Решение № 917 от 01.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Горна Оряховица, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120100441 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр с чл.

10а,ал.2 ЗПК и искова претенция с правно основание чл. 55 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Л. чрез ЕАД Елена Иванова против ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.С.. В исковата молба се твърди, че на 21.03.2024 г. ищцата е сключила с ответника договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1550, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 30%, годишен процент на разходите 65,59% . Съгласно договора заемателят дължи и такса за разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 433,48 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Твърди се уговорката в договора, за заплащане на такса за разглеждане за нищожна, като неравноправна. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер - 433,48 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Твърди клаузата да има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е скрито оскъпяване на кредита. Твърди да е добавка към възнаградителната лихва на търговеца заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва. Дори да е предвидена като такса разглеждане в договора, сумата по визирана в договора представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Клаузата в договора предвиждаща 1 такса разглеждане противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна 'на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Поради невключването на такса разглеждане в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от такса разглеждане. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер па ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договоръ т да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност па кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Отправя се искане да се постанови съдебно решение, с което да се прогласи нищожност на договора за кредит от 21.03.2024г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата от договор за кредит от 21.03.2024г., предвиждаща заплащане на такса разглеждане, като противоречаща на принципа на добрите нрави, както и да се осъди ответното дружество да върне недължимо платена сума от 295.03 евро /двеста деветдесет и пет евро, три евроцента/ или 577.03 лева /петстотин седемдесет и седем лева, три стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срок е постъпил писмен отговор от ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, представлявано от управителя Е.И, чрез юрк. В. Ц. Счита исковата претенция за недопустима и моли делото да се прекрати Ответникът твърди че съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от всеки Договор за кредит. Договорът за кредит е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Кредитополучателят е кандидатствал за потребителски кредит, като е предоставил необходимите лични данни, избрал е размер на искания кредит, срок за погасяване, вид кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита. Потвърдил е, че е получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамковото споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На осн. чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга. На осн. чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните са приели, че изявленията им подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления. Договорът за 2 кредит вкл. преддоговорната информация, Рамковото споразумение, Декларация за обработка на личните данни са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на изискванията на ЗПК. Оспорва се, че таксата за разглеждане не е включена в ГПР по кредита. В Рамковото споразумение, което е част от Договора за кредит е налице методика за формиране на ГПР. Съгласно т. 8.9 на Рамковото споразумение (част от Договора за кредит) Общата стойност на Кредита (ГПР) представляват всички разходи, включително лихви, такси за разглеждане, договорно възнаграждение и всички други видове такси, които Клиентът е длъжен да заплати във връзка с Договора за кредит.

При изчисляване на общата сума на кредита и ГПР се счита, че Кредитът се усвоява незабавно и изцяло от Клиента, че Договорът за кредит остава в сила до крайната дата на погасяване на сумата на кредита по Договора за кредит и Страните надлежно ще изпълняват задълженията си по него.“ Видно от горното, Договорът за кредит ясно формулира методиката за изчисление на ГПР и в него влизат всички разходи, а именно таксата за разглеждане и фиксираният ГЛП. В т. 8.10. на Рамковото споразумение са изброени взетите предвид допускания при формиране на ГПР. Спазена е императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК като размерът на ГПР по Договора за кредит е в рамките на 5 пъти размера на законната лихва, определена съгласно Постановление на МС. ГПР по кредита е правилно посочен и в него влизат всички разходи по кредита. Оскъпяването по кредита е до законовия максимум, без да го надхвърля.Таксата за разглеждане в Договор за кредит е включена в ГПР и не е неравноправна. Таксата за разглеждане е такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи, поддържане на клиентски профил в приложението на кредитора, преглед на документи, периодично актуализиране на клиентски данни и др.

Таксата за разглеждане е включена в ГПР по Договора за кредит. Оскъпяването по кредита включва фиксиран ГЛП и таксата за разглеждане, която също е конкретизирана в месечни вноски. Таксата за разглеждане е изрично посочен разход в кредитната документация, който разход е включен в ГПР (общите разходи за кредита), съобразно чл. 8.9 на Рамковото споразумение (част от договора 2 за кредит). Приложено представяме извлечение от онлайн калкулатор, с който сме изчислили размера на ГПР.Оспорва се, че е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. Цялото съдържание на Договор № L344652 съответства на законоустановените изискания. На самостоятелно основание, дори таксата за разглеждане по Договор № L344652 да е нищожна, това не води до нищожност на Договора за кредит. Аргумент за това е, че в изричното посочване на хипотезите по чл. 22 ЗПК разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е включена. Следователно, законодателят е решил, че ако размерът на ГПР е до 5 пъти размера на законната лихва, то дори и в договора за кредит да се съдържа такса за разглеждане, това не води до недействителност на договора. Отправя се искане да се остави без разглеждане като недопустими, респективно да се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените установителен и осъдителен искове от С. Г. Т. с ЕГН **********, по които е образувано настоящото дело. Прави възражение за прекомерност на претендираните с исковата молба адвокатски възнаграждения. В случай, че се дължи адвокатско възнаграждение, моли при присъждане му да се съобрази Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C 438/22, с което се приема, че Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) противоречи на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. В Решението изрично е посочено, че „цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени.“ Националният съд не е длъжен да се съобрази с предвидения в Наредбата размер на възнаграждението за съответното процесуално действие, а е само ориентир при определянето му. Съдът е този, който преценява вида на спора, интереса, вид и количество на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. Настоящото дело е без правна и фактическа сложност. Има съдебна практика по 3 множество идентични дела. Фактите в производството се доказват от писмени доказателства, които всяка от страните представя с първото по делото процесуално действие.