Решение № 3658 от 08.08.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3658 гр. Варна, 08.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14947 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „О.Б.Б.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.А.Г. и Т.В.В.

– изпълнителни директори, чрез пълномощника им адв. А.Т. – АК София срещу П.С.Д., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 5268/24.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 10276/2015г. по описа на ВРС: сумата от 12 689,32 лева (дванадесет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки), дължима на основание извлечение от счетоводните книги на „О.Б.Б.”АД към ***г. по Договор за издаване на кредитна карта, сключен на ***г. и Допълнително споразумение № ***г., включваща сумите както следва: сумата от 9796,24 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2478,07 лева - договорна лихва за периода от 10.03.2014г. до 18.08.2015г., сумата от 415,01 лв. - наказателна лихва за периода от 10.03.2014г. до 18.08.2015г.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, ищцовото дружество е предявило искове за осъждане ответника да му заплати посочените по-горе суми.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

По силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта, сключен на ***г. между страните, Банката предоставила на ответника (кредитополучателя) банков кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000 лева в последствие увеличен съгласно допълнително споразумение от ***г. на 10000 лева.

Кредитополучателят усвоил суми от разполагаемия кредитен лимит, като в последствие не заплатил на уговорения падеж две погасителни вноски по издаваните от Банката месечни извлечения (съгласно чл.7 от договора) – дължими на 10.03.2014г. и на 10.04.2014г., което довело до автоматична предсрочна изискуемост на целия усвоен кредит, заедно с начислените лихви при условията на чл.42 от Общите условия на банката за ползване на кредитни карти, които ответника приел съгласно чл.23 от Договора. За настъпилото обстоятелство банката уведомила кредитополучателя с нотариална покана, връчена по реда и при условията на чл.47 ГПК на 04.08.2015г.

По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д. №

10276/2015г. по описа на ВРС и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Размерът на процесните вземания се установявал и от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката. Въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20157190401063г. при ЧСИ №*** С.Я. Срещу дължимостта на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, ответницата възразила в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което и за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.

Ищецът излага доводи за надлежно връчване на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на ответника, чрез изпратената нотариална покана, като следвало да се приеме, че изявлението на ищеца е достигнало до ответника и по силата на предвидена в договора фикция за връчване – ответника бил търсен на посочения в договора адрес и не бил уведомил банката за промяна на адреса си, каквото било задължението му по чл.12, т.11 от приложимите към договора общи условия.

В условията на евентуалност се прави искане за уважаване на предявените осъдителни искове за същите суми, като исковата молба следвало да се счита за волеизявление на ищеца отправено до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане.

Ищеца моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции като допустими, но неоснователни. Оспорват банката да е предоставила сума в размер на 1000 лева, съответно на 10000 лева на ответника и той да е усвоил сумите в пълен размер. Оспорва се твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане поради неплащане на две месечни вноски през 2014г. Договорът бил прекратен на 20.08.2005г. съгласно посочения в раздел трети срок на действие на договора от една година и два месеца. В условията на евентуалност ответника оспорва твърдението на ищеца, че е упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От изпратеното до ответника уведомление не ставало ясно кое и какво е обявено за предсрочно изискуемо, какъв е реално дължимият размер, какви са основанията и вземането по какъв ред е обявено за предсрочно изискуемо. Връчването на уведомлението не било извършено от нотариуса, а констатациите в разписката били обяснения дадени от куриер на „Стар пост“. Ответника оспорва представените с исковата молба общи условия да са действали към момента на сключване на договора или до прекратяването му. Изпратеното уведомление с изх.3 301-БД-99/08.05.2015г. не било достигнало до ответника, а и не било отправено до него, а до П. К.Д..

Ответника прави и възражение за изтекла в периода от 20.10.2005г. до 20.10.2010г. погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Изискуемостта на същите настъпила с прекратяване на договора на 20.10.2005г.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират сторените в производството разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 10276/2015г. по описа на ВРС се установява, че на 21.08.2015г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по което е издадена Заповед № 5268/24.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, получен от заявителя на 16.09.2015г. Заповедта за изпълнение е връчена на посочения в същата длъжник заедно с поканата за доброволно изпълнение на 08.08.2017г. Длъжникът е възразил срещу дължимостта на претендираните вземания на 22.08.2017г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Заявителя е уведомен за постъпилото възражение на 31.08.2017г., като е предявил настоящия иск за установяване на вземането на 02.10.2018г. /01 октомври 2017г. е неработен ден/.

С исковата молба е представено надлежно заверено копие от договор за издаване на кредитна карта от 20.08.2004г., с който ищцовото дружество се е задължило да издаде на ответника кредитна карта, по която картодържателят разполага с кредитен лимит в размер на 1000

/хиляда/ лева. Срокът на действие на договора е година и два месеца и се подновява автоматично с нови две години при липса на уведомление от Картодържателя, с което да заяви, че не желае картата да бъде подновена. Валидността на издадената карта според договора е една година и банката следва да предостави на ответника нова карта, не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на действащата карта. С допълнително споразумение от 02.09.2004г. кредитния лимит по картата е увеличен до размер на 10000 /десет хиляди/ лева /л.14-16/.

С исковата молба е представено надлежно заверено за вярност копие от общите условия на ищцовата банка за дебитни и кредитни карти /л.17-21/.

С нотариална покана от 16.07.2015г. ищцовото дружество е уведомила ответника, че е обявило целия кредит за предсрочно изискуем на основание чл.23 от Договора за кредит и задълженията му по договора са в размер на 9796.24 лева главница, 2059.99 лева договорни лихви за периода от 10.03.2014г. до 07.05.2015г. включително и 294.95 лева дължима наказателна лихва/неустойка за периода от 10.03.2014г. до 07.05.2015г. Нотариалната покана е връчена по реда на чл.47 ГПК на 04.08.2015г. /л.22-27/.

За изясняване на фактическата страна на спора по делото са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че в случая се касае за отпускане на кредитна линия в размер на до 10000 лева, която може да се усвоява от кредитополучателя чрез издаване на кредитна карта, като задълженията по нея се посочват в ежемесечни извлечения от Банката от 23-то число на предходния месец до 23-то число на следващия месец. Минималната сума за плащане била дължима до 06-то число на месеца следващ периода на издаване на месечното извлечение, като минималното месечно плащане всеки месец било различно и се изчислявало по електронен банков софтуер, който притежава Банката. Движението по кредитната карта е изключително голямо и за периода от 11.08.2008г. до 10.03.2014г. били усвоени и непогасени задължения в общ размер на 9796.24 лева, които представлявали главница по кредитната карта. От приложението към заключението на вещото лице се установява, че последното теглене в намаление на сметката по кредитната карта е извършено на 10.03.2014г., а последната вноска в увеличение на сметката е извършена на 17.02.2014г., а на 23.03.2015г. е получен бонус по сметката в размер на 13.46 лева, който не представлявал редовно плащане. Общата стойност на задължението към 06.08.2015г. се равнявала на 12689.32 лева, от които 9796.24 лева главница, 2478.07 лева договорна лихва за периода от 26.01.2014г. до 23.07.2015г. и 415.01 лева наказателна лихва за периода от 24.02.2014г. до 23.07.2015г. Според вещото лице размерът на задълженията би бил 12689.32 лева към дата 21.08.2015г. както в случай, че целият кредит е станал предсрочно изискуем към дата 11.04.2014г. така и при предсрочна изискуемост на кредита към дата 04.08.2015г. Вещото лице посочва, че съобразно посочените в заключението финансови условия Банката е организирала редовно водене на задълженията по процесния Договор за кредитна линия.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.105-115/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 5268/24.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 10276/2015г. по описа на ВРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, длъжникът и ответник в настоящето производство е възразил срещу дължимостта на вземанията по заповедта в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя за постъпилото възражение.

С доклада по делото съдът е разпределил между страните доказателствената тежест съобразно предмета на спора и изложените от страните фактически твърдения.

В тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване издаване на процесната заповед за изпълнение и постъпването на възражение срещу дължимостта на сумите по нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК, сключването на договор за издаване на кредитна карта на 20.08.2004г., настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, включително и уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и размера на дължимите от ответника суми за главница, договорна лихва и неустойка /наказателна лихва/, произтичащи от процесния договор за кредит.