Решение № 23 от 12.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Г. М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000224 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 88/ 17.07.2023 г. по т.д. № 182/ 2022 г. по описа на ОС – Плевен ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на А. Ц. Ц. сумата 180 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата 4 140.60 лв. – застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, от настъпилото на 09.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – смъртта на И. Л. Ц., настъпила на 22.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди и върху сумата 1 837.18 лв. – имуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 13.07.2022 г. до окончателното издължаване, а по отношение на сумата 2 303.42 лв. – имуществени вреди – от датата на депозиране на ИМ на 30.11.2022 г. до окончателното заплащане. Исковата претенция на Ц. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до 250 000 лв. като частичен иск от иск с общ размер 500 000 лв. е отхвърлена като неоснователна. С решението ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на С.

Ц. К. сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 09.02.2022 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – смъртта на И. Л. Ц., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП - 13.07.2022 г. до окончателното издължаване, като искът й за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. като частичен иск от иск с общ размер 200 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

1

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

ЗД „Бул Инс“ АД обжалва решението в осъдителната му част по отношение на двете ищци, като излага съображения за неправилност и необоснованост на акта. Съдът изобщо не обсъдил направените от него възражения и не уважил доказателствените му искания, при което допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. По делото не била доказана пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на дъщерята и внучката на ищците, защото причинените й травми по своя медико-биологичен характер не били опасни за живота й, а било установено, че тя се разболяла от COVID-19, вследствие на което получила остра дихателна и сърдечна недостатъчност, довели до леталния изход. Т.е. счита, че връзката между травмите от ПТП и настъпилата смърт не е пряка, а е опосредена от заразата й с Ковид-19. Изводите на вещото лице – лекар били противоречиви и не съответствали на приложената медицинска документация и конкретно на протокола за аутопсия. Сочи, че своевременно оспорил заключението на съдебно-медицинската експертиза и направил искане за повторна такава, но съдът не уважил искането му. По отношение на решението по иска на С. Ц. К. прави оплакване срещу извода на съда, че тя е материално легитимирана да претендира обезщетение за вреди. Поддържа, че не е налице предвиденото според тълкувателната практика на ВКС изключение, обуславящо присъждане на обезщетение, а отношенията между баба и внучка са били нормалните, традиционно присъщи на тази родствена връзка. Ако й било дължимо обезщетение, то следвало да намери приложение разпоредбата на § 96 вр. чл.493а КЗ. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло или да бъде намален размерът на присъдените обезщетения. Претендира разноски за производството.

А. Ц. Ц. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до претендирания размер от 250 000 лв.

Съдът правилно анализирал относимите към определяне размера на обезщетението обстоятелства, но неправилно определил паричния еквивалент на вредите, като присъдил занижено обезщетение. Ангажирани били доказателства, че след инцидента и особено след смъртта на детето й здравословното й състояние силно се влошило, хроничните й заболявания се обострили, като психическото напрежение и стрес са създали неблагоприятен фон за тяхното протичане. Вещото лице е дало заключение, че в близко бъдеще ще й се наложи да пристъпи към хемодиализа, а към датата на жалбата тя вече е поставена на такава три пъти седмично, което сочи на влошаване на състоянието й. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да уважи иска й в пълния заявен размер. Процесуалният представител претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв.

С. Ц. К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.

Правилно съдът приел, че между нея и починалата й единствена внучка е съществувала изключителна, особено близка връзка, но счита, че присъденото й обезщетение е занижено и не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливост. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да уважи иска й в пълния заявен размер. Процесуалният 2 представител претендира разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв.

Всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна със становище за нейната неоснователност.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства: И. Ц. на 23 г. – дъщеря на ищцата А. Ц. и внучка на ищцата С. К. е пострадала при ПТП на 09.02.2022 г. като пътник в автомобил Ауди А4 с рег.№ ВР9*****, управляван от А. Г.. Механизмът на ПТП е изяснен от заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза: Водачът управлявал автомобила със скорост 131,4 км/ч и на излизане от ляв за него завой завъртял кормилния кръг на волана в посока, обратна на часовниковата стрелка, под ъгъл по-голям от 7 градуса, при което движението на МПС се променило в дъга на ляв завой, ходовите му гуми навлезли върху северния банкет и автомобилът се ударил в ствола на крайпътно дърво.

Вследствие на действащия ударен импулс купето на автомобила получило хоризонтална и вертикална ротация и се разцепило на части, които са намерени в различни участъци, северно от пътното платно. Като причина за настъпване на ПТП вещото лице сочи поддържаната от водача висока скорост и действията му чрез органите за управление (скоростния лост, кормилен кръг на волана, педала на газта и спирачката), довели до отклоняване на направлението на управляваното от него МПС под ъгъл по-голям от 7 градуса. Според експерта при движение с разрешената за дадения участък скорост 90 км/ч или по-малка и своевременно предприето ефективно спиране към момента на отклонение водачът би имал техническата възможност да спре преди крайпътното дърво и да предотврати настъпилото ПТП. Водачът, чиято отговорност за управлението на процесното МПС е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗД „Бул Инс“ АД, е загинал при реализираното ПТП, което е обосновало прекратяване на образуваното ДП № ЗМ-45/ 2022 г. Вследствие на удари от или върху елементи на купето на автомобила и тежко сътресение на тялото при падането му върху земната повърхност на И.

Ц. са били причинени множество травматични увреждания: гръдна травма – множествени счупвания на ребра, контузия на бял дроб, излив на кръв в плевралното пространство, навлизане на въздух подкожно; коремна травма – контузия на слезката, излив на кръв зад 3 гръбната коремница; счупване на лявата подбедрица и изкълчване на ляво коляно; гръбначна травма – компресионно счупване на гръбначни прешлени. След инцидента тя е била откарана в УМБАЛ “Д-р Г.Странски“ ЕАД гр. Плевен в много тежко състояние в травматично-хеморагичен шок, с дихателна недостатъчност. В продължение на 42 дни лекарите са провеждали медикаментозно и оперативно лечение – тя е била поставена на белодробна вентилация (ИБВ) за целия престой в заведението, извършени са й били седем операции: за обработка и възстановяване на увредените съдове на левия долен крайник, за ампутация на крайника над коляното поради настъпили тромбози и впоследствие гангрена, коремни операция по повод кръвоизлив и впоследствие при настъпил перитонит и перфорация на сигмата. Независимо от лечението състоянието й е било персистиращо тежко и на 22.03.2022 г. Ц. е починала. Съгласно заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза причина за смъртта на И. Ц. е полиорганна недостатъчност, причинена от генерализирана контузия на тялото, травматичен бял дроб, ОДССН, мозъчен оток, на фона на инфекция от Ковид-19 и двустранна интерстициална пневмония. Вещото лице е съобразило данните от аутопсията на трупа й.

Видно от посоченото в протокола, констатирано е възпаление на белите дробове – дифузна двустранна интерстициална пневмония, травматичен пулмонит и плеврит, некрози на белодробния паренхим в зоната на травмата на счупените ребра, усложнения от травмата – респираторен дистрес синдром при възрастни в хроничен стадий, на фона на доказана Ковид-инфекция. Установено е, че в болнично заведение на пострадалата са й били проведени три теста за Ковид-19 – на 11.02.2022 г. тестът е бил позитивен, след това съответно на 21.02.2022 г. и на 14.03.2022 г. – негативен. Вещото лице е посочило, че при постъпването си в болничното заведение Ц. е била заразена с вируса, което не означава, че е била болна, нито има информация тя да е боледувала от тежка форма на инфекцията. Според него на тази инфекция не може да се отдаде самостоятелно значение за настъпване на сърдечно-съдовата и дихателна недостатъчност, а тя може да се разглежда само като неблагоприятен фон за травматичното заболяване. Изяснило е, че усложнения в протичането на травматичното заболяване при пострадалата и дихателната недостатъчност са резултат от получените при ПТП увреждания – счупени ребра, разкъсване на плеврата и навлизане на въздух подкожно, контузията на белия дроб, изливът на кръв в плевралното пространство, както и шокът. Категорично е в заключението си, че смъртта на Ц. не се дължи на ковидна инфекция.

Поради оплакванията на застрахователя за допуснато от ОС – Плевен процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането му за допускане на повторна експертиза с оглед несъгласие и оспорване на приетата такава и поддържане на възражението му за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на И. Ц., пред ВТАС е допусната и приета повторна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза от вещо лице лекар интернист-пулмолог. Вещото лице е направило подробен анализ на обективните данни от проведените на пострадалата рентгенови изследвания, описаното състояние на белите й дробове още при приемането й и проведеното лечение и дава заключение, че в нито една рентгенография на бял дроб по време на хоспитализацията 4 й няма рентгенови данни, на базата на които да е възможно да се постави диагноза Ковидпневмония. Лекуващите лекари също не са счели, че пострадалата има активна Ковидинфекция, въпреки изолирането на вирусната РНК, защото в терапевтичната схема за лечението й не са използвани специфични медикаменти за лечение от Ковид-19, какъвто медикамент за България бил Ремдесевир. Посочило е, че промените, интерпретирани като пневмония, са установени две седмици след положителния ПСР, а според наблюдаваната динамика на рентгенови промени при Ковид-19, тогава промените се резорбират, а не се появяват. Излага, че при нея било невъзможно да се използват клинични критерии за поставяне на диагноза Ковид-19, тъй като тя през цялото време е била на изкуствена белодробна вентилация. Експертът е категоричен в заключението си, че причината за настъпилата остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност е състоянието на белия дроб вследствие на гръдната травма и настъпилият поради нея възпалителен процес.