор за стопанисване на район на ловна дружина, която не е негов член. Това обаче не води до нищожност на този договор, а е основание за неговото прекратяване. Според чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора същият се прекратява при констатирани нарушения на чл. 29 и чл. 30 от ЗЛОД.