Определение № 1943 от 22.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1943 гр. Варна, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20233100500972 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. № 20937/20.03.2023 г., подадена от Б. С. С., действащ чрез пълномощник мл. адв. И. Н., срещу определение № 2786/06.03.2023 г. по гр.д. № 16424/2021 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 1715/10.01.2023г., подадена Б. С.

С. с искане да бъде изменено постановеното по делото Решение № 4030/19.12.2022г. в частта досежно разноските дължими от ищеца на основание чл.78, ал.3 ГПК, като се приеме, че такива не се дължат.

Жалбоподателят излага, че определението не е съобразено с правото на ЕС, в частност Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Излага, че определението на ВРС противоречи на практиката на ВКС - определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК, както и на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. Поради това жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение искането на ответника за присъждане на разноски в исковото производство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, ЕИК 202376220, чрез адв. П. П., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че 1 жалбата е неоснователна. По същество счита определението на РС-Варна за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 16424/2021 г. по описа на ВРС, е образувано по иск на Б. С. С. против "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД за връщане на сумата от 798.48 лева, представляваща сбор на недължимо заплатени суми по сключени договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

С решение № 4030/19.12.2022г. "КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 236.39 лева, представляващо платена при начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит тип кредитна линия 3-1-9842-158081 от 23.02.2018г. сключен между страните, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 236.39 лева до пълния претендиран размер от 798.48 лева, като неоснователен. С решението Б. С. С. е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 211.19 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. За разликата над сумата от 236.39 лева до пълния претендиран размер от 798.48 лева искът е отхвърлен, т.к. тази сума е била заплатена от ищеца на ТЛ.

С обжалваното определение № 2786/06.03.2023 г. е оставена без уважение молба с вх. № 1715/10.01.2023г., подадена Б. С. С. за изменение на постановеното по делото Решение № 4030/19.12.2022г. в частта досежно разноските дължими от ищеца на основание чл.78, ал.3 ГПК, като се приеме, че такива не се дължат.

Въззивният съд намира обжалваното определение на ВРС за правилно, по следните съображения:

В тази насока настоящата съдебна инстанция намира, че разглеждащият 2 състав на PC-Варна, правилно и законосъобразно, е приел, че ищецът дължи разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Изводите на ВРС за дължимост на разноските са съобразени с определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. д. с № 1085/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I- во Отделение, както и с Решение на Съда на ЕС от датата 16.07.2022 г. по преюдициалните запитвания от Първоинстанционен съд № 17, Палма де Майорка, Испания и от Първоинстанционен съд и следствие, Сеута, Испания по съединените дела с № С-224/19 и С-259/19.

Настоящият случай касае предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от страна на потребителя Б. С. С. срещу кредитора финансовата институция

"КЕШ

КРЕДИТ

МОБАЙЛ"

ЕАД за възстановяването на недължимо платени суми по потребителски кредит и договор за възлагане на поръчителство, с оглед нищожността на сключения договор за потребителски кредит, включително с оглед нищожността на съдържащите се в него договорни клаузи поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Съгласно решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. (по преюдициални запитвания от Първоинстанционен съд № 17, Палма де Майорка, Испания и от Първоинстанционен съд и следствие, Сеута, Испания) по съединени дела С-224/19 и С-259/19, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективността трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

От пар.32 от решението на СЕС от 16.07.2022 г. е видно, че предявеният иск пред Първоинстанционен съд № 17, Палма де Майорка, е бил за връщане на всички суми по потребителски договор, поради неравноправния характер на клаузи от договора. Поради това решението на СЕС е приложимо в случаите на отхвърляне на иск за възстановяване на недължимо платени суми 3 на ответника – финансовата институция. В конкретния случай отхвърлянето на иска за разликата над сумата от 236.39 лева до пълния претендиран размер от 798.48 лева е поради обстоятелството, че тази сума не е била заплатена от ищеца на ответника, а на друг правен субект. Поради това решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. е неприложимо в настоящия случай, а на ответника се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Поради това ответникът има право на разноски. Определението на ВРС, с което е отказал да измени решението в частта относно разноските е правилно.

В рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че следва да бъде потвърдено определението с правно основание чл.248 от ГПК с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените в полза на ответника разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2786/06.03.2023 г. постановено по гр.д. № 16424/2021 г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4