Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 364 от 20.06.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 264/2025
Вид
Определение № 364
Подписан
20.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Варна, 20.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000264 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на ЗАД “АРМЕЕЦ” АД, ЕИК 121076907, гр. София, чрез юрисконсулт Б. Д., срещу осъдителната част на решение рег.№15/26.03.2025г., постановено по т.д. №63/2024г. по описа на Окръжен съд -Търговище, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на З. З. Ш. сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, както и сумата 2 071,20 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в разходи по лечение, резултат на ПТП, предизвикано на 11.07.2024г., на път ПП-14, км. 184 + 350, от водача на л.а. марка „Мерцедес”, модел „CLA 3500 4-matic“ с peг. № СВ 2901 XT- Д.П.А. от гр.Варна, със сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2024г. до окончателното изплащане на задълженията. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, така и за неправилност и необоснованост на решението в осъдителната му част. На първо място въззивникът твърди недопустимост на първоинстанционното решение, обосновавайки се с наличието на образувано наказателно производство, което е в досъдебна фаза – ДП № 218/2024 г. по описа на РПУ-Омуртаг, по което е образувана прокурорска преписка № 853/2024г. по описа на ОПгр.Търговище. Счита, че деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, макар да не са представени официални доказателства в подкрепа на това твърдение. Развити са подробни съображения и цитирана относима съдебна практика. Обосновава искане за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

С определение №340/12.06.2025г. съдът е насрочил производството по ВЖ в открито съдебно заседание и изискал служебно справка за хода на досъдебното производство, на което се позовава възивникът.

Съгласно постъпило писмо на ОП- гр.Търговище с вх.№4561/18.06.2025г., се установява, че ДП 218/2024г. на РУ-Омуртаг при ОД на МВР -Търговище е образувано на 11.07.2024г. по реда на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл.343, б.б вр.чл.342 от НК. По делото е налице привлечено като обвиняемо лице Д.П.А., на която е взета мярка „гаранция“.

1

Наказателното производство по ДП 218/24г. не е приключило като срокът за разследване е продължен на основание чл.234, ал.3 НПК до 14.07.2025г. Към писмото е приложено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.03.2025г., от което е видно привличането на деликвента Д.А. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.б вр.чл.342 НК, за деянието, което от фактическа страна съвпада със застрахователното събитие от 11.07.2024г. по риска „ГОА“, предмет на висящото производство по прекия иск на едно от увредените лица З. З. Ш. от с.Долно Козарево.

Настоящият състав установи, че пред въззивния съд се установява за първи път основание за спиране на производството по делото по смисъла на чл.229, т.5 ГПК с оглед постъпилата справка от ОП -Търговище. Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаване на гражданскоправния спор. В определение № 323/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че по аргумент начл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд няма правомощие да установява инцидентно, по повод иска, факта на престъпление извън посочените хипотези. Когато те не са налице, но установяването на престъплението е от значение за гражданския спор, производството се спира. На основание чл.300 ГПК по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. С определение № 100 от 06.02.2018 г. по ч. т. д. № 202/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., също е прието, че предвид императивната норма на чл.300 ГПК, изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство като последното подлежи на спиране. С оглед изложеното е формирана постоянна практика на ВКС (напр. определение № 60274/21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г. на І т. о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на І т. о., определение № 134/02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на І т. о., определение № 150/29.03.2021 г. по ч. т. д.

№ 461/2021 г. на І т. о., определение № 857/08.04.2024 г. по ч. т. д. № 450/2024 г., определение № 185/28.04.2022 г. по ч. т. д. № 745/2022 г. на ІІ т. о. и др.), в която е прието, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправност и вина на дееца съгл. чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, когато наказателното производство е в съдебна фаза. Извън хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК, гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението с евентуална присъда/споразумение срещу деликвента.

Въз основа на постъпилата справка се установява, че е налице пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство /привлечено като обвиняем/, и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.432 КЗ. В този смисъл, поради установеното тъждество, е налице процесуална пречка за упражняване правото на иск и развитието на производството по делото като същото подлежи на спиране.

Поради изложеното, на основание чл.229 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определение от 12.06.2025г. по ВТД №264/2025г. на АС-Варна за насрочване на делото в открито заседание.

Приема постъпилата по пощата служебно изискана справка на ОП - гр.Търговище с данни за висящо ДП №218/2024г. по описа на РУ -Омуртаг при ОД на МВР -Търговище с привлечено като обвиняем лице.

СПИРА производството по въззивно търговско дело №264 по описа за 2025г. на Апелативен съд -Варна до приключване на наказателното производство по ДП №218/2024г. на РУ -Омуртаг при ОД на МВР -Търговище, с влязла в сила присъда или споразумение, на основание чл.229, т.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3