Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1379 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1620/2023
Вид
Решение № 1379
Подписан
23.11.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова, мл.с. Марина Кирилова Семова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. Варна, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100501620 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД против Решение № 1485/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5649/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от В. Р. Д. срещу „Дженерали Застраховане“ АД частичен иск в размер от 10 лв. (десет лева) от сумата в общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „***“ с peг. № ** в резултат от реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се моли за отмяна. Въззивникът намира, че неправилно в решението си ВРС е определил общият размер, необходим за възстановяване вредите по процесния автомобил, да възлиза на 541,84 лева. Позовава се на заключението на вещото лице, според което не била налице категорична причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди.

Отделно от това, оспорва промяната на отговорите на експертизата по задачи № 3 и № 4, направена от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. Приемайки и 1 кредитирайки променените експертни отговори се счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Въззивникът намира, че вещото лице е извършило оглед на автомобила, без да му е била поставяна такава задача и е обосновало отговорите си на база твърденията на ищеца, които не били подкрепени от останалите доказателства.

Въззивникът оспорва произхода на претендираните вреди. Счита, че липсва съответствие между претендираните и причинените увреждания по ищцовия автомобил, тъй като не съвпадат по размер, интензитет и местоположение на уврежданията на другия участник в ПРП - автомобила на въззивника. Въззивникът оценява обезвредата на увреждането, настъпило за увредения автомобил да възлиза на стойност 30 лева. Намира за найдостоверен вариант за възстановяване на вредите, посоченият от вещото лице – вариант № 5 от задача 2 на експертизата. Счита, че след като застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 125.72 лв. на ищеца на 06.04.2022г., с това е изпълнил напълно задълженията си.

Въззиваемата страна В. Р. Д. депозира отговор на въззивната жалба, с който моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че размерът на реалната стойност на вредата по процесния автомобил е правилно определена със САТЕ. След приспадане от претендираната сума в размер на 541,84 лева на извънсъдебно платената сума в размер на 125,72 лева, дължимото неудовлетворено обезщетение се посочва да възлиза на 416,12 лева, поради което частичният иск се счита за основателен.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

Представили са писмени становища, в които поддържат изложените доводи и искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:

Пред Варненски районен съд е предявен осъдителен иск от В. Р. Д. срещу „Дженерали Застраховане“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и калник заден десен на собствения на ищеца лек автомобил „***“ с peг. № ** в резултат от реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, Пазар „Младост 1“, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „**“ с рег. № **, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата молба, че за описаните щети била образувана застрахователна преписка № 211141369 и му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 125,72 лв., докато действителният размер на вредите възлизал на 816,10 лв., 2 поради което счита, че застрахователят следва да му заплати разликата между тази сума и доброволно заплатената такава, или сумата от 690,38 лв.

В отговора на исковата молба ответникът признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и водача на лек автомобил „**“ с рег. № **, действаща към датата на ПТП, и изплащането на обезщетение в размер на 125,72 лв. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички посочени щети по собствения на ищеца лек автомобил Отделно оспорва иска по размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения частичен иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Варненският окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е спорно наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и водача на лек автомобил „**“ с рег. № **, действаща към датата на ПТП, образуването на застрахователната преписка № 211141369, както и изплащането на обезщетение по нея в размер на 125,72 лв. на дата 06.04.2022 г.

Спорни пред въззивната инстанция са механизмът на настъпване на процесното ПТП, респ., че уврежданията по автомобила са резултат от твърдяното застрахователно събитие и са настъпили по описания в исковата молба начин, както и размерът на дължимото обезщетение.

По делото е извършен оглед на приложените в преписката по образуваната щета и приобщени към доказателствата снимки на увредения автомобил и на причинилия увреждането автомобил „**“ с рег. № ** с участието на вещото лице инж. Й. М.. Установено е, че на третата снимка се вижда лекотоварен автомобил **, който е без охлузване по калника в бялата му част, а има конкретно охлузване по ролбара. Ролбарът е в черен цвят, мръсен, леко ръждясал с единично прохлузване по продължението на самия ролбар. На четвъртата снимка се вижда бронята на процесния лек автомобил „**“, отбелязана е черна част на колче, в края на третата негова бяла част, което отбелязване ориентировъчно съвпада с чертата, която има на л. а. „**“. На петата снимка са видни двата автомобила в заден план с поставени колчета до задна лява част на л. а. „**“ и задна дясна част на „**“, като в горната част на третия бял участък от колчето на джипа отново се забелязва черно отбелязване. На тринадесетата снимка се виждат детайлно издиранията, които са в задна лява броня и по калника на автомобила, където се виждат множество абразивни следи и отнемане на част от боята и може би наслагване на друга боя в диапазон на около 30 см.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата от 3 първоинстанционния съд САТЕ, няма категорична причинно-следствена връзка между процесното събитие, а именно удар от задна дясна част на движещият се товарен автомобил „**", тип „пикап" (протриване на объл, хоризонтален, черно боядисан, гладък предмет/ролбар) и настъпилите вреди с абразивен предмет/стена, отнемащ покритието на бронята и калника характер на л.а.„**". Уврежданията на процесното МПС – л.а. „**", изразяващи се във вдлъбнатина и ожулвания по задния ляв калник и задна броня лява част, не съответстват в цялост на настъпилото събитие. Вдлъбнатината би могла да е получена при страничен натиск над бронята, ведно с отлагане на черна хоризонтална повърхностна следа, от боята на контактната повърхност на т.а. „**", като ясно се вижда, че вдлъбнатината е с център в усилената част на бронята, при самия й буфер, разположен над отложената черна хоризонтална следа.

При разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че непосредствено преди заседанието е извършило оглед на автомобила на ищеца, при който е установило, че заден ляв калник е с фини издирания, които са категорично различни от снимковия материал.

Било му обяснено, че детайлът е полиран и от всички издирания, които са видни на снимковия материал, били останали 3-4 драскотини, които могат да бъдат коригирани единствено с боядисване на детайла. На въпроса, по какъв начин е бил издран заден ляв калник, на вещото лице било обяснено, че тези фини издирания са от калобрана на белия пикап. Според вещото лице има възможност тези издирания по калника и по бронята да настъпят от калобрана, ако той е бил кален и съответно ремонта на автомобила да се сведе до боядисване на заден ляв калник и боядисване на задна лява броня. В тази връзка вещото лице е изложило устно допълнителен вариант за определяне на стойността на необходимия ремонт на задна броня и заден ляв калник като е посочило стойност на ремонта на бронята 326,42 лева и на калника – 215,42 лева или общо 541,84 лева.

Съставът на въззивния съд намира, че от приетото по делото заключение на вещото лице не може да се направи извод за настъпване на всички описани вреди по собствения на ищеца л.а. „**" по описания в исковата молба начин. Анализът на приетия по делото снимков материал и изложеното от вещото лице в приетото заключение не води до несъмнен извод, че вдлъбнатината на задната броня на процесния л.а. „**" е причинена от съприкосновението с **-а, което се твърди да е охлузване. Видно е, че черната хоризонтална повърхностна следа по бронята на **-а съответства на нивото на ролбара монтиран в задната част на т.а. „**" (объл, хоризонтален, черно боядисан гладък предмет), съответно може да е причинена от съприкосновението на двата детайла. Съвсем различно е положението с центъра на вдлъбнатината на задната броня на л.а. „**", който видно от мащаба, зададен с поставените на снимките колчета, се намира на височина от около 60 см. от земята, докато ролбара е на височина от около 45 см. В заключението си ващото лице е категорично, че вдлъбнатината би могла да е получена при страничен натиск над бронята, което сочи на друг механизъм на настъпване на ПТП. Наличните ожулвания по калника на л.а. „**" не съответстват на гладката повърхност на калобрана и развитата от вещото лице в съдебно заседание теза, базирана изцяло на твърдения на ищеца при извършен оглед преди 4 заседанието, не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства – снимков материал и писменото заключение на вещото лице. От съществено значение е и обстоятелството, че при огледа на автомобила същият вече е бил ремонтиран, което обективно не позволява да се направи извод за съответствието на описаните увреждания с твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. От друга страна, приетите по делото веществени доказателства – снимки на двата автомобила непосредствено след завеждането на щетата – дават ясна и точна представа за вида и характера на уврежданията. Именно на този снимков материал вещото лице е базирало приетото по делото писмено заключение.

Ето защо, съставът на въззивния съд изцяло кредитира представеното в писмен вид заключение на вещото лице, като ясно, обосновано и кореспондиращо с приетия по делото снимков материал, но не кредитира опита същото да бъде изменено в друг смисъл с дадените пред ВРС устни обяснения на база проведен оглед на ремонтирания автомобил и неформален разговор с ищцовата страна преди съдебното заседание.