Решение № 2451 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20231100502589 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Софийска вода“ АД по изпълнително дело № 20229240401520 на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в Постановление за разноски от 22.11.2022 г. по искането на жалбоподателя в негова тежест да не бъдат присъждани претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка излага, че неправилно съдебният изпълнител само е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение, като твърди, че още преди завеждане на изпълнителното производство е отправил покана с изразена готовност за доброволно плащане до дружеството кредитор, която е била изпратена на адреса му на управление чрез куриер, като на адреса нямало обозначение за офис на фирма, било заключено, като връчването се оказало невъзможно. В този смисъл взискателят в изпълнителното производство не е оказал необходимото съдействие за изпълнение, което дължи като кредитор. Поради това, счита че не е станал повод за завеждане на изпълнителното дело и моли обжалваното постановление да бъде отменено, като искането за присъждането на разноски на взискателя бъде оставено без уважение.

По делото е постъпило възражение от взискателя „Г.С.М.П.“ЕООД на основание чл.

436, ал. 3 ГПК, в което поддържа становище за неоснователност на жалбата в частта относно размера на таксите по ТТЗЧСИ, като излага, че се определят пропорционално според размера на дълга и са изчислени правилно. Претендира разноски за производството по частната жалба.

В мотивите си ЧСИ К. е изложил, че определените разноски са дължимите, с оглед възложената на длъжника от закона отговорност за това.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

По молба на „Г.С.М.П.“ЕООД с вх. № 58890/27.10.2022 г. е образувано изпълнително дело № 20229240401520 по описа на ЧСИ Г.К. с рег. № 924 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.11.2019 г. в полза на адв. В.В.Т. срещу длъжника „Софийска вода“АД от Софийски районен съд на основание съдебно решение по гр. дело № 62437 /2016 г. по описа 1 на 38 състав, за сумата 300 лв. – съдебни разноски. В молбата са посочени способи за изпълнение – запор върху движимите вещи и дружествени дялове собственост на длъжника и възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти. Заявено е искане за присъждане на разноски в размер на 5.91 лв. – заплатена такса за издаване на изпълнител лист и 240 лв.

– адвокатско възнаграждение.

Към молбата е приложен Договор за цесия от 23.08.2022 г., по силата на който В.Н.Д. прехвърля на взискателя „Г.С.М.П.“ЕООД вземането си, придобито въз основа на Договор за цесия от 15.02.2022 г., който също е приложен и от който е видно, че цедент по договора е В.В.Т., който е прехвърлил вземането си, присъдено с решение по гр. дело № 62437 /2016 г. по описа на 38 състав. Приложени са уведомления до длъжника за извършените цесии.

С молба от 31.10.2022 г. взискателят е посочил способ за изпълнение – запор на банковите сметки на длъжника.

С Постановление на ЧСИ от 22.11.2022 г. по възражение на длъжника Софийска вода АД е намален адвокатският хонорар, който е осъден да заплати като част от разноските, направени от взискателя в производството, като е възприет за дължим размерът от 200 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Неоснователни съдебният състав намира възраженията на длъжника, че следва да бъде освободен от отговорността за забава в плащането, поради неоказване от кредитора на необходимото съдействие за изпълнение чрез посочване на банкова сметка и актуален адрес, на който да бъде намерен. В този смисъл, удостовереното от куриера, че на адреса не е намерен офис на фирмата кредитор не се ползва с материална доказателствена сила, доколкото лицето, изпълняващи куриерски функции не е оправомощено за това с приложимите процесуални норми в ГПК, уреждащи връчването на съдебните книжа.

Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по него. Предвид факта, че длъжник е „Софийска вода“ АД, което дружество е изцяло собственост на Столична община, платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо даването на допълнителни указания и съдействие от взискателя. В подкрепа на така изложеното е извършеното плащане от длъжника още преди връчването му на поканата за доброволно изпълнение в изпълнителното производство на 03.11.2022 г., видно от приложеното платежно нареждане от 01.11.2022 г. за сумата от 756.62 лв. Взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника с последваща молба, която в случая е конкретизиране на молбата за образуване, тъй като до момента на подаването пред ЧСИ последният не е пристъпил към реализиране на който и да е от посочените изпълнителни способи. Това, че взискателят с нова молба е посочил конкретен способ за принудително изпълнение, не е следствие на неуспешно реализиране на първоначално посочен в молбата за образуване, а следва да се приема като изпълнение на първоначалното му задължение, уредено в 426, ал.2 ГПК. Подаването на нова молба от взискателя поражда съмнения за злоупотреба с процесуалното право, уредено в чл. 426, ал. 2 ГПК – да определя начина на изпълнение. Злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 КРБ). Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Прогласената от закона легитимна цел на избор на няколко способа за изпълнение е оправдана, единствено при реална необходимост, т. е.

2 ако е реална заплахата, че при посочването само на един „начин на изпълнение“ удовлетворяването на притезанието му ще бъде затруднено.

За наличието на злоупотреба с право свидетелстват и извършените действия по двукратно прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, като първоначалният цедент – адв. В.Т. и приобретателят по втората по ред цесия – взискател по изпълнението, са лица с един и същ служебен адрес /респ. седалище на управление за юридическото лице/, който адрес съвпада и със служебния адрес на пълномощника в производството – адв. С.Д., чрез която е депозирана и жалбата. Тези факти свидетелстват за кумулиране на разноски без да е налице реално необходимостта от това . От справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на взискателя „Г.С.М.П.“ЕООД се установи, че в предмета на дейност на дружеството е включено именно търговия с права и вземания. Придобитото вземане от адв. Т. е възложено за събиране чрез оказване на правна защита и съдействие от Адвокатско съдружие „Б.Ф.“ чрез адв. Д., като всички осъществяващи дейността си на един и същ служебен адрес – гр. София, ул. ****.

Тези данни съдът установи от вписванията в Регистъра на адвокатите при Адвокатска колегия – София, който е он-лайн достъпен. Този адрес е вписан като служебен на адв. Т. за периода 21.02.2012г. до 12.10.2020 г., към който период се е снабдил с изпълнителния лист.

От справка в ЕИСС съдебният състав установи и много други производства по частни жалби на „Софийска вода“АД с идентичен предмет при еднакво предприети действия по прехвърляне на вземането и осъществяване на процесуално представителство на взискателите по изпълнителните дела от адвокати от същия служебен адрес, който е такъв на упражняване на дейността и на адвокатите – сключвали първия по ред договор за цесия – адв. Т., адв. Б. и др. По идентичен казус се е произнасял вече съдебния състав по ч.гр.д.№ 2736/2023г., ч.гр.д.№ 3650/2022 г.

Очевидна е целта на взискателите да образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи длъжник за събиране на вземания в малък размер.

Настоящият съдебен състав приема, че по този начин не се цели удовлетворяване чрез принудително изпълнение на дължимите вземания, а увреждането на длъжника, за който е известно, че е дружество монопилист - общинска собственост и разполага с достатъчно средства, които са достъпни за изпълнение. Подобно процесуално поведение от страна на взискателите съдът приема като злоупотреба с право.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на взискателя, следва да бъде съобразена редакцията на разпоредбата чл.10, т.1 от Наредба №182004г. на ВАС към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /споразумение за адвокатско възнаграждение/ от 21.10.2022 г., която сочи като минимален такъв сумата от 200лв. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността за намаляване на договорения размер на адвокатското възнаграждение по преценка на съда и при наличието на предпоставките за това, а именно когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Съгласно чл. 633 ГПК решението на съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в република България. Същото е относимо при разрешаване на спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС, като в тази връзка съдебният състав дължи да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. Според решението на СЕС, приложимата правна уредба от националното законодателство би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, като същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Необходимо е правната уредба да бъде съответна на легитимната цел, която преследва. В тази връзка в преценката на националния съд е възложено дали точното прилагане на наредбата на ВАС съвкупно с останалите относими обстоятелства, с които разполага, правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. О сновната 3 легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Така приложимата правна уредба, в която същевременно се допуска и друг начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), като и в двата случая особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, като приложим критерий е цената на иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според съдебния състав не съответстват на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.

С оглед гореизложеното и като прецени същността и броя на процесуалните действия, извършени от името на взискателя, а именно подаване на молба за образуване на изпълнително дело, като последващата такава с посочване на друг способ за изпълнение се явява безпредметна, с оглед извършеното плащане още преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, като дължим размер за адвокатско възнаграждение следва да бъде възприет този от 50 лв.