Решение № 179 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20203100900996 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.

Образувано е след определение № 260350/07.08.2020 год., постановено по т.д.№ 499/2020 год. на ВОС, с което е разделен предявения от „МАЛИНЕЛИ“ ООД, ЕИК 103047668, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ № 1, ет.1, ап.1, срещу „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, ЕИК 201490598, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Мария Луиза“, № 24, вх.Б, ет.3, ап.13, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 82 500 лева, представляваща договорна неустойка по чл.7.1 от договор за продажба на стоки от 06.12.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 ЗЗД, платими по банкова сметка на ищеца IBAN: *******, BIC:

*** – „Банка ДСК“ АД.

Искът е основан на твърдения за наличие на облигационни отношения между страните въз основа на сключен на 06.12.2018 год. между ищеца, като купувач и ответника, като продавач, договор за покупко-продажба на зърно – пшеница, реколта 2019 год., по силата на който договор ответникът е поел задължение да прехвърли на ищеца, в срок до 31.07.2019 год. собствеността върху приблизително 1000 т. пшеница от български произход, реколта 2019 год., опаковка 100 % насипно, по предварително определени от страните по договора качествени показатели. Сочи се, че в изпълнение на 1 договореностите между страните ищецът е заплатил на ответника авансово сума в размер на 275 000 лева. Твърди се, че според чл. 4.1 от договора ответникът е следвало да достави стоката в срок до 31.07.2019 год., както и да осигури минимална доставна норма от 300 м.т. на денонощие, а в срок до 01.05.2019 год. – да фиксира окончателната цена за тон пшеница, според която цена да се изчисли окончателното количество стока, което е следвало да се достави.

Ищецът излага, че според чл. 7.1 от договора, при недоставяне от страна на продавача в срок на договореното количество пшеница – договорът се прекратява като продавачът дължи връщане на получените суми и неустойка в размер на 30 % от общата договорена цена.

Сочи, че продавачът не е изпълнил нито едно от задълженията си по договора – по чл. 4.1 и чл. 6.1, като едва през периода 19.09.2019 год14.10.2019 год. е доставил на ищеца зърно на стойност 92 419.60 лева, с което, макар и три месеца след изтичане на договорения срок и падеж по чл. 4.1 от договора за продажба, е покрита само част от главницата на сумата по авансовото плащане от 275 000 лева. Поради невъзможност да достави останалото количество пшеница, с нотариална покана от 08.11.2019 год., ищецът е поканил продавача в седемдневен срок да заплати сумата от 182 580.40 лв., представляваща разлика между доставената стока от 92 419.60 лева и заплатената главница по договора, както и законна лихва забава, ведно с неустойка в размер на 30 % върху цялата сума по договора от 06.12.2018 год.

Поради бездействие на продавача, ищецът е уведомил ответника, че като заложен кредитор пристъпва към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложеното имущество, след което ответникът е превел сумата от 185 353.72 лева, както следва: на 17.12.2019 год. – сумата от 100 000 лева, на 14.01.2020 год. – сумата от 40 000 лева, на 10.02.2020 год. – сумата от 42 636.40 лева, а на 27.02.2020 год. – 2 990.32 лева, представляваща лихва за забава, но не е погасил задължението си за неустойка по чл. 7.1 от договора, равняваща се на 82 500 лева.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че предвидената неустойка в размер на 30 % от пълната платена авансова цена е предвидена в чл. 7.1 от договора като санкция за пълното му неизпълнение в случай на неговото прекратяване, а не при частично изпълнение, каквото е налице от ответника. Излага, че частичното изпълнение се изразява в частичната доставка на стойност 92 419.60 лева, което е прието от ищеца, поради което и не е настъпило основание за дължимост на неустойката. Последното се установява и от невключването й в разчетите на ищеца. Развива доводи за неоснователност на иска и поради стойността на получената стока, която ведно с претендираната неустойка, 2 определена върху пълната стойност на авансовото плащане, без да се отчита стойността на приетата доставка, излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна и санкционна функции.

Излага и доводи за недопустимо кумулиране на неустойката и полученото обезщетение за забава, като с последното същият счита, че е удоволетворен за вредите от забавата. Оспорва и твърдението за претърпени от ищеца вреди, като последица от конкретното неизпълнение от негова страна на договора.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова м о л б а , с която изразява становище по доводите на ответника за неоснователност на иска. Оспорва твърдението за частично изпълнение на предмета на договора, като твърди, че доставката на стока на стойност 92 491.60 лева е била царевица, а не пшеница. Сочи, че тази доставка е съставлявала част от връщане на платената авансова цена поради пълно неизпълнение на всички задължения по договора, след прекратяването му, а не изпълнение по договора, прието от купувача, макар и закъсняло. Излага хронологията в отношенията между страните по повод процесната сделка, като оспорва твърденията на ответника за противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави. Позовава се на претърпените от него вреди, изразяващи се в неустойка, дължима към трето лице поради неизпълнено задължение на ищеца за доставка на пшеница, заплащане на лихвен разход по сключен целеви револвиращ кредит и пропусната полза - нереализирана търговска печалба.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен писмен отговор, в който поддържа твърденията си за прието частично изпълнение на договора чрез доставката на зърно, а не на царевица. Оспорва твърденията на ищеца за извършените погасявания от ответника, както и твърденията за преки вреди и пропуснати ползи. Навежда твърдения за липса на причинна връзка между вредите от договора за кредит и неизпълнението на ответника, както и това да е свързано само с поведението на ответника. В тази връзка оспорва и датата на представените документи.

В съдебно заседание на 16.03.2021 год., след направени от ответника уточнения, е прието за разглеждане възражение за прихващане, отправено от „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД с претенция, в случай че съдът приеме за основателeн предявения иск да се допусне съдебно прихващане със сумата в размер на

2 990.32 лева, представляваща законна лихва върху главницата по договор от 06.12.2018 год. в размер на 275 000 лева, платена от ответника на 27.02.2020 год., като платена без основание.

В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител адв. В., моли за постановяване на решение, с което да се уважи предявения иск и да се присъдят сторените по делото разноски.

3

В о.с.з., ответникът не се явява и не се представлява, но същият, чрез пълномощника си адв. М. Д. с молба вх.№ 9718/21.05.2021 год., подадена по електронната поща, моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана и присъждане на разноски.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 104/27.01.2021 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно между страните, а и видно от представените по делото писмени доказателства е, че същите са страни и по договор за покупкопродажба на зърно – пшеница от 06.12.2018 год., по силата на който ответникът се е задължил, в качеството си на продавач да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач собствеността върху приблизително 1000 тона пшеница от български произход реколта 2019 год. в насипно състояние (чл. 1.1 и чл. 2.1) срещу задължение на купувача да заплати (прогнозна) цена в размер на 275 000 лева (чл. 6.1). В същия член е уредено окончателната цена за тон да се фиксира от продавача в срок до 01.05.2019 год., като според нея да се изчисли и окончателното количество стока, предмет на договора.

Съгласно уговорките на раздел VI. „Цена и начин на плащане“, купувачът се е задължил да заплати по банков път на продавача авансово прогнозната цена от 275 000 лева веднага след представяне на извлечение от ЦРОЗ за вписване на особен залог върху собствени на купувача движими вещи в полза на продавача. Договорен е срок за доставка и изпълнение в периода от 01.07.2019 год. - 31.07.2019 год.

Страните са се договорили, че ако след извършеното плащане на прогнозната цена от страна на купувача, договореното количество пшеница не бъде доставено от продавача в срока на договора, същият се прекратява, а продавачът дължи връщане на получените суми и неустойка в размер на 30 % от общата договорена цена на сделката (чл. 7.1).

Безспорно установено по делото е авансовото заплащане на прогнозната цена по договора в размер на 275 000 лева от страна на ищеца по сметка на ответника, както и липсата на изпълнение на задължението на последния за доставка на пшеница в срока на договора.

Установено по делото е и обстоятелството, че след изтичане срока на договора, в периода 19.09.2019 год. – 14.10.2019 год. ответникът е доставил на ищеца стока на стойност 92 419.60 лева, за което по делото са приложени фактури под № 633/19.09.2019 год., № 635/24.09.2019 год., № 654/08.10.2019 год. и № 657/14.10.2019 год., в които е описано доставено количество царевица реколта 2019 год. на ищцовото дружество.

4

Видно от приложена по делото нотариална покана с рег.№ 5401/2019 год., том II, № 91, на нотариус Борис Василев с рег.№ 124 при НК, връчена на ответника на 08.11.2019 год., ищецът е поканил последния в седемдневен срок от получаването й да върне главница по договора за продажба на пшеница в размер на 182 580.40 лева, след приспадане на доставено зърно на стойност 92 419.60 лева, ведно със законната лихва за забава, както и неустойка в размер на 30 % върху цялата сума по договора.

Не се спори между страните, а и видно от приложените по делото платежни нареждания е, че ответникът е превел на ищеца сумата в общ размер от 185 353.72 лева, както следва: на 17.12.2019 год. – сумата от 100 000 лева, на 14.01.2020 год. – сумата от 40 000 лева, на 10.02.2020 год. – сумата от 42 636.40 лева, а на 27.02.2020 год. – 2 990.32 лева, представляваща лихва за забава.

По делото е приложен и договор № BWht12-052019/09.05.2019 год., сключен между ищеца в качеството му на продавач и „АГРОС 98“ ООД в качеството му на купувач, с предмет продажбата на 2000 мт пшеница в периода 15.07.2019 год. 15.09.2019 год., като отново в чл. 7.1 от договора е предвидена неустойка в размер на 30 % от стойността на стоката в случай на неизпълнение от страна на продавача. В съответствие с посочената разпоредба и поради заявена невъзможност от страна на продавача за доставката на 1071.970 мт пшеница с Анекс № 1 от 30.09.2019 год. ищецът се е задължил да заплати на „АГРОС 98“ ООД неустойка в размер на 94 869.34 лева, представляваща 30 % от стойността на недоставената стока.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза ищецът е усвоил по договор за револвиращ кредит „Партньор“ № 2018623/18.06.2018 год., приложен по делото, сума в общ размер на 438 700 лева за периода от 30.11.2018 год. – 30.06.2020 год., от която сумата в размер на 258 673.12 лева е била платена на ответника на 07.12.2018 год. Лихвеният разход по кредита върху сумата от 275 000 лева от датата на заплащането й от ищеца до датата на исковата молба вещото лице изчислява в размер на 11 533.64 лева.