Решение № 1584 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1584 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110218245 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-199 от 21.10.2025 г., издадено от А. С. – и.д. Председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ (на основание пар. 7, ал. 4 от ПЗР на ЗКП), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 115, ал. 1 от ЗКП, на Е. А. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева (511.29 евро).

Недоволна от НП е останала С., която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че НП е издадено при наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалноправните норми. Изтъква се още, че дружеството „*****“ ЕООД не е държавно предприятие, а жалбоподателят не е субект на нарушението по чл. 115, ал. 1 от ЗПК, защото се сочи, че не попада в кръга на на лицата по чл.

6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Иска се отмяна на издаденото НП и се претендират разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, не се и представлява.

В писмено становище по същество са преповторени аргументите, развити във въззивната жалба, като претенциите към съда са идентични.

1

Въззиваемата страна (Сметната палата) се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт С., която иска в пледоарията си по същество съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

На 06.06.2025 г., при осъществена проверка в дирекция „Публичен регистър“ към КПК, досежно получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават ежегодни декларации за тези обстоятелства до КПК, било установено, че лицето Е. А. С., с ЕГН **********, не е подала в законоустановения за това срок – до 15.05.2025 г., ежегодна декларация за имущество и интереси.

Свидетелката М. Т.-М. намерила, че жалбоподателят заема публична длъжност, защото заемала длъжността „***“ на „*****“ ЕООД. Последното било дъщерно дружество на УМБАЛ „*****“ ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е държавата. Поради това, било прието, че и двете дружества за публични предприятия и затова С. попадала в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.

При установяването на тези обстоятелства, Т.-М. съставила АУАН на жалбоподателя Е. С., който й бил връчен срещу подпис на 30.07.2025 г., и в който тя посочила като възражение, че не е задължено лице в смисъла на закона.

Декларацията, която е следвало да бъде подадена до 15 май 2025 г., е била подадена до КПК на 14.10.2025 г. с около 5 месеца по-късно.

По делото е безспорно обстоятелството, че Е. С. е заемала длъжността *** на „*****“ ЕООД.

Въз основа на издадения АУАН, АНО издал процесното НП № КПК-НП199 от 21.10.2025 г., издадено от А. С. – и.д. Председател на Комисията за 2 противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ (на основание пар. 7, ал. 4 от ПЗР на ЗКП), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 115, ал. 1 от ЗКП, на Е. А. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева (511.29 евро).

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля М. Т.-М. и на писмените доказателства по делото, приети и прочетени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

На следващо място, съдът намира, че фактите по делото са безспорни, като между страните спорно е обстоятелството само дали жалбоподателят е задължено лице, по смисъла на ЗПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Поради тези съображения, съдът намира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер и да са основание за отмяна на НП.

По приложението на материалното право, съдът намира следното:

3

По делото фактическите обстоятелства са безспорни между страните, доколкото не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е *** на „*****“ ЕООД, както и че не е подала декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в законоустановения срок. Единственият спор между страните се корени в обстоятелството дали Е. С. е отговорна по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК, т.е. може ли да е субект на процесното нарушение.

Законът за противодействие на корупцията е отменен със закона за изменение и допълнение на закона за Сметната палата, обн. 10.02.2026 г.

Функциите на Комисията за противодействие на корупцията по налагане на административни наказания, по силата на посочения закон, се поеха от Сметната палата, като задължението за деклариране на имущество на посочените категории лица, са пренесени от ЗПК към закона за сметната палата – виж. чл. 75 ЗСП. Поради това, независимо от отмяната на посочения закон, който е действал към момента на извършване на нарушението, то деянието не е с отпаднала криминализация.

Чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК сочи, че управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, са сред лицата, които са задължени да декларират имуществото си ежегодно, тъй като те са сред лицата, които заемат публични длъжности.

Срокът за подаване на декларацията е визиран в чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗПК декларация за имущество и интереси се подава ежегодно до 15 май – за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година.

Дружеството „*****“ ЕООД е дъщерно дружество на УМБАЛ „*****“ ЕАД, като последното е собственик на капитала на „*****“ ЕООД. Освен това, държавата е собственик на капитала на „*****“ ЕАД.

Съдът споделя аргументите на АНО, че процесното дружество е публично предприятие, тъй като ЗПП сочи, че такива са предприятията с над 50 процента участие на държавата или общината в капитала си.

Поради тези съображения, съдът намира, че жалбоподателят е субект на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната й 4 отговорност, както и че правилно е санкционирана, защото не е изпълнила законовото си задължение да декларира имуществото си в посочения в закона срок – до 15 май 2025 г.

Наложеното на лицето наказание е минималното, предвидено в закона, поради което то се явява законосъобразно.

Съдът намира, че процесният случай не може да се приеме за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото нарушението е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид, от останалите такива нарушения. На следващо място, съдът счита, че декларацията е подадена, но със значително закъснение от около 5 месеца, поради което не може да се приеме, че процесното деяние само формално осъществява състава на нарушението. Напротив, то представлява съзнателно нарушаване на правилата и поради това е правилно санкционирано от АНО.

По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на АНО, тъй като издаденото НП е законосъобразно и правилно. Поради това, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът следва да присъди разноски на Сметната палата, в размер на 80 евро, което съответства на правната сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийският районен съд, 112-и състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КПК-НП-199 от 21.10.2025 г., издадено от А. С. – и.д. Председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ (на основание пар. 7, ал. 4 от ПЗР на ЗКП), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 115, ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 115, ал. 1 от ЗКП, на Е. А. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева (511.29 евро), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Е. А. С., с ЕГН **********, да заплати на Сметната палата сумата от 80 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на 5 основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6