Решение № 1007 от 21.09.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. ***, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430102580 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление г***, представлявано от *** против Л. Ж. Б. с ЕГН ********** от гр.П***.

Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу заповедта било подадено възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от ищцовото дружество по изготвяни отчети от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество 575,01 лева главница за периода 01.03.2019г. – 31.12.2020г. и лихва за забава в размер на 36,05 лева за периода 03.05.2019г. – 03.02.2021г. Видно от представеното ч.гр.дело, срешу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Съдът е разпоредил, че в едномесечен 1 срок, заявителят има възможност да предяви установителен иск за вземанията си. Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.

В едномесечния срок ответникът, чрез определения си особен представител оспорва претенциите. Твърди, че ответникът не е собственик, нито ползвател на процесния имот. Твърди, че не е ползвал топлоенергия в посочения период и размер, поради което не дължи претендираните суми за главница и лихва. Навежда доводи, че договорът на ЕС, където се намира имота с дружеството за дялово разпределение е прекратен с изтичането му, поради което липсва основание за извършване и отчитане на дялово разпределение на количеството ползвана топлоенергия в имота през исковия период. Начислените суми не съответстват на действително разпределената топлоенергия. Стойностите са неточно изчислени и са завишени.

Приложените към делото фактури не са получени от ответника, поради което той не е в забава.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и не оспорва твърденията, че е собственик по наследство на недвижим имот, който е топлофициран. Не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплащал топлоенергия за сградна инсталация в имота, като твърди също, че имотът не е обитаем и не се ползва, но след предявяване на исковата молба е заплатил дължимите суми за главница и лихва.

От фактическа страна, съдът приема следното :

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 994 /2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С разпореждане съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 17.03.2021г. и в едномесечния срок, на 19.04.2021г., (17 и 18.03.2021 са неработни дни), кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 994/2021г. по описа на ***ския районен съд.

Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са неоснователни. По делото се 2 установи, че след завеждане на исковата молба, на 31.08.2021г. ответникът е заплатил сумата от 718,32 лева, с която е погасена изцяло главницата в размер на 575,01 лева, мораторната лихва в размер на 36,05 лева, както и 25 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.

При така обсъдените факти и обстоятелства, съдът приема, че предявените искове за главница и лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени поради извършено плащане. С оглед обстоятелството, че плащането е след завеждане на заявлението и исковата молба, то ответникът дължи разноски в исковото производство. Видно от приложения списък, същите са в размер на 75 лева държавна такса, 100 лева юрк.възнаграждение 150 лева възнаграждение за назначен особен представител и 180 лева за назначена по делото експертиза, в общ размер на 505 лева. Със заплатената сума общо в размер на 718,32 лева, ищецът е погасил законна лихва в размер на 32,26 лева, въпреки, че не е имало влязъл в сила съдебен акт. Поради това тази сума следва да бъде приспадната от общо дължимата за разноски в размер на 505 лева. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 472,74 лева.

По изложените съображения ***ският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявеният от „*** със седалище и адрес на управление г***, представлявано от *** против Длъжника Л. Ж. Б. с ЕГН ********** от гр.П*** иск с правно основание чл.422 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Л. Ж. Б. с ЕГН ********** от гр.*** ДЪЛЖИ на „*** сумата в размер на 575,01 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019г. до 31.12.2020г. ведно със законната лихва от 10.02.2021г. до изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 994/2021г.

ОСЪЖДА Л. Ж. Б. с ЕГН ********** от гр.П*** ДА ЗАПЛАТИ НА „*** със седалище и адрес на управление г***, представлявано от *** разноски в размер на 472,74 лева, дължими за юрк.възнаграждение, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 3