Решение № 2591 от 07.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от А. Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330114348 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. М. Д., ЕГН ********** срещу „ЧАЛЕ” ЕООД, ЕИК 115796294, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ №145, ет.6. ап. 16, представлявано от Ч. Б. К., чрез адв. М.

А..

Предявен е иск по член 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, претърпяна на ***г. от наследодателя й М. П., с ЕГН **********, в резултат на която е настъпила смъртта на същия. Претендира се законна лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на разноските.

Твърди се, че наследодателят на ищцата е бил в трудовоправни отношения с ответника, възникнали на основание сключен трудов договор от *** г., като заемал длъжност *** с обичайно работно място- *** в гр. ***. В деня на злополуката синът на ищцата е следвало да застъпи нощна смяна, за времето от 19.00 до 07.00 часа. М. живеел в село ***, обл. П. и за да се придвижи до работата ползвал личния си автомобил, като в същия ден потеглил с колата си, пътувайки по ***. В района на км. 134 800 колата му била застигната и ударена с висока скорост от л.а. марка***, с рег. № ***, като синът на ищцата загинал на място. За пътния инцидент бил съставен КП за ПТП по описа на ОД на МВР ***, а с разпореждане от ***г. на ТП на НОИ Пловдив злополуката е призната за трудова по см. на член 55, ал. 2 от КСО. Твърди се, че след смъртта на своя син ищцата е преживяла 1 изключително тежко загубата му, тъй като отношенията им били основани на особена близка взаимна привързаност, обич и изключителна емоционална и душевна близост.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. М. А., с който се взема становище за недопустимост на иска, респ. за неговата неоснователност.

Релевират се възражения за погасяването на иска по давност, както и че злополуката не била трудова. Оспорва се обстоятелството, че смъртта на М. е трудова злополука като се оспорват констатациите в Разпореждане № ****г. на ТП- НОИ Пловдив и Протокол № ***от ***г. на НОИ, ТП- Пловдив, както и твърденията, че мястото на инцидента:„на територията на автомагистрала „ ***" при 134 км.“, представлява „обичайния път при отиване на работа” по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО.

Оспорва се представеното към молбата разпореждане №***г. на ТП на НОИ П., доколкото същото не било надлежно връчено, респ. не е влязло в сила. Излага се правоизключващо отговорността на работодателя възражение по чл.201, ал. 1 от КТ, доколкото пострадалият е причинил умишлено увреждането.

При условията на евентуалност се релевира възражение по чл. 201, ал.2 от КТ за принос на пострадалия с 99 % за настъпването на злополуката, изразяваща се в това, че пострадалият се е движил с лекия с автомобил „***”, модел „***”, с peг.№ ***, шофирайки в пияно състояние по автомагистрала ***, в тъмната част от деня, в лентата за принудително спиране със скорост около 55км/ч., предприе майки маневра тип „смяна на лентата”, с отклоняване наляво и навлизане в дясната лента за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да прецени пътната обстановка и движещият се по магистралата автомобил „***”, модел „***”, с peг. № ***, управляван от Е. Б. Г.. Касателно причинените неимуществени вреди - болки и страдания се прави възражение за липса на привързаност и близост в отношенията между ищцата и наследодателят й. Оспорват се изцяло като неверни твърденията за отношенията между наследодателя и ищцата описани в исковата молба, понеже ищцата има още две дъщери които всъщност са и опора, а със сина си М. не е била в добри отношения.

Евентуално в случай, че се присъди обезщетение, се прави възражение за намаляване на дължимото обезщетение с размера на получените суми от ищцата по сключените договори за застраховане на работниците, обезщетения по обществено осигуряване и от застраховки, както и от други фондове за обезщетения и др., във връзка с настъпилата смърт на наследодателя й М. М. П..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Страните не спорят, че между починалия М. М. П. е работил по трудово правоотношение при ответника, като е заемал длъжността *** в бензиностанция *** в град ***, където е работил на смени –дневна и нощна. Не е налице спор, че ищцата е негова майка и законна наследница. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Като се изходи от това, че неимуществените 2 вреди са неизмерими в пари, а увредената е майка на починалия работник, същата съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, е сред кръга на лицата, които имат право на неимуществени вреди, като негова възходяща.

С влязло в сила разпореждане № ***г. на осн. член 60, ал. 1 от КСО настъпилият с починалия инцидент е приет за трудова злополука. Не са ангажирани доказателства за оспорване на разпореждането. Според Протокол за трудова злополука № ***г. около 18 часа и 15 минути на ***г., М. П. е управлявал по автомагистрала „***“ личния си автомобил „***“ рег. № ***, с цел придвижване по обичайния си път от дома си в с. *** до работното си място в гр. ***. Като според КП за ПТП с пострадали лица № ***г., съставен от ***ПТП при ОД на МВР – гр. П., с-р ***на ***г., около 18 часа и 10 минути при 134+800 км на автомагистрала „***“ е възникнало ПТП с два автомобила, като един от участниците е починалия. С оглед на това по отношение на ответното дружество е налице хипотезата на член 200, ал. 1 КТ и същото носи отговорност за претърпените вследствие на злополуката вреди. Отговорността му е гаранционна и обективна, поради което , като работодател на починалия, дължи обезщетението, независимо от това дали вредите са настъпили от виновно действие на негови работници или служители, от такива действия на трети лица или пък от действията на пострадалия работник или служител. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. В този смисъл съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението.

От показанията на ***Р. М. се установява, че отношенията между майка и син били близки и стабилни. Живеели заедно в една къща в с. ***, като М. много й помагал. След инцидента А. се затворила, не искала да разговаря и се вижда с никого. От разпита на св. П.

Д. става ясно, че М. и майка му живеели на отделни етажа в една къща в с. ***, като не бил чувал починалия да се грижи за майка си, понеже самият М. не можел да се грижи за себе си. Казва, че майката на М. му била споделила, че повече не може да го издържа и че й било дошло до гуша от него, и затова взела решение да го остави сам да се оправя. Следва да се подчертае това, че обстоятелството, че ищцата не е помагала финансово на сина си не може да бъде критерий за нарушени емоционални връзки, доколкото починалият е пълнолетен и е можел сам да се грижи за финансовото си състояние.

От изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице Д. К. става видно, че след смъртта на сина си ищцата е развила остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията в рамките на траурно събитие. Нарушената адаптация при ищцата се изразявала в емоционални симптоми тревожност, понижаване на самооценката, психическа и физическа умора, снижен емоционален резонанс и усещане за празнина. Към момента на извършване на експертизата при Д. били налице негативни преживявания като епизодично безсъние, тъга и ситуативно провокирани спомени от съвместни преживявания.

3

Експертът не е установил симптоми на ПТСР. Според проведеното освидетелстване в резултат на съдебно психиатрични преглед вещото лице отчита процес на пълно възстановяване на психологичното равновесие у подекспертната. По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че не е доказан факта, наведен от ответника, че ищцата и починалия не са поддържали тясна и силна емоционална връзка.

Дори и да се приеме, че между майка и син не е имало такава връзка, това обаче еднозначно не води до заключение, ч е връзката е била изцяло прекъсната и заличена, доколкото съществуващата биологичната връзка по житейски начин обосновава логичен извод, че без съмнение смъртта на М. е оказала отрицателно въздействие върху емоционалното състояние на ищцата, тъй като напълно естествено е при прекъсване на такава връзка завинаги, това да е породило скръб, болка и страдание. Последното се потвърждава и от свидетелските показания и от експертизата.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на пострадалия работник, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на член 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса за ищцата от настъпването на смъртта, отношенията на пострадалия с ищцата, страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищцата, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. В този смисъл съдът като съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и като оцени тяхното значение и тежест определя размер на обезщетението в размер на 100 000 лева. За да определи горепосоченият размер съдът взе предвид, че починалият е бил лице в трудоспособна възраст (45 годишен) и че е споделял едно домакинство с ищцата. Трудовата злополука е увреждане за обезвредата, за което отговаря работодателят по силата на закона. Върху паричното обезщетение се дължи лихва за забава, чийто начален момент е денят на увреждането (арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) относно изпадане в забава при деликт, приложим в случаите н а член 200 КТ, предвид липсата на специална правна норма.

По възраженията за умисъл и допусната груба небрежност от починалия работник.

Работодателят би могъл да се освободи от тази отговорност само в предвидения в чл.

201, ал. 1 от КТ случай, а именно, когато пострадалият работник или служител е причинил умишлено увреждането/смъртта си/. В последния случай обаче злополуката не би могла да бъде квалифицира като трудова, поради което работодателят трябва да релевира това възражение в производството за признаване на злополуката за трудова. Не се установяват по делото извършени от страна на починалия действия и бездействия, с които същият е целял умъртвяването си, с оглед на което съдът намира възражението за умисъл за недоказано и неоснователно. умисъл .

4

Относно възражението за допуснатата груба небрежност от страна на пострадалия, съдът намира следното:

Съобразно установената съдебна практика, при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС по реда на член 290 ГПК, напр. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г. о., и др., съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му или живота му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените правила за безопасност. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.