Решение № 386 от 08.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Казанлък, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510201330 по описа за 2025 година Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 8506413887 на Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят Г. Л. Г., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Не оспорва нарушението иска отмяна на ЕФ поради изтекла давност.

В с.з. редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В съпроводителното преписка писмо и в писмена молба на юрисконсулт С. С.-Г. се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на ЕФ.

Съдът, като извърши цялостна проверка на ЕФ, взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 07.06.2023 г. в 11.32 часа било установено нарушение (посочен номер) с л.а. „С.Г.В.“ с рег. № ****** с технически допустима маса 2005 в община Казанлък за движение по път I-5 км 199+527 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС-во не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

Нарушението било установено с устройство № ******, представляващо елемент от 1 електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I-5 км 199+527, с което е бил нарушен чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от справка нарушения, справка нарушение № 8506413887, издадено от KAPSCH, справка МВР: Информация за МПС с рег. № ******, справка за заплатени винетни такси, протокол № 28765/21, заповед № РД-11-983/13.09.2021г., разрешение за строеж № РС-57/14.06.2019г. с Приложение 1 на „ИТА Инженеринг“ Лимитед, които напълно кореспондират помежду си.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва в жалбата.

Безспорна е констатацията по фотоснимки, справките за нарушение и справката за платени винетни такси, че управляваното МПС-во към датата на деянието е било без винетна такса и в хода на с.з. не се събраха доказателства, че такава е била платена. Това обстоятелство не се оспорва в с.з. Видно е също от справката за МПСво, че жалбоподателят е собственик на л.а., от което по силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се презумира, че е автор на нарушението.

Правилно АНО е приел, че е било извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В с.з. не се спори, че ПП I-5 е част от републиканската пътна мрежа и за който се дължи винетна такса за ползване.

Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена глоба в размер на 300 лв. по санкционната норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ЕФ. По отношение на ЕФ не се изисква посочване на датата на издаването му. Това е така, защото при констатирано нарушение от електронна система, ЕФ се генерира автоматично на датата на нарушението, а обективирането му на хартиен носител няма процесуален, а технически характер.

2

Следователно ЕФ се явява обоснован и законосъобразен.

Не се споделят възраженията за изтекла давност. Посочените от жалбоподателя срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНн са приложими в производството по издаване на наказателно постановление, но е за ЕФ.

Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три или четири години и половина години от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност.

Нарушението е било извършено на 07.06.2023 г. и електронната система автоматично е генерирала ЕФ. В случая докладите за нарушения на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП имат само доказателствено значение, но нямат отношение към давността.

ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява правораздавателен акт.

Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана незабавно, затова не са били осъществявани, посочените в чл. 81 от НК действия по наказателно преследване или разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съдът отбелязва, че давността е материалноправен институт (ТП 1-15, т. 1, абзац IV) и по същество погасява материалното право на Държавата да реализира наказателна отговорност. За разлика от това връчването на ЕФ е процесуално действие. Действие - оповестително за нарушителя, за да гарантира процесуалното му право на защита срещу незаконосъобразни актове, но не и преследвателно.

Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ спрямо фишовете е приложима абсолютната давност, а тя изтича на 07.12.2027 г.

Следователно ЕФ следва да се потвърди като законосъобразен.

Съдът разгледа случая и в правните последици от Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Според решението чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната 3 инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.

Обсъжданото нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП също предвижда налагане на глоба с фиксиран размер. Както решението на СЕС, което е издадено по конкретен казус за незаплащане на ТОЛ такса, така и цитирания регламент се отнасят за заплащането на такси от тежкотоварни автомобили. В случая обаче жалбоподателят е управлявал л.а, за който заплащането на пътна такса не е върху изминатото разстояние (тол такса), а за който се изисква заплащането на винетна такса, която е с твърд размер и дава възможност за неограничено използване на републиканската пътна мрежа в рамките на срока, за която е била заплатена. Така винетната такса преследва социални функции и е създадена в полза на потребителя като услуга за ползване на републиканската пътна мрежа неограничено, когато поиска. От тази гл. точка съдът споделя напълно доводите на въззиваемата страна на стр. 2, последен абзац от съпроводителното писмо.

Следователно ЕФ следва да се потвърди като законосъобразен.

Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова следва да се присъди в размер на 80 лв. съобразно участието на юрисконсулт със становище в молба и съпроводително писмо.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № 8506413887 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя Г. Л. Г. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4