Решение № 1105 от 21.09.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3369/2026
- Вид
- Решение № 1105
- Подписан
- 21.09.2026
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- Чл.15, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123,ал.1, т.2, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.3, б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6, т.27 · Закон за движението по пътищата
- Параграф 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1105 гр. Варна, 21.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Християна Д. Елисеева като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20263110203369 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. А.
Г. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник – адвокат М. Н. от ВАК против Наказателно постановление № 26-0819-001012/04.106.2026 год. на Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор “Пътна полиция“-Варна, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 153, 39 евро /300 лева/ на основание чл.179, ал.2 вр.чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 102, 26 евро /200 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съгласно чл.57, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа дата на издаване, което в настоящият случай не е така, тъй като липсва дата на издаване на същото. Липсата на дата на издаване е посочена като съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление само на това основание.
Според жалбоподателя изложената фактическа обстановка в НП не отговаря на истината, жалбоподателят не е извършил описаните в НП нарушения. Твърди се, че той действително е извършил завой наляво, за да влезе в склад на работодателят си, но когато е извършвал маневрата, същият не е възприел движение на мотоциклет на пътя 1 в насрещното платно. Излага се предположение, че въпросният мотоциклетист се е движил с исока скорост, че когато жалбоподателят прави маневра ляв завой, не го е видял, защото мотоциклетистът все още не е бил в полезрението на жалбоподателя.
Твърди се, че за жалбоподателят е станало ясно, че има мотоциклет, който е навлязъл в крайпътния банкет едва след като е спрял в склада и друг водач на автомобил е отишъл при него, за да му каже, че има паднал мотоциклет.
Твърди се, че не отговора на фактическата обстановка, че водачът е напуснал местопроизшествие и не е уведомил компетентните служби на МВР, с което бил нарушил чл. 123,ал.1, т.2, б.„б“ от ЗДвП. Оспорва се компетентността на съставителя на наказателното постановление. Оспорва се, че водачът е допуснал нарушения на ЗДвП. Претендира се и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв.Н., която поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията по съществото на делото освен посочените в жалбата основания, акцентира, че свидетелските показания се не подкрепят от приобщения по делото видеозапис, от който ставало ясно, че не е налице отнемане на предимство, тъй като водачът е започнал маневрата, когато мотоциклетистът навлязъл в насрещното.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на наказателното постановление, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г. А. Г. е правоспособен водач на МПС за категория „В”,“СЕ“, „С“, „АМ“, „Ткт“, „ВЕ“. През годините, в периода 2000г. до м.06.2024г., срещу него били издадени общо 14 НП и 6 фиша за различни нарушения на ЗДвП. Свидетелството му за управление на МПС било отнемано за срок от 18 месеца за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД №121/2019г. по описа на РС-Шумен.
На 25.04.2026г., около 14:08ч., възз. управлявал влекач „Скания Р500“ с peг. номер ***, собственост на „***“ ООД, с прикачено към него полуремарке „Фруехауф Т 34” с peг. номер ***, собственост на същата фирма. Той се движел по път 2008, от гр. Девня в посока към гр. Варна, обл.Варна, като до километър 22 предприел извършване на маневра завой наляво към друг път, където се намирала складовата база на „***“ ООД.
Движението в участъка било двупосочно, с по една пътна лента в двете посоки.
2
Времето било ясно и сухо. Зад влекача се движел св.Г. Т. с управлявания от него лек автомобил. След св.Т. в колона от автомобили се намирал и св. П. Ш.. Междувременно в срещуположната пътна лента се движел мотоциклет „Хонда ЦБ 650 PA“ с peг. номер ***, управляван от водача К. С. Д.. Възз. предприел завой наляво без да пропусне движещия се направо в срещуположната лента мотоциклет и принудил водача му, с цел да избегне удара с влекача, да се отклони наляво и да навлезе в крайпътния банкет. Действията на възз. били непосредствено възприети от свидетелите Г. Т. и П.
Ш., който видели, че мотоциклетиста пада в канавката. Свидетелят Т. възприел, че възз. отнема предимството на мотоциклета, а св.Ш., че водачът на влекача е възприел инцидента. Въпреки това възз. продължил с управляваното от него МПС, напуснал местопроизшествието и навлязъл в складовата база. Свидетелите Т. и Ш. отишли при водача на мотоциклета, уверили се, че същият е добре, но възприели материални щети по мотоциклета. После тримата заедно се насочили към складовата база, където навлязъл възз. и поискали той да се яви на произшествието. За транспортното произшествие бил подаден и сигнал на тел. 112, като на място пристигнали служители на Сектор ПП-Варна, сред които и св. А. П.. На място впоследствие пристигнал и възз., който попълнил декларация на основание чл.188 от ЗДвП, че е управлявал товарния автомобил.
На същия ден срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП и чл.37, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, който го подписал без възражения. Възражения срещу акта били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН. Във тях административнонаказващият орган определил нарочна комисия, който след като изискала видеозаписите от охранителните камери на „***“ ООД и съобразила сведенията на очевидците приела, че АУАН е правомерен и законосъобразен.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му били наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 153, 39 евро /300 лева/ на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 102, 26 евро /200 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 11.07.2064г. и на 23.07.2026г. чрез наказващия орган той депозирал жалба срещу него пред РС-Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, ПТП, декларация, сведения, видеозаписи и др.които 3 съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни, логични, взаимнодопълващи се и найвече незаинтересовани от изхода на делото съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от очевидците Г. Т. и П. Ш.-възприели деянието на възз. и причинените от него щети по мотоциклета на пострадалия мотоциклетист. Техните показания изцяло кореспондират с останалите гласни, писмени доказателства и с приобщения по делото видеозапис, излъчен в съдебно заседание на страните по делото.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св. А. П., който е констатирал щетите по мотоциклета, установил е пътната ситуация чрез сведенията на свидетелите очевидци и декларацията на въззивника и е извършил оглед на мотоциклета.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 23.07.2026г. -видно от пощенското клеймо/, от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В т.3.11 от тази заповед началниците на групи в Сектор „ПП“ са изрично оправомощен да издават НП за нарушения на ЗДвП. Поради което и възражението в жалбата, че НП е издадено от некомпетентен орган не се възприема от съд. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при Сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото 4 наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила. Не отговаря на обективните факти по делото и че в НП няма дата на издаване. Напротив такава е изрично отразена, видно от съдържанието на този акт.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В хода на АНП са направени възражения, като след извършено разследване, комисията определена от АНО е излязла с изрично становище, че АУАН е законосъобразен и правомерен.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 153, 39 евро /300 лева/ на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства. Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при управлението на горепосочения влекач и при завиване на ляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещото се МПС-мотоциклет, управлявано от К. Д., което е довело до отклоняване на мотоциклета с цел избягване на удар с влекача и настъпването на ПТП. Налице е пряка причинно следствена връзка между нарушението от страна на жалбоподателя и настъпилото ПТП. Неоснователни са възраженията, че нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като от събраните в с.з. гласни доказателства и веществени доказателства /видеозаписа/ се установи, че в действителност въззивникът, с управлявания от него влекач е извършил процесната маневра и не е пропуснал мотоциклета, управляван от Д. в срещуположната посока, в следствие на което е настъпило ПТП. Налице е верига от преки и косвени доказателства относно авторството на деянието. Авторството на деянието и механизмът на настъпване на произшествието е установен по безспорен начин от показанията на очевидците Т. и Ш., както и от показанията на св. П., от обективните находки по мотоциклета, обективирани в протокола от ПТП и най-вече от видеозаписа, който установява, че при движение направо от мотоциклета, възз. му е отнел 5 предимството, завивайки наляво. Всички кредитирани гласни, писмени и веществени доказателства сочат, че именно възз. извършвайки маневра е отнел предимството на движещия се срещуположно и направо мотоциклет, което е било причина същият да се отклони вляво с цел да предотврати челен удар и е паднал в канавката, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети. Извършващият маневра завой на ляво при всички случаи е длъжен да пропусне тези, които се движат срещуположно. МПС движещи се в противоположна посока са били видими за нарушителя, за което свидетелстват и очевидците. Същите са възприели, че водачът на влекача е намалил, но не е пропуснал движещия се направо, а е предприел маневрата пред него.