Решение № 5241 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5241 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.а при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №

20231100105377 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск на Л. Б. И. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, за присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища и тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което на 22.02.2023г. в гр.София, движейки се по левият тротоара на ул. „Екзарх Йосиф“, посока на движение от ул. „Веслец“ към ул. „Сердика“, непосредствено след № 20, попаднала с десният си крак в дупка образувана от разрушена тротоарна повърхност – счупени плочки, в резултат на което загубила равновесие, залитнала и паднала върху десния си крак, при което получила травматично увреждане: „Фрактура на трета ходилна кост вдясно“, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането - 22.02.2023г., до окончателното и изплащане.

В исковата молба твърди, че в резултат на травмата претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания с голям интензитет. Претърпял множество медицински изследвания и интервенции, продължителен период на обездвижване на крайника с гипсова имобилизация и такъв на възстановяване и рехабилитация, в голяма част от който не можела да се обслужва изцяло самостоятелно и задоволява ежедневните си нужди, поради което била поставен в зависимост от помощта на трети лица. Претърпяла и увреждания на психиката.

Изживяла отрицателни емоции на страх, отчаяние, безпомощност, спад в самочувствието и неудовлетвореност.

Твърди, че вредите са претърпени в резултат на неизпълнение на задължението на ответника, като собственик на общинските пътища – булеварди, улици и прилежащи тротоари, включително по местонастъпване на инцидента, да ги обезопаси и осигури безпрепятственото преминаване на пешеходци по тях.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА счита исковете за допустими, но неоснователни.

Оспорва механизма на твърдяната увреда, наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените травматични увреждания и неимуществени вреди, а в евентуалност оспорва последните по интензитет и проявление.

В евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който не съобразил поведението си с пътните условия, като не проявил нужното 1 внимание и не следил за евентуално намиращи се пред него препятствия, предполагащи настъпване на процесния инцидент, с което поставил сам себе си в риск. В евентуалност възразява, че ищцата страда от заболявания, които са станали пряка причина за инцидента.

В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.

Претендира искът да бъде отхвърлен или уважен но в редуциран размер.

Третото лице помагач на страната на ответника „ДВЛ“ ЕООД изразява становище за неоснователност на иска.

Възразява, че ул.“Екзарх Йосиф“, на която се твърди да е настъпил инцидента не е била възложена на „ДВЛ“ ЕООД за абонаментна поддръжка, видно от Приложение 6 към Договор за обществена поръчка с рег.индекс № СО19-ДГ55-359/31,05,2019г.

Възразява и, че възложените чрез директно възлагане с Възлагателно писмо изх. № СОА22-ВК08-9887-2/04,07,2022г. на Зам.кмет на СО ремонтни работи на ул.“Екзарх Йосиф“, не са изпълнени включително и към момента, поради причина независеща от „ДВЛ“ ЕООД.

Причина за неизпълнението е, че

Столична Община отложила изпълнението на възложения ремонт, поради необходимост от корекция на кореновата система на дърветата находящи се на ул.“Екзарх Йосиф“, което е в правомощията на Дирекция „Зелена система“ към Столична Община, и която корекция все още не е договорена и изпълнена.

В евентуалност оспорва иска с възражения идентични с изложените от ответника.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

От заключението по приетата първоначална и допълнителна СМЕ се установява следното: В резултат на инцидента от 22.02.2023г., като пряка и непосредствена последица ищеца е получил травматични увреждания: „Фрактура на трета ходилна кост вдясно“. След инцидента е получила спешна медицинска помощ. Лечението е било консервативно – гипсова имобилизация за 45 дни, след което се провежда физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Възстановителният период е протекъл обичайно – за 3-4 месеца. Към момента счупената ходилна кост е зарастнала, но е получено спадане на надлъжният свод на ходилото, т.нар. плоскостъпие. Ищцата е търпяла болки и страдания с голям интензитет първите 15,20дни, когато започва процесът на зарастване, като постепенно с времето са намалявали. При промяна на времето и по голямо натоварване могат да се появят болеви синдроми, които могат да се купират с аналгетични и провИ.възпалителни медикаменти. Поради полученото плоскостъпие ищцата трябва да ползва при всяко ходене ортопедични стелки. Съгласно заключението ищцата няма здравословни проблеми по отношение опорно двигателния апарат.

От показанията на свидетеля И.К.С. се установява, че е племенница на ищцата.

Когато се случил инцидента била с ищцата. Двете се движели от пожарната нагоре по ул.“Екзарх Йосиф“. Било към 21-22ч. вечерта, тъмно, но нямало поледица и сняг и времето било хубаво. Свидетелката не знаела ищцата да има проблеми със зрението или да носи очила. В един момент, както си вървели леля и се спънала или кракът и попаднал някъде, загубила равновесие и паднала на коляното на десния си крак. Казала, че крака много я болял. Свидетелката я повдигнала, но тя не могла да се изправи и стъпи на крака от болки.

Глезенът и ходилото я болели много. Кракът започнал леко да се подува. Свидетелката се обадила на такси и я откарали в болницата. Там и направили снимки, намествания и се оказало, че кракът е счупен. Сложили и гипс до коляното и така се прибрали. Двете не живеели заедно. Ищцата била месец – месец и нещо с гипса, като на втората, третата седмица в болницата и сложили столче отдолу на крака. Не можела да се движи самостоятелно и се обслужва, включително да се изкъпе и пазарува с гипса. Не излизала извън апартамента. Излизала само със свидетелката и много се страхувала пак да не падне.

Имала болки даже след свалянето на гипса. Трябвали и два три месеца след свалянето на гипса за да се възстанови и започне да се движи без патерици, защото глезенът и кракът 2 били много подути. Ходила на рехабилитация един месец. И сега много се страхувала, като се движи сама вън да не падне.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, протИ.правно поведение на лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Съдът намира заключенията по приетата първоначална и допълнителна СМЕ за обективни и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Цени показанията на разпитаният свидетел И.К.С. при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира, като дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротИ.речиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключението по СМЕ, свидетелските показания и събраните писмени доказателства приема за установено, че процесния инцидент е настъпил при следният механизъм:

На 22.02.2023г. в гр.София, движейки се по левият тротоар на ул. „Екзарх Йосиф“, посока на движение от ул. „Веслец“ към ул. „Сердика“, непосредствено след № 20, попаднала с десният си крак в дупка образувана от разрушена тротоарна повърхност – счупени плочки, в резултат на което загубила равновесие, залитнала и паднала върху десния си крак, при което получила травматично увреждане: „Фрактура на трета ходилна кост вдясно“.

Съдът, въз основа гласните доказателства и изявлението на третото лице, съобразно което ремонтни дейности на ул.“Екзарх Йосиф“ не са извършвани приема за установено, че на мястото на инцидента е била налице неравност на тротоара – необозначена или сигнализирана по надлежен начин, съставляваща опасност за преминаващите пешеходци особено в тъмната част на денонощието, станала причина ищеца, при придвижването си да загуби равновесие, и да падне, в резултата на което, като пряка и непосредствена последица е получено процесното травматично увреждане.

Възражението за съпричиняване е останало недоказано: Задължение на общината е да поддържа общинските пътища и тротоари във вид, който е годен за ползването им по предназначение, без наличие на неравности по тях, които да изискват при преминаване проява на внимание от пешеходците, което да им осигури самосъхранение и възпрепятства смонараняване. Не е установено и, че съществуващата неравност на повърхността на тротоара, станала причина за инцидента е била забележима при проява на обикновено внимание или да е била обозначена по подходящ начин така, че ищеца при проява на необходимото внимание да е могъл да я избегне. Недоказано е останало и, че ищцата страда от заболяване на опорно двигателният апарат или намаляване на зрението, което и е попречило да види и избегне съществуващата на пътя неравност. Със заключението по СМЕ е установено обратното – че няма заболявания или намаляване на зрението, способствали да не забележи препятствие по пътя.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено и, че ищеца е търпял твърдените болки и страдания в със сочения интензитет. Претърпял е медицински изследвания и интервенции, обездвижване на крака чрез фиксация с гипс до коляното за период повече от месец. Търпяла е лечебен и възстановителен период от 3-4 месеца, значителна част от който не е могла да се обслужва и придвижва самостоятелно, с което е била поставена в зависимост от помощта на трети лица, и значителен период 15-20 дни, през който е търпяла болки с голям интензитет. Търпяла е и период на раздвижване и рехабилитация, през който безспорно болките са били значими. Без съмнение е получила и поражения на психиката. Изпитвала е отрицателни емоции по повод травмата, които 3 обичайно съпътстват травматични увреждания по вид и степен идентични с процесното.

Към момента има остатъчни последици – плоскостъпие, което изисква постоянно носене на ортопедични стелки. Вероятно е да търпи болки при промяна на времето и претоварване.

Тротоарите представляват част от земното платно, на осн. Пар. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. От своя страна земното платно е част от пътищата, съгласно чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Улицата и тротоара по местонастъпване на инцидента са общински път – публична общинска собственост, на основание чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Съгласно чл. 11 от Закон за общинската собственост /ЗОС/ имоти и вещи общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в общинските пътища, както и тяхната поддръжка е задължение на СТОЛИЧНА ОБЩИНА. Следователно отговорност за настъпване на твърдените вреди носи последната или вредите са претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, включително неравности по пътя.

Поради изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по справедлИ.ст – чл. 52 от ЗЗД. СправедлИ.стта е етична ценностна норма, която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд справедлИ.стта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на обезщетение по справедлИ.ст е възстановяване на нещата по начин и ред, който изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението, което процесния инцидент е оставило в жИ.та на ищеца или в конкретният случай съобрази следното: касае се за жена на 71 години към датата на инцидента; в резултат на инцидента е получила травматични увреждания, довели до интензивни болки и страдания за продължителен период, като за значителна част от него се придвижвала изключително с помощни средства, през който е била поставен в зависимост от помощта на трети лица.