Разпореждане № 2579 от 05.12.2022, Районен съд - Плевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2579 гр. Плевен, 05.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Наказателно дело частен характер № 20224430202222 по описа за 2022 година

Днес, 05.12.2022г. в гр.Плевен, съдията - докладчик по НЧХД № 2222/2022г. по описа на Районен съд – Плевен – Теодора Начева, след като се запозна с постъпила частна тъжба от С. Н. Н. от гр.Плевен против П. Л. Й. от с.Пелишат, обл. Плевен, намира за установено следното:

Съдебното производство е образувано по внесена от С. Н. Н. от гр.Плевен частна тъжба против П. Л. Й. от с.Пелишат, обл. Плевен за извършено в град Плевен престъпление от частен характер.

Делото е с местна и родова подсъдност на Плевенски районен съд с оглед разпоредбите на чл.35 и сл. от НПК/раздел Втори от НПК/ За да сезира валидно съда, тъжбата освен, че съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК, трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето срещу което се подава и да описва обстоятелствата на престъплението, на следващо място, съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред или изисква провеждане на досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи или пък компетентен да се произнесе е гражданският съд.

Следователно, спецификата на фактическия състав за повдигане на 1 обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия допълнително, категорично обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление от частен характер и кое е то.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 от НПК и в разпореждането, с което й даде ход по реда на чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това за разлика от делата образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ по който е образувано делото (тъжбата), но и препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане.

Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните за престъплението, да й даде ход или да прекрати производството – наказателното или съдебното такова.

С други думи, след като е предвидено изрично правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК , това несъмнено означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление, кое е конкретното заявено престъпление и дали то е такова от частен характер.

Както вече беше посочено по-горе при обсъждане на правомощията на съдията-докладчик, естеството на предмета на проверката по чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК включва оценка на твърденията в тъжбата по същество, 2 доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния закон, за да ги подведе под фактическия състав на конкретно престъпление и да го квалифицира в разпореждането си. Единствено така може да се постигне предназначението на този вид съдебни правомощия - да се провежда съдебно следствие само по годни да получат осъдителна присъда обвинения, в случай, че бъдат доказани.

Настоящият съдия - докладчик намира при съобразяване на всичко посочено по-горе, изведено от обилната съдебна практика, че посочените от тъжителя С. Н. Н. от гр.Плевен в тъжбата му факти, въпреки тяхната изчерпателност, не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частноправен ред. Този извод се формира с оглед анализа на данните, изложени в тъжбата и които според тъжителя описват състава на престъпление от частен характер. Това твърдение обаче не се споделя от настоящия съд и това е така, тъй като престъпленията, преследвани по частно правен ред - с тъжба, подадена от пострадалия/пострадалите до съда са лимитативно изброени в особените разпоредби на Особената част на НК.

Така видно от съдържанието на тъжбата, частният тъжител твърди следното:

1.На първо място тъжителят сочи, че на посочена от него дата и място в град Плевен, при пресичане на обозначена пешеходна пътека бил ударен от лек автомобил с водач П. Л. Й. от с.Пелишат, обл. Плевен. Твърди, че се огледал преди да пресече пътното платно като забелязал л.а. на около 50-60 метра от него. Преценил, че автомобилът е достатъчно отдалечен, като при пресичането в последния момент с периферно зрение го видял в непосредствена близост и последвал удар.

На следващо място, ЧТ заявява, че след като бил „ударен“ от лекия автомобил, първоначално не си спомнял нищо, а впоследствие спомените му били от линейката, в която бил настанен и съответно от ЦСМП-Плевен, където му направили изследвания. Твърди, че не знае „как изглежда въпросния господин, а имената и адреса му разбрах след като получих констативния протокол…“.

По –нататък тъжителят пише, че диагнозата, която му поставили е „разкъсно-контузна рана на глава и крайници“, като имал и хематом на левия 3 крайник, който затруднявал движението му с този крак.

В заключение тъжителят сочи, че Й. управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества видно от съставения констативен протокол, с който се бил запознал.

От така описаното в детайли от страна на съда става ясно, че ЧТ С. Н. е описал в достатъчна степен в обстоятелствената част на тъжбата си действията според него на лицето П. Л., поради което самата частна тъжба, придружена съответно и от документ за платена държавна такса не се нуждае от уточняване или допълване. Същата обаче не съдържа изложение на обстоятелства за извършено престъпление от частен характер, визирано в особената разпоредба на чл.161 от НК, макар да навежда доводи за причинена лека телесна повреда.

На така описаните обстоятелства, както беше посочено и по-горе, в тъжбата е дадена правна квалификация на деянието, макар това да не е сред изискуемите от закона реквизити, а именно по чл. 130, ал. 1 от НК – лека телесна повреда.

Квалификацията на престъплението следва от данните, изложени в тъжбата и се определя от съда. От така изложените фактически обстоятелства в тъжбата настоящият съдия докладчик счита, че се извеждат признаците на престъпление по чл. 343, ал.3 пр.2 и последно, б. “а“ пр.2 вр.ал.1, б.“б“пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК. Нещо повече

- наказателният кодекс не криминализира причиняването на лека телесна повреда по чл.130 от НК по непредпазливост, а единствено умишлена такава, данни за което съдът не откри. Още повече, че пак видно от тъжбата, лицата не са се познавали и дума за умисъл категорично не може да става. Следователно се касае за престъпление, което се преследва от държавното обвинение, а не за такова, което се преследва по тъжба на пострадалия съгласно чл. 80 от НПК.

Процесуално в конкретния случай сме изправени пред хипотеза, при която липсва изрична нормативна уредба за процедиране. По-конкретно, налице е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК съдебно производство по тъжба на пострадалия, макар че в нея не се сочат факти относно състав на престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия. Липсващата нормативна уредба уреждаща правомощията на 4 съдията-докладчик в процесния случай, насочват последния да изхожда от духа на правните норми, уреждащи процедурата по делата от частен характер.

Така напр. разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК урежда правомощие, но вече за съдебния състав на етапа на съдебното заседание – да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер.

Тук се визира различен от разглеждания случай, при който в резултат на проведено вече съдебно следствие съдът установява, че се касае не за факти, подвеждащи се под състава на престъпление от частен характер, а за такива, подвеждащи се под състава на престъпление от общ характер. При така очертаната празнота в действащото законодателство, касаеща подобни случаи, съдията-докладчик прецени, че следва да се процедира аналогично на правилата по чл. 287, ал. 7 и чл. 249, ал. 1, вр. чл. 247б, ал. 3 от НПК .

Последната правна норма касае дейност по установяване от съдиятадокладчик на наличието или липсата на компетентност на съда, в това число на сезирания съд, да разгледа съответното дело, или да бъде прекратено съдебното производство, а делото да се изпрати на Районна прокуратура, в случай че се прецени наличието на данни за престъпление от общ характер.

Прекратителното разпореждане не следва да подлежи на обжалване отново по аналогия на уредбата по чл. 249, ал. 1 от НПК .

Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 247б, ал. 3 от НПК, съдията – докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НЧХД №2222/2022г., образувано по тъжба на С. Н. Н. от гр.Плевен.

Разпореждането е окончателно.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на тъжителя С. Н. Н. за сведение.

Тъжбата, ведно с приложенията към нея, да се изпрати по компетентност на Районна прокуратура гр. Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5