Решение № 461 от 12.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900363 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искове, предявени от Н. Г. Ч., ЕГН ********** и В. Г. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес в *****, срещу "ЗК УНИКА" АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Тодор Александров" № 18, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от по 77000.00 евро за всеки от двамата ищци, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания вследствие загубата на тяхната баба В.К. А.а, настъпила при ПТП 26.04.2022 г., около 09:10 ч., в участъка в посока от гр. Суворово към гр.

Девня, от водача на седлови влекач „Ивеко“, с рег. ******- Х. Н.ов П., ЕГН **********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от по 3547.97 евро за всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 77000.00 евро за периода от 18.12.2025 г. (дата на уведомяване на застрахователя) до 27.05.2026 г.

Ищците твърдя, че в резултат на ПТП, настъпило 26.04.2022 г., на територията на обл. Варна, по вина на застрахован при ответника водач на „Ивеко" с per. ******, е настъпила смъртта на тяхната баба по майчина личния- В.К. А.а.

Вследствие на ПТП ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания от загубата на баба им. Поддържат, че, макар и починалата да не е тяхна майка, полагала грижи за тях като такава. Същата ги обгрижвала, придружавала ги до учебните им заведения, готвела им и се грижела за битовите им потребности. Баба им била тях опора и сила, неизменна част от животите им и между тях съществувала силна емоционална връзка. Живеели в едно домакинство, скърбят за нея всеки ден.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, настояват за уважаване на предявените искове в цялост. Претендират разноски.

1

Ответникът "ЗК Уника" АД е депозирал отговор на исковата молба, в който аргументира позиция за неоснователност на исковете.

Oспорва между починалата и нейните внуци да е установена дълбока и трайна емоционална връзка, идентична на връзката родител-дете. Оспорва интензитета на емоционалните страдания на ищците.

Позовава се на забава на кредиторите, които не са представили банкова сметка, по която да бъде заплатено обезщетението. Ето защо оспорва претенцията за лихва.

С оглед на изложеното, ответникът моли за отхвърляне на процесните искове. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците се представлява от адв. П. и адв. Д., които поддържат исковата молба. В писмените бележки акцентират, че починалата е изпълнявала близка до родителската роля за ищците. Акцентира се и на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която фигурата на бабата била водеща в емоционалния свят на ищците, което –считат процесуалните представители, придава и правно значение на тази връзка, надхвърляща традиционните родствени отношения.

Ответният застраховател се представлява в съдебно заседание от юк. М., която поддържа направените с отговор на исковата молба оспорвания. В депозираните писмени бележки процесуалният представител сочи, че връзката между ищците и починалата, макар установената привързаност, не надхвърля обичайната за отношенията баба и внуци.

Предварителните въпроси и разпределението на доказателствената тежест са разрешени с определение №1366/14.08.2026г. по делото, поради което по тези въпроси не са налага съдът да излага допълнителни съображения.

За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 1488/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна е ангажирана наказателната отговорност на застрахован при ответника водач на моторно превозно средство - влекач „Ивеко" с per. ****** за това, че на 26.04.2022 г., на територията на обл. Варна, на път № III 2009 в района на гр. Девня, при управление на извънгабаритно пътно превозно средство, е нарушил правилата за движение, а именно правилата установени с разпоредбите на:- чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. второ ЗДвП и чл. 11, т. 2 и т. 7 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. (регламентиращи обезопасяване на превозваните товари) и по непредпазливост причинил смърт на В.К. А.а, на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал.

3, б. „б", вр. с ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С оглед влязлата в сила присъда, която е задължителна за граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК), в настоящото производство е изключена преценката на съда относно осъществяване на деянието, неговата противоправност, както и относно вината на дееца.

Не е още спорно по делото, че починалата В.К. А.а е баба на ищците по майчина линия.

От показанията на водения свидетел В. Х. Г. се установява, че ищците са живели в едно домакинство с баба си В.а. Майка им работела в гр. Варна и пътувала ежедневно. Баща им също работел и гледал болната си майка в съседно село. Отглеждането на ищците по време на тяхното детство било поверено на Валя, която ги водила на училище, детска градина. Налагало се бабата да отсъства от работа, когато децата били болни. Децата я наричали „маминка“. Н. била 2 особено близка с баба си и й споделяла много. След смъртта на баба им ищците бил смазани.

От показанията на свидетеля С.Д.В. , живяла в съседство с ищците и баба им, се установява, че В.а се грижела за децата паралелно с майка им, а когато последната започнала работа, бабата поела основните ангажименти покрай отглеждането. Майка на ищците работила в града и се прибирала вкъщи едва вечерта. В.а водила децата на детска градина и на училище. Помагала им за домашните. Обгрижвала ги, когато са болни. Изобщо тя била като втора майка за децата. Ищците приели новината за смъртта на баба си много тежко, още повече в същото време майка им, пострадала от същия инцидент, била на легло.

От показанията на Д.Н.А. (майка на ищците) се установява, че още от раждането на децата майка й много помагала за децата, вземала си болнични, за да ги гледа. Баща на ищците също работел и гледал майка си. Счита, че в определени моменти децата са било по-близки с баба си отколкото с нея. След инцидента на Н. й предстоял абитуриентски бал и тя нямала желание да празнува завършването си, а В. следвало да кандидатства преди осми клас. Свидетелката сочи, че В.а много липсва на децата.

От заключението на съдебно-психиатричната и обясненията на вещото лице д-р.А., дадени в съдебно заседание, се установява, че като резултат на внезапната загуба на тяхната баба от настъпилото ПТП на 26.04.2022 г.ищците са отключили Реакция на скръб, която има характеристиката на тежък депресивен епизод с протрахиран ход /повече от 6-8 месеца от датата на смъртта й/. Депресивният период е бил много тежък и е отзвучал бавно. Като допълнителни психотравмиращи фактори, свързни с процесното ПТП, вещото лице разгледа тежката травма и последващата инвалидизация на майка им.

Към момента на провеждане на заключението емоционалното и психическо състояние на всеки един от ищците показва успешно преминаване през описаните фази на скръбта. Доброто възстановяване се дължи на това, че ищците са много силно привързани към семейството и рода, за което е допринесла бабата.Фигурата на бабата ги е сплотила още повече, и макар да не съществува физически, тя е централа в съзнанието на децата.

Понастоящем са приели загубата и са възстановили функционирането си.

Загубата, обаче остава особено болезнена за тях. В съдебно заседание експертът уточнява, че фигурата на бабата е била водеща в емоционалния мир на ищците. Тя стимулирала и амбицирала децата, учила момичето как да бъде жена. В определена степен, според вещото лице, бабата е изместила майката. Децата били привързани към майка си, но бабата била на пиедестал. Образът на бабата е в някаква степен идеализиран, което макар да представлява патология, е и начин за справяне със загубата.

Спорните въпроси по делото се свеждат до наличието на активната материалноправна легитимация на ищците да претендират застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Съгласно разрешението в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена 3 смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение легитимирано да получи обезщетение е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказване на следните предпоставки: 1) особено близка връзка на лицето претендиращо обезщетение с починалия и 2) действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да бъде допускано по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с найблизките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).

Тъй като законът не дефинира признаците, които характеризират дадена връзка между баба и внуци като изключителна, а цитираното ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС дава само общи насоки в тази връзка, съдът намира, че следва да се разгледат разрешенията дадени казуалната практика на ВКС по въпроса. В практиката си ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между баба/дядо и внук/внучка е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането на вницуцуте от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка на родителите е изградило връзка, наподобяваща връзката родител – дете решение № 26 от 04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 43 от 27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 20.07.2022г. по т.д. № 2090/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50003 от 24.07.2023г. по т.д. № 2760/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026 от 25.07.2023г. по т.д. № 2401/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50099 от 23.11.2023г. по т.д. № 1720/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Същевременно в практиката се е приемало, че ищците не разполагат с материална легитимация в следните конкретни случаи:

През първите две-три години от живота си ищцата по делото е живяла заедно с родителите си при баба си и дядо си, а след раздялата между родителите е продължила да живее с майка си при баба си и дядо си. Ищцата е обичала много с починалия си в резултат на ПТП дядо , с когото е изградила силна емоционална връзка на обич и привързаност.Същевременно майката на ищцата не се е дезинтересирала от детето си, а е работила, за да осигурява икономическата издръжка на семейството в широк смисъл. Ищцата е понесла тежко смъртта на дядо си и продължавала да страда от неговата загуба – разстроила се много, плачела и викала дядо си, станала неспокойна, по-странна, необщителна и затворена, искала да ходи с баба си на гробищата -Решение№ 50094 06.12.2023 година по т. дело № 1576 по описа за 2022 г. на ВКС;