Решение № 23156 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23156 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110141332 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 01.09.2025 г., подадена от О.З. против Л.И. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2019,18 лева – непогасен остатък от заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от 23.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 19.06.2023 г., в с. Мрамор, на територията на складова база на Д.П.Г., водачът на МПС марка М., модел А., с рег. № *** - В.Б. предприел маневра за паркиране без да съобрази разположението на паркираното МПС - валяк с рег.

№ С 07116, в резултат на което по собствена вина реализирал пътнотранспортно произшествие. За настъпилото ПТП бил съставен и подписан Двустранен Констативен протокол за ПТП, в който била посочена вината на Б.. МПС - валяк с рег. № *** било застраховано по застраховка „Каско“ към ищеца, а МПС марка М., модел А. било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ответника.

Вследствие на удара на валяка били причинени вреди. Била образувана щета № ***, изготвени били опис на щетите и ликвидационен акт, въз основа на които на собственика на увреденото МПС било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 9579,18 лева и 15 лева – ликвидационни разходи.

Ищецът предявил тази сума за плащане пред ответника, който в срока за това изплатил сумата от 7575 лева. Сумата от 2019,18 лева останала дължима и ищецът счита, че следва да му бъде заплатена. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС марка М., модел А., наличието на застраховка „Каско“ по отношение на МПС - валяк с рег. № ***, 1 изплащането на обезщетението от страна на ищеца, заплащането от него на сумата от 7575 лева, механизма на ПТП, причинната връзка между него и вредите, противоправното поведение на водача на МПС марка М., модел А..

Оспорва действителната стойност на вредите. Излага съображения относно наличието „тотална щета“, което обстоятелство следвало да бъде съобразено при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 36578 от 02.09.2025 г., и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 27.10.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите относно наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на отговорността на водача на МПС марка М., модел А., наличието на застраховка „Каско“ по отношение на МПС - валяк с рег. № ***, настъпването и механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между него и причинените на МПС - валяк с рег. № *** вреди, вината и противоправното поведение на водача на МПС марка М., модел А., изплащането на сумата от 9594,18 лева от страна на ищеца и изплащането на сумата от 7575 лева от страна на ответника.

С оглед отделените като безспорни обстоятелства, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже размера на действителните вреди по застрахованото имущество.

Като писмени доказателства са приложени опис – заключение по щета № ***/23.06.2023 г., както и калкулация по претенцията, съгласно която щетите по застрахованото имущество са оценени в размер на 9579,18 лева.

По делото е допусната до изслушване съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че към датата на ПТП размерът на щетите по застрахованото имущество - валяк Н. с рег. № *** възлиза на 9966,68 лева. Изложени са данни, че действителната стойност на валяк Н. с рег. № *** към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 9780 лева, съответно вещото лице е дало заключение относно наличието на тотално щета. Уточнило е, че при наличие на тотална щета размерът на обезщетението за вредите по валяк с рег. № *** е на стойност от 7335 лева, а стойността на запазените части възлиза на 2445 лева.

При изслушване в съдебно заседание на 27.10.2025 г. на заключението по допуснатата по делото САТЕ се установява, че вещото лице погрешно е приело информацията относно действителната стойност на застрахованото имущество на база счетоводни документи, поради което счита, че дадената стойност е занижена. В тази връзка, съдът е поставил допълнителен въпрос на експертизата, а именно: „Каква е действителната средна пазарна стойност на увреденото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие?“

От приетата по делото допълнителна съдебна автотехническа експертиза се установява, че съгласно дадения от вещото лице първи вариант, действителната средна пазарна стойност на увреденото МПС е в размер на 2

9780 лева, а според втория вариант - действителната стойност на валяк Н. с рег. № *** към датата на застрахователното събитие възлиза на 14 800 лева.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице по втория вариант за определяне на действителност стойност на увреденото МПС, доколкото приема същото за обосновано, всеобхватно и компетентно изготвено.

При изслушване на заключението на вещото лице в съдебно заседание на 24.11.2025 г. същото е посочило, че не е налице тотална щета.

При съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение във връзка с наличието на тотална щета на увреденото имущество. Според чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В заключението си вещото лице е посочило, че действителната стойност на процесното МПС, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 14 800 лева, от което следва че стойността необходима за възстановяване на щетите по автомобила, вследствие от процесното ПТП, съгласно данните в експертизата (9966,68 лева), не надхвърля 70% от действителната стойност на автомобила, поради което не се установява наличието на тотална щета, т.е. не следва да се определя стойност на запазените части на автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредите има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Размерът на претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да надвишава действителната им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване на действителната стойност на щетите по автомобила в размер на 9966,68 лева и изплатеното от страна на застрахователя обезщетение на стойност от 7575 лева, следва че непогасеният остатък от дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 2391,68 лева, поради което претенцията на ищеца за сумата в размер на 2019,18 лева следва да бъде уважена изцяло.

3

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът.

От представения по делото списък по чл. 80 ГПК се установява, че ищецът претендира присъждането на следните разходи: 80,76 лв. за държавна такса; 200 лв. – депозит за САТЕ; 100 лв. – депозит за допълнителна САТЕ, както и 579,28 лв. за адвокатско възнаграждение с начислено ДДС.

Представените по делото писмени доказателства удостоверяват сторените от ищеца разходи в претендирания размер, поради което в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на разноски на обща стойност от 960,04 лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л.И., ЕИК ***, да заплати на О.З., ЕИК ***, на основание чл.

411 КЗ, сумата от 2019,18 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща непогасен остатък от дължимото застрахователно обезщетение по щета № ***, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 19.06.2023 г., от което са последвали вреди по застраховано при ищеца имущество по сключен договор за застраховка „Каско+“, с предмет - валяк Н. с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № 44022220000473/20.06.2022 г.

ОСЪЖДА Л.И., ЕИК ***, да заплати на О.З., ЕИК ***, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 960,04 лева, представляваща стойност на извършените в хода на делото разноски.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4