Определение № 6368 от 19.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6368 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501574 по описа за 2026 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Ч. А. против Разпореждане № 181222/26.11.2025г. по ч.гр.д.№ 50917/2025г. по описа на СРС, 113 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

В частната жалба се поддържа неправилност извода на съда, че договорът за правна защита и съдействие от 24.07.2023г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за адвокатско възнаграждение. Сочи, че то се дължи в уговорения размер независимо от уважаването на иска за собственост по давност само за единия имот с решението по гр.д.№ 55565/2023г. на СРС, тъй като за другия имот е бил въведен в заблуждение от клиента /длъжник/ относно фактите на заявеното право на собственост, който в исковото производство признал, че не го е владял. Освен възникнало, то е изискуемо с надлежно връчена покана чрез ЧСИ за плащане, за което е представена разписка.

Съдът, след като прецени данните по делото, намира за установено следното:

С подаденото пред СРС заявление И. Ч. А. поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника Л.Я.Б. за сумата 11 500лв., ведно със законната лихва от 04.11.2025г. до изплащането, въз основа документ по чл.417, ал.1, т.3 ГПК-договор за правна защита и съдействие от 24.07.2023г. с нотариална заверка на подписите. В него е посочено, че в качеството си на адвокат с договора се задължил да осъществи процесуално представителство, защита и 1 съдействие на клиента /длъжник/ по оспорване констативен нотариален акт и нотариален акт за покупко-продажба на два недвижими имота в гр.София във връзка с право на собственост, за което образувано и водено гр.д.№ 55565/2023г. по описа на СРС, 162 състав, приключило с влязло в сила на 29.08.2025г. съдебно решение. В чл.3 от договора било уговорено адвокатско възнаграждение от 15 000лв., дължимо в срок до три дни, считано от влизане решението в сила. Отправил покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 15.09.2025г. при липса на извършено плащане.

Поради неизпълнението на 29.09.2025г. подал заявление, въз основа на което образувано ч.гр.д. № 47420/2025г. на СРС, 25 състав, и на 22.10.2025г. издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 2 500лв., представляваща част от дължимото адвокатско възнаграждение. С настоящото заявление претендира разликата от 11 500лв., ведно със законна лихва и разноски.

С обжалваното разпореждане СРС отхвърлил заявлението с мотиви, че задължението за заплащане на адвокатското възнаграждение не възниква по силата на договора, а при условие, че исковете бъдат уважени, което изрично било предвидено в чл.3. Със съдебното решение е бил уважен иска за единия имот, но за другия отхвърлен, при липса на уговаряне в договора за правна защита и съдействие отделно адвокатско възнаграждение в хипотезата на частично уважаване на исковете. Затова и по арг. от чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК обосновал извод, че договорът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съгласно чл.418 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК съдът проверява неговата редовност от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Когато вземането се основава на договор, по изричната разпоредба на чл.417, ал.1, т.3 ГПК той трябва да е с нотариална заверка на подписите, което се отнася до подписите и на двете страни.

При извършената самостоятелна проверка по чл.418 ГПК /ТР № 6/2017г./ въззивният съд констатира, че представеният със заявлението договор за правна защита и съдействие от 24.07.2023г. не отговаря на чл.417, т.3 ГПК, тъй като съдържа нотариална заверка подписа само на длъжника. Независимо, че кредиторът основава вземането си на този договор, липсата на нотариално удостоверяване подписа му съставлява нередовност от външна страна, поради която не може да служи като годно основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

След като договорът не отговаря на формалните изисквания за редовност на документ по смисъла на чл.417, т.3 ГПК произнасянето по въпроса дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане е безпредметно.

При горното, макар и по различни съображения, обжалваното разпореждане 2 като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 181222/26.11.2025г. по ч.гр.д.№ 50917/2025г. по описа на СРС, 113 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3