Решение № 76 от 02.04.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е №76 град Шумен, 02.04.2020 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря Т.

Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия гр. д. №373 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба подадена от Д.Ж.Д. *** против Прокуратурата на Република България. По делото се излага следната фактическа обстановка: С постановление за привличане на обвиняем от 31.07.2012 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че приел дар, който не му се следва и поискал дар от 4000 лв., който не му се следва от Н.Г. и С.М.. За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 г. и глоба до 5000 лв. Престъплението е тежко по смисъла на чл.

93, т. 7 от НК. По това обвинение бил внесен обвинителен акт с вх. №858 по описа на ШОП за 2012 г. по ДП №59/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Шумен на 11.04.2014 г. С разпореждане № 219/17.04.2014 г. ищецът бил предаден на съд, вследствие на което било образувано НОХД №134/2014 г. по описа на Окръжен съд - Шумен. След проведени множество съдебни заседания по делото - на 17.11.2014 г., 18.11.2014 г., 14.11.2014 г. 17.11.2014 г, 18.12.2014 г. и др., в крайна сметка наказателното преследване било прекратено с постановление за прекратяване на досъдебното наказателно производство вх. № 347/2015 г. на ШОП.

Мотивите на представителя на държавното обвинение за прекратяване били свързани с липса на достатъчно доказателства за извършеното престъпление. Твърди, че посоченото производство рефлектирало върху живота му до степен на кошмар. Повдигнатото обвинение дошло по време, когато бил служител на Община Ш., на длъжност Директор на дирекция „* “. След повдигане на обвинението срещу него, със заповед № 48-2343/23.08.2012 г., на Кмета на Община Ш.бил временно отстранен от работа, считано от 23.08.2012 г. до приключване на наказателното производство. Бил преназначен на длъжност „Главен експерт * II степен КДА — 9 НИВО“ 27.08.2012 г. Това ищеца преценява като понижение в длъжност, тъй като преди това бил държавен служител като директор на дирекция, а след това бил назначен на длъжността главен експерт. Това рефлектирало върху размера на получаваното трудово възнаграждение в нетен размер, не само заради разликата в основното трудово възнаграждение, но и заради факта, че като държавен служител не му се удържали осигуровки, а на длъжността главен експерт, вече по трудов договор, му били правени удръжки за негова сметка. Това довело до имуществени вреди за периода от 23.08.2012 г. до освобождаването от тази длъжност. Обвинението било повдигнато малко след сключване на гражданския брак на ищеца със съпругата му К.Д.(сключен през м. май 2012 г.) и в момент, в който на последната предстояла медицинска оперативна интервенция - 31.07.2012 г. След задържането ищецът не получавал информация за състоянието на съпругата си, независимо, че настоявал да получи такава. Твърди, че срещу него бил упражняван силен психически тормоз от страна на множество служители в районното управление - полицаи, разследващи и др. Казано му било, че ако не си признае, срещу него ще бъде използвана цялата полицейска машина и ще бъде „смачкан“. Били изказани множество заплахи срещу него и семейството му. По това време очаквали със съпругата си раждане на двете им деца, родени през септември същата година (2 месеца след повдигнатото обвинение). Тези дни и месеци били изпълнени с много тревога, напрежение и стрес за ищеца. Твърди, че не можал да се наслади на най-ценните и важни мигове в живота си - младоженството и раждането на децата си, не успял да участва пълноценно и в тяхното отглеждане в ранната им възраст. Сочи, че обществото било настроено срещу него, бил наричан измамник, мошеник, престъпник, рекетьор.

В местните, а дори и в националните медии имало статии, за това, че бил задържан за подкуп, като материалите включвали и негови снимки. Усещал масово негативно отношение на хората към него, открито се говорело, че е подкупен и корумпиран, което продължавало и до днес. Колегите му на работа и приятелите му започнали да го отбягват. Показността на предприетите от страна на прокуратурата действия срещу ищеца, довело до уронване на престижа на ищеца в обществото. Появили се негативни за него публикации в местни печатни и електронни издания, като вестник „Шуменска заря“, вестник „Топ новини“, Дарик нюз, Шум.бг и др. Твърди, че независимо от прекратяването на производството представител на прокуратурата твърдял, че престъплението, за което е повдигнато обвинението било действително извършено, но не било възможно да се докаже.

Сочи, че по този начин се усилвал ефекта на неодобрение в обществото и така той в качеството на обвиняем понесъл още по-тежки последици от случилото се.

Намира, че са нарушени негови конституционни права, а именно да бъде считан за невинен до доказване на противното, като в случая се касаело за грубо незачитане на това * от представител на държавното обвинение, както и за уронване на доброто име на ищеца пред обществеността.

Намира, че справедливото обезщетение за настъпилите неимуществени вреди за това изявление на прокурор биха били в размер на 50 000 лв. Ищеца сочи, че към онзи момент бил и член на * партия в Ш.като заемал длъжността зам.-председател на Общинския съвет на * - Ш.към момента на повдигане на обвинението срещу него.

Имал над 10 години партиен стаж и бил възприеман добре от членовете на партийната организация. Бил инвестирал време и средства в развитието и усъвършенстването си чрез участие в различни обучения, семинари, партийни форуми и др. Винаги бил избиран със солиден брой гласове за член на различни ръководни органи. Към настоящия момент продължавал да е член на *, но отношението към него вътре в организацията коренно се променило. По негов адрес се говорели неверни твърдения, произтичащи от неоснователно повдигнатото обвинение - че е подкупен, нечестен, корумпиран и други. В крайна сметка всичко това рефлектирало и върху развитието му в политически и обществен план,тъй като имал амбиции за израстване. Вярвал, че може да бъде избран за председател на партията в Ш., планирал да участва в номинации за издигане на кандидат за кмет от * на Община Ш.като счита, че имал големи шансове за това. След уронването на доброто му име обаче тези амбиции не можели да се реализират. Твърди, че партията, в която членува като най-стара действаща партия в страната ценяла високо морала, като за повечето от членовете в * след повдигнатото му обвинение вече не притежавал необходимия морал за заемане на високи обществени и партийни длъжности. Намира, че отношението към него е драстично променено като преобладава негативното такова – като към корумпиран човек. Към момента на повдигане на обвинението бил студент по * трета година във ВТУ „*“ гр. В.Т.. Повдигнатото обвинение обаче довело до прекратяване на обучението му. В следващите почти три години след повдигане на обвинението бил ангажиран с организиране на защитата си по делото, бил силно притеснен, което било пречка за продължаване на образованието му. В крайна сметка загубил студентските си права и не завършил това образование.

Планирал да се ориентира кариерно в сферата на юридическите науки, но след повдигнатото обвинение, това загубило смисъл, тъй като с повдигнато обвинение не би имал възможност да работи като юрист. Ето защо моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в грубо незачитане на конституционни права, а именно *то му да бъде считан за невинен до доказване на противно, което било нарушено с изявление на прокурора по делото, че е виновен, въпреки прекратяване на производството, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - морални вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 10 000 лв., като пропусната полза формирана от разликата между възнаграждението, което би получавал на заеманата длъжност Директор на *в община Ш.за периода от 23.08.2012 г. до прекратяване на договора му с община Ш.през 2015 г. и реално заеманата длъжност на главен експерт.

От страна на представител на Прокуратурата – Прокурор от ОП – Шумен е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че претенциите са допустими, но недоказани по основание и размер. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства относно твърдените неимуществени вреди в личен, професионален и здравословен план, които са в безспорна пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение по наказателното производство. Твърди, че цитираните думи на представител на прокуратурата, с които се обосновава претенцията по т.1 от диспозитива на ИМ са извадени от контекста и не са основание за търсене на отговорност. Намира, че останалите вреди са свързани с действия на служители на МВР, а не на Прокуратурата – задържането, отправените заплашителни думи, невъзможността да се срещне със съпругата си. Твърди, че спрямо ищеца в нито един момент от привличането му в качеството на обвиняем до прекратяването на наказателното производство не е вземана мярка за неотклонение или налагана друга мярка за процесуална принуда от страна на прокуратурата.

Ищецът е използвал в пълен обем *то си на защита в наказателното производство, като Прокуратурата в т.ч. и наблюдаващият прокурор не е ограничавал свободното му придвижване, личните му контакти, професионално развитие и възможност да се обучава. Сочените медийни публикации не са инициирани от прокуратурата, поради което не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България за евентуалните негативни последици за ищеца в следствие на публичното им обсъждане. Твърди, че претенцията не попада в предметният обхват на чл.2, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Сочи, че не е налице нито една от хипотезите по посочения законов текст, тъй като воденото наказателно производство срещу ищеца не е прекратено на основанията посочени в горепосочения текст от ЗОДОВ - по чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, а тъй като прокурора е приел, че обвинението не е доказано - по чл.243, ал.1 т.2 от НПК. Оспорва се иска за обезщетяване на неимуществени вреди по размер. Твърди се, че според възприетото в т. II на ППВС №4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.

2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди (Решение №832/10.12.2010 г., гр.д №593/2010 г., IV ГО на ВКС). Сочи, че претенцията на ищеца е изключително завишена и не съответства на настъпилите вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи.

Намира, че ищецът претендира обезщетение, равняващо се на около 20 годишен доход на лице за страната към този период, който размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ, тъй като към 2015 г. средния годишен доход на е 5147 лв. Оспорва претендираните вреди от 10 000 лв., формирани като разлика между възнаграждението което ищецът би получавал на заеманата от него преди 23.08.2012 г. длъжност, като държавен служител в Община Ш.и възнаграждението получавано от същия в периода от 27.08.2012 г. до 09.11.2015 г. по трудов договор с Община Ш.. Твърди, че не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата по тази искова претенция, тъй като възможната разлика между двете трудови възнаграждения не е в резултат от действията на прокуратурата и органите на досъдебното производство, а в следствие на взетото от ищеца решение, да сключи трудов договор с Община Ш.с предложените му условия за работа и трудово възнаграждение и да го изпълнява до 09.11.2015 г., когато е прекратен по взаимно съгласие, много след като наказателното производство водено срещу него е било прекратено - 22.04.2015 г. намира, че в много голяма степен с поведението си ищеца е допринесъл за настъпилите вреди и желае да се приложи чл.5 от ЗОДОВ. Намира претенцииите за неоснователни поради липса на доказателства, които да установят направените в производството твърдения. По отношение на претенцията за лихви прави възражение за изтекла погасителна давност.