Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 26.06.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 526/2026
Вид
Решение № 251
Подписан
26.06.2026
В сила
22.07.2026
Състав
Димитър Христофоров Кирилов

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Плевен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20264430200526 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. М. И., с ЕГН: ********** от гр. Плевен, чрез адв. М. М. от АК-Плевен, против Наказателно постановление № 25-0938001239 от 22.04.2025г. на **** група в ОДМВР гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя С. И. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева, за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. М. М. от ПАК.

Административнонаказващият орган **** група в ОДМВР гр. Плевен, 1 сектор „Пътна полиция“ - Плевен, редовно призован, представител не се явява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН.

АУАН Серия GA бл. № 3942510/04.04.2025г. бил съставен на жалбоподателя С. М. И. за това, че на 01.04.2025г. около 07:40 часа в гр.

Плевен, на ул. ****, докато управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.

№ **** /негова собственост/ при движение на заден ход, за да обърне посоката си на движение, без да се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен – като не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС – се удря в сградата зад превозното средство, като удря и деформира водосточна /тип улук/, като вследствие на удара реализирал пътнотранспортно произшествие с материални щети по сградата и по автомобила си. Сочи се в акта, че като участник в ПТП не спрял и не установил последиците от същото, като не останал на място и не е уведомил компетентните органи на МВР за настъпилото ПТП. Сочи се още, че настоящия АУАН се съставя по сигнал с номер № ***г. С горепосочения АУАН Серия GA бл. № 3942510/04.04.2025г. на С. М. И. били вменени нарушения на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН Серия GA бл. № 3942510/04.04.2025г. бил подписан от жалбоподателя без възражение.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление № 25-0938-001239 от 22.04.2025г. на **** група в ОДМВР гр.

Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен с Заповед №8121з1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя с което на жалбоподателя С. И. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от 2

ЗДвП; на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева, за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите А. М. Б., Л. К. Н., П. М. М., ценени от съда като обективни и логични, и съставения АУАН Серия GA бл. № 3942510/04.04.2025г. /л.5/, Сигнал от П. М. М. /л.7/, НП № 25-0938-001239/22.04.2025г. на **** Група към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен /л.9/, справка за нарушител/водач /л.10-12/, протокол за ПТП № ***г., ведно със снимков материал /л.13-14/ и заповед на АНО; застрахователна преписка № **** от „****“ АД, документи по застрахователна претенция № **** по полица ГОА **** от „****“ АД, ведно със снимков материал към нея.

От показанията на свидетеля А. М. Б. се установява, че в сектор „Пътна полиция“ Плевен е получена преписка с видеозапис, на който се вижда лек автомобил такси, което е написано в АУАН, като водачът, за да обърне посоката си на движението, удря улук – водосточна тръба и нанася материални щети, както и по автомобила също в задната част имало щети, при което напуска мястото на произшествието по данни на видеото. Свидетелят Б. в своите показания твърди, че охлузването по автомобила е отговаряла на височината, където е ударена водосточната тръба. Видеозаписът е предоставен от *** „Пътна полиция“ Плевен – П. М..

От показанията на свидетелката Л. К. Н. се установява, че АУАН е съставен в сградата на „Пътна полиция“ – Плевен, във връзка с образувана преписка по повод постъпил сигнал за случилото се. Свидетелката Н. не е свидетел на самото нарушение, а само на съставянето на АУАН от колегата й А. Б. във връзка с постъпилата преписка.

От показанията на свидетеля П. М. М. се установява, че същият живее на ул. ****. На 01.04.2025г. или 02.04.2025г. забелязал, че една от водосточните тръби на кооперацията, в която живее близо до гаража му е смачкана. На срещуположния имот се намирала камера за видео наблюдение, като при преглед на записа от камерата, ясно се видяло, как на 01.04.2025г. в 07:42 часа, таксиметров автомобил, с рег. № ****, при маневра движение на заден ход, за да обърне посоката на движение се удря в улука, след което потегля в неизвестна посока. Поради тази причина свидетелят М. подал сигнал до сектор „Пътна полиция“ – Плевен, какъвто е реда, да се извърши проверка, 3 за да се установи, кой е водача и съответно да се вземе отношение и да се издаде протокол за ПТП. Свидетелят М. не може да каже дали водача на таксиметровия автомобил е разбрал или не за ситуацията.

Жалбоподателят И. бил извикан в сектор „Пътна полиция“ – Плевен за съставяне на АУАН.

Съдът като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от приложените по делото АУАН Серия GA №

3942510/04.04.2025г. и

Наказателно постановление

№

25-0938001239/22.04.2025г. на **** група в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, като въз основа на изложената в акта фактическа обстановка жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.123, ал.1, т.1, от ЗДвП, като при същата фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е налице виновно извършено деяние, за което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя С. И. с административно наказание – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, както и за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП му е налочил глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият 4 орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Следва да се установи по безспорен и категоричен начин, както обективните елементи на нарушението, така и субективният елемент, които се явяват част от основанието за налагане на административното наказание. В случай, че се установи липсата на който и да е от двата елемента-обективният или субективният на нарушението, издаденото НП се явява незаконосъобразно, поради противоречие на материалния закон.

С обжалваното НП е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, според която законова норма „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие“.

Следва да се отбележи, че жалбоподателят С. И. е санкциониран и за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - Наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1. Във процесното наказателно постановление административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят е санкциониран, за това, че не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС, при движение на заден ход, която санкционна норма не отговаря.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган неправилно е 5 приел, че деянието на жалбоподателя С. И. е съставомерно, поради това наказателното постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По отношение на наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в произшествие.

В случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от него автомобил е ударил със задната си част водосточната тръба. Констатирани са щети в следствие на удара по сградата и автомобила, изразяващи се в деформирана водосточна тръба тип улук и според показанията на свидетеля А. Б. в задната част на лекия автомобил охлузване на тази височина, поради което настъпилия удар е бил лек и не може да се приеме, че жалбоподателят е усетил.

Предвид горното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита, поради което в тази част постановлението следва да бъде отменено. От доказателствата по делото не се установява, че жалбоподателят е разбрал за случилото се между управлявания от него лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № **** и водосточната тръба на жилищната сграда. В този смисъл са и обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание, където същият твърди, че не е разбрал за произшествието. В тази връзка следва да се посочи, че в резултат на ПТП-то са били причинени леки материални щети съгласно описаното в акта и постановлението.