Решение № 55 от 23.03.2022, Административен съд - Ямбол

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 55/23.3.2022 г.

23.03.2022г., гр. Ямбол

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ямболският административен съд, трети състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Съдия:Ваня Стоянова при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 39 по описа за

2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.83, ал.6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, наричан по долу закона) по жалба на А.Г.Д. ***, действащ чрез пълномощника си адвокат В.К.

***, със съдебен адрес *** против Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ с УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на Началник РУ, Тунджа, с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Б.“, кал. 9х18 мм с № ****, на основание чл. 58, ал. 1 , т. 10 от

ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на адм.производствените правила, в противоречие с материално правни норми и в несъответствие с целта на закона. Посочено е, че в тежест на заявителя е да докаже необходимостта от осъществяване на дейност, която е от изрично посочените в чл.

58 ал. 1 т. 10 от закона. В жалбата се акцентува на обстоятелството, че оспорващия е активен турист, среща диви животни, вълци, мечки, които са застрашавали живота му. Твърди, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението е именно самоотбрана. Сочи още, че има скъп имот .

Претендира се да бъде отменен Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ с УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на Началник РУ, Тунджа по ЗОБВВПИ.

В съдебно заседание оспорващия А.Д. се явява лично и с адвокат К., редовно упълномощена, като поддържа жалбата на посочените основания и направените с нея искания.

Счита, че мотива за самоотбрана е доказан със заявлението и изложените обяснения от Д. пред адм. орган. Също така са изложени и други твърдения от негова страна, които също имат отношение.

Отделно от това, намира, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй като административният орган е бил длъжен на основание чл.83, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, да го уведомят писмено или по електронен път за наличието на непълноти в заявлението му и да му даде 30-дневен срок за отстраняването им. И в този смисъл е нарушено правото му на защита.

Освен това, твърди, че е налице още едно нарушение, тъй като административният орган е мотивирал отказа си с разпоредително писмо, което е представено в съдебно заседание. Това писмо не им е било връчено за запознаване, а е част от мотивите към самия отказ и би следвало също да се приеме, че е нарушено правото му на защита в процеса.

Иска отмяна на обжалвания отказ и присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Оспорващият Д., посочи, че притежава оръжието от 10 години и досега не е имал никакво нарушение. Едва сега възниквало хипотетичното нападение във вкъщи, при което един крадец веднага би се превърнал в нападател когато се укаже у тях.

Това е една от причините да иска оръжието си във връзка с имота, а не че самият имот е скъп и че трябва да го охранява въоръжен. Иска да охранява себе си, но самият имот би предизвикал крадци, които евентуално могат да бъдат нападатели.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Намира издаденият отказ за законосъобразен и мотивиран. Административният орган е извършил необходимите справки, допълнително сведение е снето от жалбоподателя във връзка с изложените в заявлението обстоятелства, така че с това административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 83, ал.2 от закона.

По отношение на твърдението, че не е представено писмо рег. № 3286р-1874 от 14.01.2022 г. на МВР, Главна дирекция “Национална полиция“, което е посочено в самия отказ, се твърди, че на база това писмо е извършена справка в информационните масиви на МВР за наличие на заплахи за живота, както и за наличие някакви регистрации за лицето. Такива не са установени и по този причина не е изложено такова нещо в самия отказ.

Намира свидетелските показания за противоречиви и такива, които не обосновават незаконсъобразност на постановения отказ.

Освен това счита, че е недопустимо подобен вид оръжие да се използва срещу диви животни в подобни ситуации, при условие че има други възможности за реагиране.

Акцентува на обстоятелството, че дейността с огнестрелни оръжия е изключително сериозна дейност, поради това и режима е разрешителен. Самата самоотбрана представлява една крайна мярка, приложима в случай когато лицето няма друга възможност за реакция и за защита на личността си и когато няма контрол върху конкретната ситуация. В случая от разказа на свидетелите става ясно, че са били трима, в планината. Другите не са искали разрешение, не са се почувствали застрашени по никакъв начин и самата ситуация счита, че не е била застрашаваща живота.

По отношение на имота, според процесуалния представител на ответната страна, всеки един от нас има имоти и всеки един живее в такъв. Ако по някакъв начин се чувства застрашен в този имот, счита, че има и други възможности за защита на имота и на живущите в този имот. Не намира, че това е основателна причина за издаване на разрешение за дейности.

Прави възражение по отношение на размера на адвокатския хонорар и в случай на присъждане на такъв да бъде в минимален размер.

Ответникът Началник

РУ, Тунджа, посочи, че във връзка с проверката по чл.83 от закона допълнително е дадена възможност възможност на А.Г.Д. да даде писмено обяснение за някаква друга необходимост, която не е посочил в заявлението. Той е посочил единствено същите мотиви.

Във връзка с указанието, което е вписано, това е на основание издаването на отказа във връзка с извършването на проверката във всички информационни масиви дори и с такива които той няма правомощия и възлага на негови служители за да извършват тези проверки. Това са нарушения на обществения ред, това са за престъпления и други нарушения във връзка с оръжието, за което е обосновано, че няма такива. Само мотива за издаване на разрешително не налага издаването на такова, което е постановил в отказа.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№

339200-130 от 14.01.2022 г. А.Г.Д. е поискал от началника на РУ - Тунджа при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 брой огнестрелно оръжие- пистолет марка „Б.“, кал. 9х18 мм с № ****, необходим за самоохрана.

Като мотиви е посочил, че живее в атрактивен имот, на стойност около 500 000 лева, имал добри доходи и счита, че това може да е причина за нападение над него. Освен това посочил е, че е активен турист и има срещи с опасни диви животни. Пистолетът имал сантиментална стойност за него. Оръжието е придобил като физическо лице за самоотбрана, по наследство от баща си. Притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ № 20190463443, валидно до 09.02.2022г., издадено от РУ, Тунджа.

В съставените по преписката докладни записки е посочено, че Д. живее на посочения в искането си постоянен адрес, същия е психически здрав и не се води на диспансерно наблюдение, през последните три години не е настаняван на задължително лечение в здравно заведение или заведение за отрезвяване, спрямо него не е издавана заповед по ЗЗДН и в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ-метална каса със секретно заключване, закрепена неподвижно, като мястото за съхранение е утвърдено с протокол.

От извършената проверка в масивите на АИС-МВР за последните пет години не са установени молби или сигнали постъпили от Д., касаещи застрашаване на живота и здравето му.

В тази връзка е направен извода, че изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота и здравето на заявителя и заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана не е доказана необходимостта му, поради което на основание чл.58, ал.1, т,10 от ЗОБВВПИ е счетено за необосновано.

Направен е извод, че на А.Д. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

По подаденото заявление е постановен обжалвания в настоящото производство Отказ рег. № УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на Началник РУ, Тунджа.

По делото като свидетели са разпитани Н. Ж., който заяви, че с оспорващия се познават от деца и ходят много често заедно и с И. по пещери, по заслони. Миналата година в края на август в началото на септември, ходили заедно до **, до едно село П., за да видят една там една църква, известната с капитан Петко, а и И. казал, че иска да вземе **ски камъни няколко квадрата за къщата. Отишли до селото. Попитали в селото къде може да отидат на заслон и да останат, за да нощуват там. Отишли на заслона, събрали дърва, запалили огън. Към 1-2 часа след като се стъмнило, започнал вой на вълци. Този път вълците наближили, защото почнали да им светят очите и да вият. Питал А., носи ли оръжието, ако се наложи да го използва. Той казал, че го носи. Видял вълците, не са ги удрял, смята, че от огъня и светенето с прожектори са изчезнали.

Били тримата с бус, който оставили в селото, далеч и нямало как си тръгнат с него след като чули воя на вълците.

Заяви, че той лично няма оръжие.

Свидетелят И. В. заяви, че са приятели тримата с А. и Н.. Хобито им било да правят излети, пикници на всякъде. Ходили из планини, на море. Потвърди за ходенето до с. П., близко до **, и си прекарали една вечер там навън, чули вой на вълци, видели светещи очи. Нападение на вълци не е имало. Заяви, че няма оръжие.

В съдебно заседание беше попълнена адм. преписка с писмо рег. № 3286р-1874 от 14.01.2022 г. на МВР, Главна дирекция “Национална полиция“, във връзка с указания за извършване на проверки на територията на цялата страна по ЗОБВВПИ и издадените по този ред разрешения.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред

Административен съд Ямбол е Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ с УРИ-33920-1508/31.01.2022г. на Началник РУ, Тунджа, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана-пистолет „Б.“, кал. 9х18 мм с № **** на А.Г.Д.

***, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Тунджа към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.