Решение № 362 от 17.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Горна Оряховица, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.а-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело № 20234120101779 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Я. П. Ш. с ЕГН **********, с адрес: село Д..., ул..., чрез пълномощник – адв. П.

Й. Н. от Варненска АК, твърди в исковата си молба, че на 22.08.2022г. между ищцата Ш. и „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК 202531869 се сключва договор № 724050, по силата на който ответното дружество се задължава да предостави на Я. П. Ш. заем в размер на 500 лв., а тя се задължава да върне предоставената сума в срок до 22.12.2022 г., на 4 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47,57 %. Сочи, че общата сума за плащане съгласно т.3.10. от процесния договор е в размер на 550,42 лв., като в чл.4 от договора са посочени параметрите за погасяване на заема, а именно: 1 погасителна вноска от 16,69 лв. и 3 вноски от 177,91 лв.

Твърди, че чл.6 от договора въвежда задължение за заемателя в срок от три дни, считано от сключването на договора, да предостави поне едно от следните обезпечения: 1/ безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка; 2/ поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на условията, визирани в цитираната разпоредба и чл.33 от ОУ. Посочва, че при непредставяне на обезпечение по чл.6 за ищцата е въведена неустойка в размер на 241,58 лв., която се начислява и се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план. Твърди, че с въвеждането на неустойка за непредставяне на обезпечение към договорения в чл.3.10. общ размер на задължението са добавени 241,58 лв., а размерът на дълга се увеличава до 792 лв.

1

Счита, че доколкото процесният договор е договор на свободно договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави, а санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл.26,ал.1 от ЗЗД, който определя за нищожни договорите, накърняващи добрите нрави. Цитира практика на ВКС, обективирана в Решение № 4/2009г. по т. д. № 395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г., Определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др/.

Счита, че по отношение на сключения между Я. Ш. и „СИТИ КЕШ" ООД договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на ЗПК. Посочва, че предвиденото предоставяне на обезпечение е в противоречие със законовите разпоредби - глава четвърта на ЗПК, уреждаща задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Твърди, че клаузата, съдържаща се в чл.11 във вр. чл.6 от договора, според която се дължи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояване на заемната сума чрез банкова гаранция или поръчителство, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Счита, че такава уговорка се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да е налице насрещна престация, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване. Счита, че това нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в отношенията между страните. Формира извод, че целта на неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в който смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, т.3. Счита, че с тази клауза се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33,ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко не произтичат вреди. Счита, че така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.6 от договора, е нищожна.

Твърди също, че неустойката не е съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.

На следващо място, счита, че с клаузата за заплащане на неустойка се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл.33,ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. Допълва, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора цели да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК, поради което по силата на чл.21,ал.1 от ЗПК същата се явява нищожна.

2

Счита също, че дължимите суми за неустойка е следвало да бъдат включени в обхвата на ГПР, а посочената в чл.11 във вр. с чл.6 от договора неустойка не е включена в процента на разходите на годишна база, поради което ако я добавим, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл.19,ал.4 от ЗПК. Сочи, че и поради това клаузата противоречи на закона и на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД също е нищожна. Предвид гореизложеното, счита, че е налице разминаване между посочения в договора ГПР и действителния размер на ГПР, доколкото в него не са включени начислените суми за неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.5 от договора, което представлява една от хипотези на нарушение по чл.22 ЗПК във вр. чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. Заявява, че съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва иди други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, счита, че Я. Ш. дължи връщане само на главницата по кредита, но не и заплащане на неустойка в размер на 241,58 лв. Твърди, че към датата на депозиране на настоящата искова молба ищцата е изплатила задължението си по усвоената главница.

Моли съда да приеме, че Я. П. Ш. не дължи заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 241,58 лв., тъй като клаузата противоречи на добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна на основание чл.26,ал.1,т.1 от ЗЗД. Моли съда да й присъди сторените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание, ищцата депозира писмена молба чрез пълномощника си, с която прави искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло. Моли съда да уважи предявения иск и да й присъди направените съдебни разноски.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет.7, представлявано от управителя Н. П. П., депозира отговор на исковата молба чрез пълномощник - юрисконсулт Ц. Б.. Оспорва изцяло предявения иск. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Признава фактите, че на 22.08.2022г. е сключен договор за паричен заем Кредирект № 724050 между „Сити кеш" ООД и Я. П. Ш., за сумата от 500 лева; предвидени са 4 погасителни вноски, като последната вноска е с дата 22.12.2022 г.; определен е ГПР в размер на 47.57 % и ГПЛ в размер на 40.05 %.

Оспорва предявения иск за нищожност на целия договор за кредит като неоснователен.

Твърди, че възнаградителната лихва не е нищожна, а дължима. Заявява, че е налице сключен писмен договор за заем съгласно изискванията на чл.240,ал.2 от ЗЗД, в който е уговорено, че се дължи възнаградителна лихва. Посочва, че по своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, тъй като към момента, в който кредита се усвоява от заемополучателя, заемодателят се лишава от възможността да ползва дадените в заем паричните средства.

Сочи, че към момента на сключване на процесния договор в действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на възнаградителната лихва по договорите за 3 заем, а при уговарянето на същата страните са ограничени единствено от принципа, залегнал в чл.9 ЗЗД, според който могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Твърди, че в разглеждания договор за потребителски кредит е посочен фиксиран размер на годишната договорна лихва - 40.05 %, а доколкото този размер е фиксиран, не е необходимо посочването на периодите, условията и процедурите за промЯ. на лихвения процент.

Заявява, че в погасителния план е посочен размерът на лихвата и сумата, която трябва да се върне от заемателя. Сочи също, че в разглеждания случай уговореният лихвен процент е в рамките на пределите, установени в чл.19,ал.4 ЗПК - до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България (50 %). Счита, че е налице пълна яснота за заемателя относно финансовата тежест, която поема чрез сключването на оспорения договор за заем, като е обезпечена възможността да извърши обоснована преценка относно общия размер на задължението, което произтича от договора за заем.

Счита, че неустойката не се включва в ГПР, не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР. Формира извод, че неустойката не следва да се калкулира в посочения размер на ГПР и същата не може да се приравнява на лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя няма такава функция. Счита също, че ГПР трябва да се изчисли в момента на сключване на кредитния договор /цитира Определение на СЕС от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10, т. 69 и т. 701/. Заявява, че в случая, към момента, в който договорът за потребителски кредит е сключен, предвидената в договора неустойка не се дължи, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения от страна на потребителя. Счита, че непосочването на неустойка в ГПР не е само необходимо, а се явява задължително условие, за да бъдат изпълнени изискванията на ЗПК относно правилното изчисляване на ГПР по кредита.

Заявява, че нищожна клауза не обуславя пълна нищожност договор. Посочва, че съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случай, че съдът приеме, че уговорената клауза за неустойка се явява нищожна, то би следвало да прогласи само нея за нищожна, а не целия договор за заем. Сочи, че така съгласно чл.26,ал.1 във вр. ал.4 от ЗЗД се счита, че в тази си част договорът не е породил действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея.

Прави възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК за претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли съда да му присъди всички сторени разноски в производството.

В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да се произнесе с решение в този смисъл.

4

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: