Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 14.11.2022, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
442/2022
Подписан
14.11.2022
В сила
14.11.2022

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.210а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68е · Закон за защита на потребителите
  • чл.68з · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68и, т. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 467/14.11.2022г. гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана касационен състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Бисерка

Бойчева при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 442 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №157 от 31.08.2022 г. постановено по АНД № 20221630200571 по описа за 2022г. на Районен съд - Монтана, с което е изменено наказателно постановление № К-000134 от 11.04.2022год. издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр.Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед №678/23.12.2021год. на председателя на КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Николай Стефанов Андреев, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00лева /хиляда/ вместо 1500,00лева /хиляда и петстотин/, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за извършено административно нарушение по чл.68в във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68з във връзка с чл.658и, т.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Касационният жалбоподател „Българска телекомуникационна компания“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я.И. в поддържаните касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, противоречие с целите на закона и необоснованост. В жалбата се излагат доводи, че административния орган е квалифицирал действията като „принуда“, но не е конкретизирал в какво се изразява тази принуда. Твърди се, че не е налице основание действията на БТК да бъдат квалифицирани като нелоялна практика, а същите са мотивирани от съображения за сигурност и предотвратяване на злоупотреби. Излага доводи за липса на нелоялна търговска практика, поради липса на елементите от нейния състав. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, както и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба

Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция ,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт Снежинка Петрова Джурджинска, която в писмено становище по съществото на делото, оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на твърдяните касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице твърдените касационни основания.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № К-000134/14.03.2022 г. срещу „БТК“ АД с ЕИК ********* въз основа на извършена проверка на 15.12.2021г. в магазин 4304 на БТК АД находящ се в гр.Монтана, бул. „Трети март“№51 и изготвен констативен протокол №К-2727800.

При извършена проверка от страна на контролните органи във връзка с подадена жалба от Галина Петрова Велчева в качеството й на наследник на починал потребител – титуляр по договор с БТК е установено, че търговеца е препятствал възможността на наследничката на потребителя да получи надвнесената сума от сметката на нейния съпруг в размер на 11,00лева след извършено плащане на предходни сметки на починалия титуляр от банковата сметка на съпруга й. По този начин в периода от 30.12.2021г. до 25.01.2022г. касатора е наложил прекомерни, несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, като е използвал нелоялна агресивна търговска практика.

Въз основа на приетите и приобщени от въззивния съд писмени доказателствени средства подкрепени от гласни такива – разпитаните свидетели е стигнал до извода за безспорна установеност на нарушението, с оглед на което и предвид липсата на основания за квалифициране на деятелността като маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН въззивния съд е изменил в санкционната част издаденото НП.

Решението на въззивния съд е правилно.

Правните изводи на районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция.

За да постанови решението си, Районен съд

– Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

Касационния състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения. Процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода на производството пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на актосъставителя – Весела Боянова Цветкова не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от административно – наказателната преписка. От друга страна АУАН и НП са съставени от компетентни лица съгл. чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвид цитираната и в НП Заповед №678/23.12.2021год. на председателя на КЗП за надлежно упълномощаване на длъжностно лице да издаде НП. АУАН е връчен надлежно на представител на касатора, като в законноустановения срок са постъпили възражения. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Както правилно е приел и районният съд, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения. Доводите в касационната жалба, че мотивите на съда са противоречиви, са неоснователни. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на атакуваното решение.

Обосновани са доводите на районния съд относно липсата на съществено нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН, обусловено от факта, че НП е издадено въз основа на АУАН, в който е посочена приетата за нарушена разпоредба на чл.68в във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68з във връзка с чл.658и, т.4 от ЗЗП, отразена и в обжалваното НП. Обосновано районният съд е приел, че деятелността на санкционираното дружество съставлява нарушение по чл.68в във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68з във връзка с чл.658и, т.4 от ЗЗП.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава

Четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговската практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики, а според предписанието на чл. 68в ЗЗП императивно се забранява използването на такива. Критериите за преценка дали една практика е "заблуждаваща", се съдържат в чл. 68д

– чл. 68ж от разглеждания специален закон. С тези текстове от вътрешното законодателство е транспонирана Директива

2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива

84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО,

98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО/Директивата).

Преди всичко, настоящата инстанция намира за необходимо да уточни, че "заблуждаващата търговска практика" по смисъла на чл. 68е ЗЗП е отделна хипотеза, различна от общата по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.

Този извод следва от логиката на националното ни законодателство, съдържащо се в ЗЗП, и на възпроизвежданото от него европейското право. При сравнителен анализ на разпоредбите на чл. 68г, ал. 1 и ал. 4

ЗОП се установява, че 68г, ал. 1 е дефинитивна, обща норма, която въвежда понятието за нелоялна търговска практика. От своя страна, ал. 4 на чл. 68г с. з. изрично постановява, че нелоялни са "заблуждаващите" и "агресивните" търговски практики. Точно такъв законодателен подход е възприет и в Директива

2005/29/ЕО. Нормата на чл. 5, § 2 дефинира нелоялната търговска практика, също както разпоредбата от националното ни законодателство (чл. 68г, ал. 1 ЗЗП), а § 4 от същата постановява, че търговските практики са нелоялни, когато за заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни съгласно членове 8 и 9 от Директивата.

Следователно при извод за наличие на заблуждаваща, респ. агресивна търговска практика, същата се счита за нелоялна ex lege, поради което не е необходимо да бъдат установявани елементите от фактическия състав на общата норма по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, респ. чл. 5, § 1

Директива 2005/29/ЕО. В този смисъл е и еднопосочната практика на Върховния административен съд (виж например решение № 6358 от 1.06.2015 г., постановено по адм. дело № 7825/2014 г., на Върховния административен съд, VII отделение) и на Съда на Европейския съюз (виж например CHS Tour Services, C-435/11, EU: C: 2013: 574, т. 48 и цитираната там практика).

Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП

"търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите